Новият сериал с Димитър Рачков е поел много рискове, но успява да ги преодолее благодарение на добрия сценарий
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 10 януари
„Всичко за майка ми“ се казва един от киношедьоврите на Педро Алмодовар, а „Всичко за сина ми“ е нов сериал на БНТ, който стартира в неделната вечер. Заглавието е интригуващо и подсказва, че ни предстоят епизоди на семейна драма, след като в ефира на държавната телевизия с успех бяха излъчени „Денят на бащата“ (2019), „Аз и моите жени“ (2022) и „Тревожност“ (2024).
Новата поредица, продуцирана от Евтим Милошев и „Дрийм тийм“, е поела доста рискове, като се започне от роднинските връзки на основните фигури в нея. Сценаристът Христина Апостолова, която изпълнява една от главните роли, е жена на продуцента, а двамата с него са родители на детето в основата на сюжета. Титулярът Димитър Рачков пък е бивш неин съпруг. Всичко това още далеч преди първия епизод е обрекло сериала да бъде гледан леко накриво от пословично мнителния български тв зрител. Иска се солидна доза увереност в предлагания продукт, за да бъде преодоляно предварителното недоверие към него.
Не по-малък риск е и драматичната роля, която е поверена на най-популярния български комик от наши дни. Това не се случва често по екраните и също изисква здрава продуцентска и режисьорска ръка. В световното кино има няколко подобни примера – с роли на Джим Кери, Адам Сандлър, Стив Карел и покойния и незабравим Робин Уилиямс. За публиката не е лесно да възприеме свой дългогодишен любимец в образ, който не я разсмива във всяка сцена, а тъкмо обратното – способен е по-скоро да я разплаче. Реален е рискът феновете на Рачков да останат стъписани от новата му изява, а много други пък да не дадат изобщо шанс на сериала, само защото главната роля в него е на водещия на „Капките“.
Може би именно заради всичко това, в предварителните си интервюта хората от екипа бяха сдържани и предпазливи, до последно не бяха сигурни как зрителите ще възприемат резултата от усилията им. Първият епизод обаче показа, че поетите рискове са били оправдани, и че се очертава интригуващ сериал с актуална проблематика, отиваща дори отвъд драматичните родителско-синовни и семейни отношения.
Самотният баща Боян, с модерната професия стендъп-комик, се грижи всеотдайно за 11-годишния си син, на когото досега е обяснявал, че майка му е починала още докато той е бил бебе. Създал е свръхидеализиран образ за нея и момчето не си и помисля, че може друга жена да я замени в живота му. А учителката му г-ца Ковачева, която поддържа връзка с бащата, се надява да стане част от семейството им… Внезапната поява на майката, с големи татуировки върху целия гръб, и с куфар багаж на входната врата, заплашва да взриви целия свят на таткото и чувствителния Ясен…
Димитър Рачков прави нюансирана и въздействаща роля, в която хуморът му е само спорадичен гост. Преобладават емоции като тъга, неудовлетвореност от живота и кариерата, раздвоение, фрустрация… Колко ли мъже от реалния живот, които сме свикнали само да ни забавляват, всъщност живеят в постоянна обърканост и лични драми?
В ролята на учителката и кандидатка за сърцето му Рая Пеева влиза в поредния си интересен образ напоследък. В момента тя без съмнение е една от най-интригуващите и способни наши актриси. Излъчва силна харизма и има много широк емоционален диапазон, който я прави подходяща за всякакви роли. От нея тепърва можем да очакваме още по-силни и запомнящи се изяви.
В образа на майката създателката на сериала Христина Апостолова има най-трудната задача и тепърва предстои да видим как ще се справи с нея. Едно е сигурно – поела е огромен риск. В главната детска роля малкият Петър Милошев е по-убедителен в моментите на съзерцание и размисъл, отколкото в диалозите. Но е много трудно да очакваме, че скоро ще се появят толкова автентични и органични образи на хлапета, каквито бяха онези от филмите на незабравимия майстор на детското ни кино Димитър Петров („Куче в чекмедже“, „С деца на море“, „Васко да Гама от село Рупча“)… Младият режисьор Павел Веснаков („Денят на бащата“, „Дяволкото гърло“, „Откраднат живот“) тук отново снима уверено и без излишна и натрапчива маниерност, но детските реплики не са сред най-силните моменти от сериала.
В интересни поддържащи роли виждаме Моню Монев като собственик на клуба, в който Боян изнася спектаклите си, прекрасната Янина Кашева в образа на съседка-детегледачка, Васил Банов като директора на училището и Ириней Константинов като един изненадващо стилен и интелигентен „байчо“.
Най-голямото достойнство на „Всичко за сина ми“ е сценарият – и като фабула, и като конкретни ситуации, и най-вече като диалог. Наситен е с достатъчно хумор, има и лафове, а сюжетната нишка се следи с интерес и дори с доза напрежение. Личи си във всяка отделна сцена, че този сериал има какво да каже и знае накъде да води зрителя. Самоцелното забавление, което сме свикнали да преобладава в телевизионното ни кино, тук е на заден план.
Чест прави на БНТ, че за пореден път след „Денят на бащата“, „Аз и моите жени“ и „Тревожност“ инвестира в продукт, който акцентира върху проблематика и послания, а не просто върху „комерсиален ентъртейнмънт“, обслужващ продуктовото позициониране.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Обичам като приключа някоя спешна операция и си погледна телефона, да се окаже, че имам какво да чета с кафето след като се измия. 🙂 Добър вечер, господин Неделчев, първо да се похваля. 🙂 Пациентът ми няма да го дават по новините. Добрата новина не е новина. Отвъд саркастичният ми лекарски хумор- само в България напълно трезвен, нормален, най- обикновен шофьор може да самокатастрофира на празен участък (Слава Богу!), защото…се е опитал да избегне дупка с размерите на средноголям кухненски долап. За останалото се досещате. Поднесла е колата, било е вече тъмно, не е преценил или скоростта, или разстоянието до мантинелата- или и двете, и…Да. Спешно повикване за доктор Петкова. Една единствена травма, но черепна. Лошо се е ударил във волана и за красота го е цапардосало някакво стъкло. Безпоследствено, за щастие. Ожулен е само по врата. А ме повикаха, щото дежурният колега хвърчи между две други операционни с гангренозен перитонит и перфорация на вътрешен орган. Един хирург. За ДВЕ животозастрашаващи операции. И повикаха мен, въпреки че съм била на работа 36 часа и на теория и на практика не бива да оперирам сега, защото съм уморена. Опасна съм за пациента. Но това не е важно. Важно е дали ще пратим и последните си два чувала брашно на Украйна, дали ще „накажем“ Путин и прочее. Добре, че Господ обича лекарите, че иначе…
Трябва да Ви кажа, с нетърпение чаках какво ще напишете точно Вие. Защото прочетох някакви неща и така. Едното в края ще Ви дам един линк, да го видите. Така се различава от Вашата позиция. Всеки има право на мнение, но според мен си личи, когато нещо е написано просто с идеята да е отрицателно. Личното ми мнение е, че авторът на другия материал точно това е направил или направила. Просто идеята е била филмът да се „рендоса“.
Знаете ли, докато четях статията Ви, си спомних едно интервю с любимата ми и непрежалима за всички нас Татяна Лолова. Питаха я отново дали има нещо, което много е искала да направи, но не се е случило в кариерата й. Тя каза: “ Нито един режисьор не посмя да ми даде драматична роля. А аз съм драматична актриса. Да, може да съм много талантлива комичка. Но моят голям талант е драмата. Нито един режисьор не посмя да рискува“. Мислех за това, докато четях. Нямам отношение към Рачков. Нищо лично. Гледам Капките, но категорично не заради него. Намирам доста от шегите му за вулгарни, дебелашки, просташки. Но в този първи епизод трябва да призная, че видях повече, отколкото очаквах. Да не се окаже, че Рачков е повече от смешките, които му пишат сценарните екипи.
За останалите актьори в общи линии споделям мнението Ви. Рая Пеева много ми допадна в Пеещите обувки. Много. Това е един от любимите ми български филми. Някой ден може би Леа Иванова ще получи признанието, което заслужава. Тази великолепна дама и изумителна певица все още не е получила заслуженото си място в нашата културна памет.
Ириней Константинов е много изненадващ „байчо“, да. 🙂 За останалите какво да кажа. „Колегите“ Мазов, Кръстева и Камбуров. Особено Янина Кашева е прекрасна, наистина. Когато Дрийм Тийм направиха Дървото на живота ( много любим мой филм. ПАК се влюбих в Христо Шопов…), мернах някъде едно интервю с Милошев, в което го питаха защо във всички филми на компанията има роля за Васил Банов. Може да е малка, епизодична, но има. И той каза така: “ Защото той е кадемът на компанията. Иначе ще провалим филма без него“. Кой знае. Сигурно съвсем буквално го е имал предвид. Питам се какво ли би казал екранният професор Камбуров, ако знаеше КОЛКО вярна е една реплика на героя му, която доста от нас, лекарите, често повтаряме. Особено хирурзите, разбира се. „Хирургът е като генерала- добър е този, който допуска най- малко грешки“. Истина е.
Между другото хлапето, Петър Милошев, е голям симпатяга. Нищо, че малко не му се получава на моменти. Готин е. Има нещо специално в него. За разлика от другия Рачков, Димитър младши. Той също играеше в Откраднат живот. Много дразнещ, маниерничене имаше на моменти доста ужасно. Не ми хареса. Но Петър Милошев още тогава беше много сладък.
Вие как мислите- как ще се развият нещата с внезапно оживялата мама? 🙂 И като жена си задавам един въпрос- какво пък трябва да си му направила на тоя мъж, че да разправя, че си умряла? Дано разберем.
Отивам да видя оперирания. И колегата с двете операции. Може да му трябва някаква помощ. Ако не, тръгвам. Дано се прибера преди снега. Въпреки че в Родопите заваля още по обяд. Даже в ниското. Но тая вечер ще си остана в София. Нямам сили за над 100 км. след часовете до масата. И по тъмно. Без излишни рискове. Нали постоянно го повтаряме на пациентите.
А междувременно сега виждам, че е починал и Владо Даверов. Като си в болницата, си в друг свят. Ех. Вчера е велик филм. Лошо тръгна тази година. Краси Куртев, Александър Савелиев…Живот. Кога плюс, кога минус.
Както винаги, бъдете здрав. И благодаря. За търпението и за вниманието. И изобщо.
Ето линка, не съм забравила.
https://webcafe.bg/seriali/vsichko-za-sina-mi-e-nishto-za-gledane.html
ХаресвамХаресвам
Да, мернах я тази рецензия и дори не я прочетох. Хубавото на уоук-сайтовете е, че лесно се ориентираш дори само по заглавията им. Те много държат още от заглавието да се определят – да не би някой да ги заподозре в обективност 😆
ХаресвамХаресвам
Дали ще дойде момент, когато ще започна да спя като нормалните хора? Поне когато не съм на работа? Кой знае! Но дано Вие спите в този странен час, господин Неделчев! 🙂
Зима. Най- после. Истинска зима. Даже в Родопите бяхме забравили вече големи снегове и истински студено време. Скиорите са щастливи. И аз също. Това е полезно за реколтата. И за водата. И даже ток имаме, не спря тоя път. Представете си. 🙂
Извинявайте. До преди малко гледах образна диагностика за едно дете, което трябва да оперирам във вторник и понеже нещо ме гложди, някаква подробност от оперативния подход ми се изплъзва за момента, съм малко…Абе напрегнато ми е. Пред очите ми е. Сигурна съм. Но просто не го виждам. Не и в момента. Както и да е. Извинявайте.
Много ми допадна това за уок сайтовете. И наистина, само по заглавията се ориентираш какво- що. В този конкретния пише една дама, която познавам. Умно същество. Трябва да я питам някой път защо точно там пише. Тя все ме подкача, повече от десетилетие, да си направя блог. Щяла да го чете. Абе сигурна съм,че ще. Ама те хората видео- подкаст правят. Радиото го дават по телевизора вече. Блог. Кой ще се занимава. Ама знае ли човек. Може пък и да го направя. Още една мишена за либералите. 🙂
Казах подкаст, та се сетих. Още веднъж благодаря за линка за Джо Роган и интервюта с Ванс. За около седмица успях, изгледах го. Но сега Ви го казвам, защото мъжът ми го е гледал вчера. Та му обещах да Ви благодаря пак. Утре мисля да отделя време да видя това със Зукърбърг. Ники каза, че имало смисъл. Ама не ми каза защо. Явно идеята е аз да си го гледам. Доообре.
Ами Вие, господин Неделчев? Няма ли да направите някой ден и Вие подкаст? Задължително ще го гледам, да знаете! 🙂 И да напишете книга за Лили Иванова. То и без това само Вие още не сте…
Успешна нова седмица и както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам
Мен ме навиват за подкаст отдавна, но поне имам блог. Вие направете първо блог, пък тогава ме навивайте за подкаст. Замислям се, но нямам достатъчно време, за да му се посветя както трябва. В блога поне качвам неща, които да присъстват и онлайн, а не само на хартия – за аудиторията, която вече почти не чете вестници и списания. И с рекламна цел донякъде 😉
ХаресвамХаресвам
Толкова дълъг ден. Още един. Който ми се струва, че е почнал преди седмица. Понякога се чудя какво ли би било, ако имах някаква нормална работа. С нормално работно време. Като приятелите ми, които изключват звука на телефона в седем вечерта и планират съботата и неделятя, уверени, че нищо няма да ги провали. Чудя се понякога. 🙂 Но поне приключи добре. Дългият ден. Както казва покойният и любим на много хора( на мен не чак любим) доктор Дерек Шепард: „Всеки ден, в който никой не умира, е добър ден“. Всеки лекар по тая земя би подписал това изречение без да се замисли.
Да. Както си и мислех. Предполагах, че основната, а може би дори единствената причина, поради която още нямате подкаст е точно тази. Времето. Ех, това време! Ако можеше денонощието да е 72 часа. Поне! Не изглеждате като човек, който прави нещата половинчато и отгоре- отгоре. Та не се изненадвам. Че подкастът още го няма.
Да направя блога, а. Ами да го направя. Кой знае. Може пък дълбокото ми убеждение, че никой няма да чете- именно да чете- личните размисли на един обикновен лекар да се окаже напълно погрешно. Гложди ме това, наистина. Тая мисъл. Вероятно защото колкото и да си вярвам, имам ясното съзнание, че имам какво да кажа. Имам за споделяне. Обещавам скоро да приключа с мисленето и да взема решение. Правя или не правя блога. Вие пръв ще разберете. 🙂
А за статиите се радвам, че ги качвате. И честно ще Ви кажа защо. Първо- защото аз печатна преса не купувам от хиляда години. Абонирам си се за BIOGRAPH и L`EUROPEO, защото само тия списания чета и толкова. Останалото по обичайния начин, знаете. Интернет. И когато мога и ми е удобно. Да Ви призная, малко ми липсва времето, когато сутрин с кафето отварях вестника топъл-топъл. Толкова топъл, че мастилото оставаше по ръцете ми. Малко ми липсва тоя ритуал. Особено в събота. Дебелият вестник с огромната кръстословица. 🙂 Но всичко се променя. Медиите- и те. И втората причина да се радвам, че качвате неща тук е, че е толкова по- удобно и лесно. Иначе трябва да дебна вестника. А той няма секция за коментари, през която мога да споделя мнението си. 🙂 Така че това всъщност е своего рода привилегия за мен- така мога да си „говоря“ с Вас. Винаги е удоволствие да разговаряш с човек, който не полудява, ако не споделяш мнението му. Все по- рядко се случва да си говорим нормално с несъгласни с нас, нали така…Уви.
Лека и спокойна, господин Неделчев. Какво ли има в новия БИОГРАФ, много съм любопитна вече. Ама ще почакам, рано е. Затова пък до концерта на Васил Петров останаха броени дни. С изключение на Доминго и на Орлин Горанов- единственият певец, когото мога да слушам ден и нощ.
Днес, тоест вчера, оперирах едно дете. Дълга, не много трудна, но сложна операция. И пак се сетих за Вас. И за това как все казвате да пиша. Книгата. Защото преди да вляза в операционната разбрах, че дете, което оперирах преди доста години- тя е прекрасна млада дама вече- се е представила блестящо на някакъв форум за млади учени. Мисля, математици и/ или физици. Такова нещо. Толкова блестящо, че се оказва един от 20- те най- успешни учени под 25 в света. Глупаво ли е да чувствам все същото спиращо дъха вълнение от такива новини? Все същото, както и преди 25 години? Наивно ли е? Защото точно това почувствах. Прилив на допамин и буца в гърлото. Влязох в операционната след като казах на родителите й тогава: „Пригответе се. Тя е зле. Наистина. И има три процента шанс“. Четири пъти в кариерата си съм си позволявала подобно нещо към близък на пациент. Тя е единият. Беше толкова малка. Толкова борбена. И днес…Днес. Изпратила ми е една карамелено- златиста роза. И снимка от онзи форум. „И тази победа е Ваша, доктор Петкова.“ Ами не. Не е. Нейна си е победата. Да е жива и здрава. Но само като си спомня колко зле беше. Колко трудно се възстанови. Моментите, в които разбираш, че е имало защо да не спиш с дни. Да пропуснеш рождения ден на детето си. Празника на съпруга си. Имало е защо. Ами да. Хубаво чувство е. Определено. Допамин, окситоцин, ендорфини. 🙂
Както винаги, бъдете здрав и благодаря.
П.П. Последната грипна вълна вилнее. Няма обичайните симптоми. Внимавате само за рязко покачване на температура и стомашни болки. Остри и внезапни. Ако случайно се заразите- три месеца след оздравяването кардиолог. Тази мутация прави миокардити и предсърдно мъждене. Особено второто не е за подценяване. И, разбира се, по- добре е да не се заразявате. Но не е гарантирано, нали така.
ХаресвамХаресвам
Вашият блог, или поне началото му, е почти готов – дори и тук в тези коментари са разказани достатъчно истории, които си заслужава повече хора да прочетат….
В новия „Биограф“ ще има доста исторически четива – очертава се като един по-сериозен и политически брой. Работим усилено по него.
А с грипа обещавам да внимавам – уж не ходя много сред хора всеки ден, но знае ли човек вече…
ХаресвамХаресвам
Колкото и да Ви се струва невероятно, има един крайно прост начин да се предпазите много ефективно. Не е въпросът да не ходите сред хора. Не. Ако пътувате с градски транспор и когато влизате в аптека, магазин, кино- просто носете маска вътре. В затвореното пространство. Напълно достатъчно е, колкото и да не вярвате. Аз съм си професионално изкривена на тая тема, а и след короната ми остана тоя навик. Една маска в чантата и по една във всяка връхна дреха. Пера всеки ден, гладя с пара, за да ги дезинфекцирам( щото сама съм си ги ушила) и толкова. Като се има предвид, че аз съм си рискова принципно. Имам хроничен бронхит от дете и най- безобидния вирус задължително минава достатъчно близо до мен. Минава, ама заради маската и витамините общо- взето оправям се. Вие си преценявате. От опит Ви казвам, помага това с маската. Особено ако имате нещастието да ползвате градския транспорт. Да Ви кажа, разбирам защо мъжът ми слиза от колелото едва ако навън има достатъчно сняг и температурата е под минус три. Ами прав е. Ама някои от нас нЕмаме избор!
Много благодаря за вътрешната информация за новия БИОГРАФ! Още по- интересно ми стана. Аз може да се карам с телевизора, като гледам новините и да се карам и с политиците, като ги гледам, обаче политиката ми е интересна. Даже много. Най- малкото защото нали все се казва, че всъщност някакави зловещи хора в някакви крайно тайни места дърпат конците на всички ни. И прочее. Интересна ми е политиката. И определени политици. Като малка бях страшно впечатлена от Индира Ганди и Беназир Бхуто например. Главно защото и двете представляваха страни, в които жената не е човек. Пък ги ръководеха жени. Е, и двете завършиха знаем как. Или пък Голда Меир. Тази жена ме изумява. „Да не бъда красива се оказа благословия за мен. Това ми позволи да развия интелекта си“. Кажете ми, колко силна трябва да е една жена, за да каже подобно нещо сама за себе си? Или пък Елинор Рузвелт. „Никой не може да те накара да се почувстваш посредствен без твоето лично съгласие и/ или участие“. И, разбира се, любимото ми „Never complain! Never explain!“. Мнозина приписват репликата на Елизабет Втора. Аз съм я чувала от испанския крал и от Симеон Втори. Освен това са ми много интересни политици, които са дошли от нищото. И нищо в тях не предполага ролята и мястото, които имат в историята на страните си. Глуповати, необразовани, семпли хорица. Които обаче владеят съдби с десетилетия. Както и образът на харизматичният латино водач. Който най- често е тотален деспот и откачалка, разбира се. Като Хуан Перон или Пиночет. Новият БИОГРАФ ще ми хареса. Нямам търпение да видя кой е на страниците му. И особено- на корицата. Кой е кавър сторито. Не ми казвайте, не ми разваляйте изненадата. 🙂 Ще имаме правителство. Представяте ли си. Само като видях министъра на културата, просто…Без коментар.
За блога обещавам да помисля. Скоро. Наистина.
И за финал, един лекарски виц от колега, който чух преди няколко дни. За приятна вечер и малко настроение. Той, колегата е ортопед. Казва се Георги, като Вас. 🙂
Мъж при личния си лекар. Минава прегледа, човекът се приготвя да си ходи, взима си рецептата. Лекарят го пита има ли допълнителни въпроси.
-Докторе, все забравям да те питам. Любовта има ли странични ефекти?
– Зависи. Ако жена ти разбере- да.
:)))
ХаресвамХаресвам
Добре, ето един лекарски виц и от мен, който често цитирам в подобни ситуации 😉
Млада жена към доктор в престилка в коридора на болницата:
– Добър ден, Вие ли сте гинекологът д-р Георгиев?
– Не, не съм, но също мога да Ви погледна…
ХаресвамХаресвам
🙂
Казвала съм Ви го и друг път- колегите гинеколози са от привилигированата страна на живота обикновено. А и както гласи почти апокрифният фолклор на гинеколозите- всеки мъж е или бъдещ такъв или поне гинеколог- любител…:) Това е от шегите, които намирам за малко прекалени, но…често срещана.
Още една смешка, ще я оцените, сигурна съм. Но не е виц- нищо, че така звучи.
Голямата ми дъщеря е на пет. Детска градина. Отивам един ден да я взема- като никога аз и като никога навреме. Учителката ме гледа възмутено. Лошо ме гледа. За да разберете контекста- към ония момент тя не знае, че съм лекар. „Как може, госпожо! В каква среда живее това дете!?“ Аз гледам странно. И какво се оказва. Говорели си в градината за професии. И като питали на мама слънцето, тя рекла: „Тате пише закони, а мама реже глави!“. Мда. Мама реже глави. То, не че не работя точно това, нали, но…Не ме питайте после какви три минути като разговор последваха с учителката…:)
Извинявайте, но чувството ми за сарказъм е непреодолимо! Почти се изкушавам да Ви честитя правителството. 🙂 Но сте ми симпатичен, та няма да го направя. Правителство. Да не повярваш. Да видим до кога и какво точно. Но всяка власт без Киро Простото и Асен Крадеца е добра новина.
ХаресвамХаресвам