Едно малко чудо е, че личният дневник на Лили Иванова вижда бял свят чрез тази луксозна книга. Със сигурност осъзнавате това още преди да сте я разлистили.

Когато си артист, който десетилетия наред се е изразявал главно чрез музиката и красивите думи в песните си, съгласието светът да се докосне до най-съкровените ти мисли и записки не идва лесно. Когато си свикнал всичко в твоя живот и кариера да е обект на всевъзможни интерпретации, когато за теб се носят какви ли не легенди, когато приживе си се превърнал в мит, понякога се чудиш какво още е необходимо да направиш, за да бъдеш разбран. Да намериш душевен покой. Иска ти се да отвориш сърце не само чрез емоцията в песните, но и чрез мислите, които се стрелкат в съзнанието ти в различни моменти от живота, в различни мигове от деня и нощта…

И ето ги, те са тук. Щастлив съм, че съм един от хората, допринесли по някакъв начин тази книга да види бял свят. Тук е мястото да се благодари на Валерия Велева за колосалния съставителски и редакторски труд, който е положила. На моя приятел Иван Панов за старателното и стилно оформление, и на вездесъщите хора от „Ропринт“ за отличния печат на едно толкова взискателно издание. Тези хора заслужават само поздравления!

Това е много повече от книга-изповед, гравитираща около откъсите от личните записки на Лили през годините. Това е книга-равносметка, в която, страница след страница, се разгръща целият спектакъл на нейния живот. Интервюта, публикации за нея, отзиви от концерти, споделени мнения от най-близките й хора, уникални снимки от различни места и важни моменти, включително на емблематични елементи от нейните тоалети… Върху 570-те страници е направен опит да бъде събрана цялата Лили Иванова, колкото и невъзможна да изглежда подобна мисия. Как да се впише върху хартия някой, който толкова добре се изразява чрез музиката, чрез гласа и чрез действията си?

Искреността на думите й едва ли ще изненада някого – честността на тази жена е пословична. Поразяваща обаче е непоколебимата й последователност. Целеустременост, ясен фокус върху важните неща в живота и изкуството. Поглед, фиксиран неизменно напред и нагоре – никога назад. Но и непримиримост към всичко, което би могло да попречи на този стремеж към хармония и съвършенство. Смазваща ирония и сарказъм към дребнавото в живота, към завистта и алчността. Великодушно снизхождение към малодушието и посредствеността.

Разгръщайки страниците на дневника, човек изпитва нещо повече от респект към този силен характер. Чувството е по-силно – че си съвременник на една велика личност, че имаш привилегията не само да слушаш гласа й – на живо или на запис, но и да влезеш в съзнанието й. Поне за малко.

Но във факта, че подобни съкровени мисли и емоции изобщо виждат бял свят, се крие и нещо не особено ласкаво за нас самите, нейните съвременници. През всичките тези години на величие и слава тя, първата дама, недостижимата прима на българската музика Лили Иванова, остава и се чувства недоразбрана. Атакувана – къде с нескрита враждебност, къде с тиха завист, принизявана, омаловажавана. „Безкрайно е жестока участта да имаш дарба!“, пише големият български поет Николай Кънчев в едно свое стихотворение… От записките на Лили в личните й дневници прозира нейното самотно величие. Тя осъзнава, че никога няма да получи всеобщо и безусловно признание – поради най-елементарни човешки, природни закони. Просто така функционира светът около нас – понякога е възвишен и величествен, друг път – леко жалък. Тя е живяла с тази мисъл десетилетия наред. И иска това да излезе наяве, за да получи утеха и покой.

Дневникът на Лили Иванова, както и цялата й биографична книга, може да подейства като шамар за мнозина. Не бих искал и не бих могъл да се поставя на тяхно място…

Щастлив и горд съм, че по някакъв начин съм част, при това достатъчно значима, от този проект, както и списанието, което ръководя – Biograph. Сигурен съм обаче, че чувството ви е познато – всяко докосване до вселената Лили Иванова се помни цял живот. Тази книга едва ли ще ви подейства така, както песните й. Тя е все така пълна с любов, но не е толкова всеопрощаваща като тях. Със сигурност обаче „Моят личен дневник“ ще ви доближи много повече до човека, който се крие зад този артистичен гений. И ще ви даде още един ключ за разкодиране на магията, която притежава неговото изкуство.