Протестите в европейските столици стават ежедневие, а Шолц вече зове към военен блок, алтернативен на НАТО. Срещу кого се води война всъщност?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 21 октомври

_{Париж, Рим, Мадрид… Хиляди протестираха по улиците на европейските столици миналия уикенд срещу обедняването и погрешната политика на правителствата си.}

Войната, която се води в днешна Украйна, рано или късно ще приключи, и дано този момент да настъпи по-рано от разпадането на Европейския съюз или от изпадането на Стария континент в трайна рецесия и необратима икономическа криза. Но по-страшната битка, която се води – очевидно абсолютно целенесочено – е тази срещу средната класа в Европа. Това е война срещу основната движеща сила на прогреса – хората от малкия и средния бизнес, предприемачите, с чийто труд най-старите световни демокрации са прогресирали десетилетия и столетия наред.

Париж, Берлин, Мадрид, Рим, Кишинев… Миналия уикенд улиците на европейските столици бяха пълни с протестиращи хора. Кадрите от масовото недоволство не са по челните страници на вестниците и във водещите телевизионни новини. Ако човек следи единствено официалните, „мейнстрийм“ медии и чете само големите заглавия, може да реши, че всичко с добрата стара Европа е наред. Но истината е, че протестите в големите градове тепърва ще стават ежедневие, и участници в тях са най-обикновени хора. Това не са футболни агитки, организирани незнайно от кого, или фанатизирани нацисти като онези от „Десен сектор“, които започнаха евромайдана в Киев преди 9 години. Не приличат на жълтопаветни софийски интелектуалци с мъгове от „Старбъкс“ и остроумни лозунги в ръце, нито на сподвижници на Копейкин, докарани с автобуси отнякъде. Това са или прогресивно обедняващи жители на Европа, които вече трудно свързват двата края, или хора, чиито бизнеси просто са фалирали или са на прага на фалита.

Пенсионери, обикновени бачкатори, фермери, собственици на малко предприятие или заведение… Все по-явно е, че тези хора са сложени на мушката. Лумпенизацията на европейското население изглежда като точка от някакъв таен дневен ред, за чието изпълнение събитията в Украйна просто са поднесли чудесен повод. Много по-лесно е да управляваш един обеднял, зависим изцяло от подаянията на държавата или на някой олигарх човек, отколкото европеец със собствен бизнес и препитание.

Дали до този процес пак щеше да се стигне, дори и да не беше инвазията на Русия в Украйна от 24 февруари? Изглежда сякаш безумно човек да си го мисли, но звучи все по-логично. Ако не беше тази война, щеше да се намери друг повод.

Няма друго обяснение за абсурдното, самоубийствено поведение на повечето европейски правителства, освен това – че се подчиняват на дневен ред, написан очевидно не в Кремъл, а в Давос, Вашингтон или Бог знае къде. Само ако робуваш на някакви одиозни наднационални интереси или си просто кукла на конци, назначена от Държавния департамент на САЩ, можеш така невъзмутимо да наблюдаваш как европейските граждани деградират, как средната класа се превръща в лумпен-пролетариат.

Освен все по-масовите протести из европейските столици, мейнстрийм-медиите сякаш небрежно пропускат и един нюанс от скорошното изявление на германския канцлер Олаф Шолц на конгреса на ПЕС в Берлин. Наблягат главно на призива му за разширяване на Европейския съюз (Украйна, Молдова, балкански страни), и замяна на принципа на единодушието при взимани на важни решения с този на мнозинството, което дефакто ще постави в подчинено положение всяка държава, дръзнала да отстоява някакъв суверенитет и собствен национален интерес. Но  подминават знаковите, а също така и странни от гледна точка на официалния американски наратив, апели на Шолц към „по-голяма автономия на ЕС“.

Автономия от кого? Нима има предвид всеобщия враг Русия, или по-скоро визира Големия брат отвъд океана? Интересен призив… Друг многозначителен апел на немския премиер е този за „военна независимост на ЕС“, за създаване на общоевропейски въоръжени сили „за бързо реагиране“ и действащ техен генерален щаб най-късно до 2025 г. Военна независимост от кого? Пак ли от Русия, или пак се намеква за Големия брат? Не беше ли Североатлантическият алианс НАТО, в който Германия, а и ние членуваме, призван да брани добрата стара Европа? Или вече и Шолц открито признава нещо, което Макрон намекваше открай време – че интересите на континента не се припокриват, и дори са в противоречие с интересите на САЩ и Великобритания? Я виж ти…

Ако Европейският съюз се сдобие със собствени въоръжени сили, пък макар и кръстени „корпус за бързо реагиране“, това ще е най-сериозният разрив с главните „износители на демокрация“ във Вашингтон. Стигне ли се до подобно решение, вече ще е официализирано признанието, че най-големият душманин на Европа се оказва не Путин, а хора като Джо Байдън и „дълбоката държава“, скрита зад Белия дом.

С наближаването на зимата (а експертите са единодушни, че следващата се очаква да бъде още по-сложна за посрещане от предстоящата) отрезвяването на Стария континент сякаш настъпва не с дни, а с часове. Опиянението от бодряшкия оптимизъм, олицетворяван от личности като Урсула фон дер Лайен, вече е отстъпило на неприятен махмурлук, който създава коренно различна гледна точка – не само към събитията в Украйна, но и към цялостната политика и поведение на европейските неолиберални правителства. Кому служат те всъщност и ще удържат ли позициите си, или ще бъдат пометени от нова вълна от консервативни национални движения, както се случи неотдавна в Италия?

Дали континенталната средна класа има достатъчно съпротивителни сили или вече е обречена, смазана от тоталитарната медийна пропаганда? Останал ли е у нея инстинкт за самосъхранение или съзнанието й е вече промито и тя е готова да се превърне в послушна аморфна маса?

Ще преминат ли холандските фермери от отглеждане на зеленчуци и крави към производство на протеин от скакалци и други насекоми? Ще ги ядем ли и ние скакалците един ден? Въпросите стават все по-тревожни, но сякаш никой не бърза с отговорите.