Световната геополитика се разтресе покрай преоткриването на „Нотр Дам“, а Макрон едва не целуна ръка на Тръмп, сякаш е папата
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 13 декември
„Здравей, добре дошъл отново, тази сграда ти е добре позната. Какво ще пиеш – кафе, минерална вода, друго?“. Френският президент Макрон направо трепереше от вълнение, посрещайки „новия стар“ свой американски колега Тръмп в Елисейския дворец.
В една от най-знаменателните седмици в най-новата история на световната политика се случиха куп събития, чието значение ще отеква дълги години занапред. Башар Асад сдаде властта в Сирия и избяга към Русия, която реши да не се намесва, както преди десетилетие, и стана ясно, че е постигнат някакъв „договорняк“ с американците, Турция и Израел.
В Румъния терминираха демократичния си процес почти по същия начин, по който разстреляха диктатора си Чаушеску и жена му Елена преди 35 години – отмениха цял редовен тур от най-важните си избори, само защото резултатите не се харесаха на управляващите. Обвинението не е, че са фалшифицирани, или че са били нечестни – просто вотът бил „повлиян“ от външни фактори… Представяте ли си някога някъде въобще да има избори, в които гласуването да не е повлияно от никакви фактори?
Но най-важното – покрай дългоочакваното откриване на възстановената катедрала „Нотр Дам“ (опустошена от голям пожар преди пет години и половина), в Париж се събраха 50-ина световни лидери начело с новия американски президент Тръмп. Големият отсъстващ сред тях, освен Путин, беше Урсула фон дер Лайен, която по това време била в командировка в Уругвай да подписва важен търговски договор с латиноамерианския блок „Меркосур“. Франция обаче е против подобно споразумение, което не е в интерес на нейното селско стопанство. Кой знае как щяха да посрещнат Урсула тамошните фермери, ако беше решила да види възстановената легендарна църква… Не с цветя със сигурност.
В Париж Макрон и първата му дама Бриджит посрещнаха Тръмп със сервилност и фамилиарност, които не учудиха никого. Снимаха се с него по средата, сложиха го и да седне между тях. Само дето не му целуваха ръка като на нов папа.
За Макрон парадирането, че е близък с новия властелин на света (съвсем доскоро изтипосван в европейските масмедии като някаква карикатурна фигура), днес е по-важно от когато и да било. На фона слабия Олаф Шолц и неговите социалдемократи в затъналата в рецесия и политическа криза Германия, лидерството на Франция в евросъюза никога не е било толкова безапелационно. Не че самата тя не е закъсала – и политически, и финансово. Но наполеоновските амбиции на Макрон да оглави една реформирана континентална сила днес са почти са напът да се материализират като нещо повече от фантазии и бълнуване.
Очевидно е, че договорките относно Украйна текат с пълна сила, ако не и вече да са приключили. Вероятно и сирийската развръзка е част от сделката на световните сили. За Макрон сега е приоритет изграждането на паневропейски въоръжени части – нещо, което той сънува от години.
Доскоро това звучеше нереалистично по един куп причини, но сега постигането на мир в Украйна, или поне замразяването на войната там, не може да не мине през формирането на нова система за европейска сигурност. Част от нея би могла да бъде създаването на едномилионна континентална армия, чийто основен ръководител може да бъде именно Франция на Макрон.
А откъде ще дойдат войниците в нея? Те не могат да бъдат кой знае какви други, освен предимно украинци, разбира се. И то не просто защото трябва „да им се намери работа“ и да бъдат обещани някакви неща в замяна на капитулацията на Зеленски. Украинската армия в момента наистина е най-боеспособната на този континент, освен това дефакто е почти напълно интегрирана с натовските, западни стандарти.
Допреди година подобен развой може и да е звучал абсурдно, но днес вече не. Самият Тръмп, в типичния си стил, не се поколеба да озвучи, че Зеленски е готов на сделка за мир. Киевският лидер също, още преди срещите в Париж, се постара да подскаже резкия обрат в позициите си, които доскоро изключваха каквито и да било преговори с Русия.
Иронично е наистина как доскоро осмиваният новоизбран американски президент, повече от месец преди инаугурацията си в Белия дом, вече пренарежда, и то с лекота, картите на световния пасианс. Западът най-сетне се сдоби с лидер, който да се противопостави като фигура на Путин. Облекчението от този факт не можеше да се скрие в Париж, то беше основният лайтмотив на церемонията – колкото и пословична да остава неприязънта на повечето сегашни евролидери към него. Но отсъствието на Урсула фон дер Лайен от катедралата бе повече от знаково – така беше елиминирана основната пречка в нейно лице Европа да се адаптира към плановете на новия си господар. Да капитулира с достойнство, но и с ум, какъвто досега сякаш отсъстваше в този континент.
Затова и Макрон беше толкова превъзбуден. Дали ще се осъществят докрай бляновете му за европейска доминация, подсигурявана от цяла континентална армия – предстои да видим. Едно засега е сигурно – желанието му е по-голямо отвсякога, а възможностите това да се случи, благодарение на задухалия нов вятър откъм Вашингтон, никога не са били по-реалистични.
Откъм Москва очевидно са склонни да дадат благословията си за подобен развой на събитията. Беше повече от ясно още при избухването на този конфликт, че той ще приключи в момента, в който Путин избере какъв точно компромис да направи, за да изглежда Европа едва ли не като победител, измъкнал се сух от цялата каша. Е, наближава моментът, в който на евросъюза ще бъде поднесен „триумф“. Той, разбира се, ще е за сметка на Зеленски и Украйна, но кой би се изненадал от такава развръзка? Само най-големите наивници…
Гаранцията за всичко това е Франция. Какъв прекрасен ден за красивата „Нотр Дам“.
Началото, същността и финалът в Париж: Макрон е превъзбуден и въодушевен, разочарованието на Зеленски нараства прогресивно, а Тръмп наблюдава с досада как всички искат да му се подмажат, облекчени от отсъствието на Урсула фон дер Лайен.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Камбаните на Нотр Дам трябваше да забият отново. Заради всички нас. Ние не сме просто европейска цивилизация. Ние сме ХРИСТИЯНСКА европейска цивилизация. Колкото и наивно и дори иронично да звучи това днес. Горчива ирония, господин Неделчев. Много горчива. Особено след официално публукувани данни от официалните статистики на Германия, Великобритания и Швеция, че най- популярното мъжко име и в ТРИТЕ държави е…Мохамед. Дори само заради този факт камбаните на Нотр Дам не трябва да спират. И метафорично, и буквално.
В тази седмица, за която Вие говорите, се случи и още нещо. Което лично мен не ме изненада. Слухове има, при това от години. По трети канал на италианската телевизия има едно предаване за публицистика, Far West, обикновено излъчват журналистически разследвания по определен казус. Тази седмица- относно отдавна отвлечената и едва ли вече жива Емануела Орланди. Та, в това предаване имаше теза, разследване и почти доказателства, че тя е била убита, защото е била бременна от папата. Онзи папа. Полякът. Та така. И това се случи тази седмица. Изненадана съм, че няма особен отзвук извън Италия.
Колкото до останалото, написано в както винаги интересната Ви статия, господин Неделчев. Ненавиждам Макрон. Този свят не е видял нищо добро от мъже, комплексирани заради ръста си и настояващи да се докажат въпреки този ръст. Наполеоновият комплекс не случайно е в учебниците по клинична психиатрия, не в тези по „обикновената“ психология. Има нещо налудно в този човек. Нещо неестествено.
Всички искаме войната в Украйна да свърши. Всеки по своите си причини. Аз- защото ми писна да летя до Москва или до Питер през Истанбул. Писна ми. Колкото и цинично да Ви звучи. Не че ми се налага всеки ден, нали. Но ми се налага. Толкова много безсмислени жертви в тази безумна война. Дано свърши час по скоро! Сякаш някой се е съмнявал кой ще победи. Аз не.
А Сирия няма да се справи. Така ми се вижда на мен. Може и да не съм права, не съм политически специалист. Но поназнайвам едно- друго за региона. Струва ми се, че има някаква договорка между Израел и Турция. Колкото и абсурдно да звучи. Ще съм изключително изненадана, ако Сирия продължи съществуването си като самостоятелна държава. По- вероятно ми се вижда да стане втори Ирак. Фрагментирана, разпокъсана, практически разделена. Мен ако питате, Ак Кайда си има още една държава. Официално. А пък Ал Джолани е двойник на Кастро. СНН вече го „ребрандира“ усилено… Сякаш не е официално издирван убиец и терорист. „Бунтовник, склонен на разговори със Запада“?! Моля!? И това- СЪЩИТЕ хора, които ВЧЕРА го наричаха терорист и убиец. А после всички се чудят защо Карлсън и Роган имат стотици милиони гледания в мрежата.
Колкото до колегата Урсула- тя е лекар, вероятно знаете- нейното присъствие където и да е, е по- скоро залог за проблеми. Според мен.
И понеже Вие говорите за станалото през тази седмица, да завърша и аз така, господин Неделчев. Моят мащаб не е световен, но претендирам, че не е напълно маловажен. 🙂 През тази седмица стана ясен лекарят на годината. Неврохирург. 🙂 Шефът на Съдове неврохирургия в Пирогов. Доцент Велинов е спасил толкова животи, че според мен вече и сам не може да ги преброи.
Също през тази седмица се оказа, че в една детска хирургия в тази наша така странна, но все пак прекрасна страна, са направили нещо като игра за малките сладури, които така или иначе трябва да пазят леглата заради диагнозите си. Основно- мозъчни тумори, аневризми и прочее ужасни неща. „Какъв щеше да е твоят лекар, ако беше приказен герой?“ Получих специална грамота, че съм Феята Кръстница от Пепеляшка- и аз като нея била съм правела чудеса. Колко готино. 🙂 Обаче си нямам вълшебна пръчица, с която само с едно движение да убивам тумори…
И за финал, понеже знам, че чудесата в медицината са нещо, което бихте оценил. Макар и това да е далеч от Вашето поле на работа. Също през тази седмица на годишен преглед на невролози и кардиолози официално е оповестен феномен, наблюдаван при трансплантирани пациенти. Изследванията на тази феномен още са в началото, за досто колеги въпросът е по- скоро според и все пак. Все пак, вече са наблюдавани и документирани доста на брой случаи на пациенти с трансплантации, които чрез органа наследяват вкусове, навици и дори спомени на своите донори. Като пример е посочен 9 годишен младеж, получил сърцето на три годишно момиченце, удавило се в семейния басейн. Разбира се, момчето нямало идея за това. Въпреки това, казва майката на момчето, „разви панически ужас от вода за броени дни“. Има и доста драстичен пример на хомосексуална художничка, получила сърцето на хетеросексуална жена. Развила рязък интерес към мъжете. Омъжила се след три години.
Енигма е човекът, господин Неделчев. Тайна велика са не само мозъците ни. Тези неща, за които Ви разказах, се срещат най- често при кардио трансплантациите, но има и случаи при черен, бял дроб, бъбреци. Всякакви случаи. И твърде много, за да се смятат за съвпадение. За момента по- сериозни проучвания има само на екип от университет в Канада. Както знаете нашите сърце и мозък са вътрешно свързани- сърцето споделя неврони и клетки, подобни на мозъка. Невронната мрежа на сърцето, както и двупосочната комуникация с мозъка са довод в подкрепа на концепцията за връзката сърце- мозък в паметта и личността на човека. Изглежда сме изправени пред възможността да разгадаем още една от тайните на мозъка. И да дадем ново измерение на думите „спомени от друг живот“.
Хубави събота и неделя, и както винаги- бъдете здрав!
Поздрави. 🙂
ХаресвамХаресвам
В сферата на трансплантациите постепенно се сбъдват много книги и филми, създадени от проницателни умове! 😉
ХаресвамХаресвам
Знаех си аз, че ще харесате това за трансплантациите. 🙂 Сбъдват се книгите и филмите, но…аз повече бих се зарадвала на пробив в лечението на Алцхаймер. Или на способ за окончателно отстраняване на глиобластомата. За жалост, това са неща, за които не мога да пиша на дядо Коледа, нали.
ХаресвамХаресвам