Брулени Хълмове
Wuthering Heights
С Марго Роби, Джейкъб Елорди, реж. Емералд Фенел
Актрисата Емералд Фенел е едва на 40, а вече се доказа и като талантлив режисьор с оригинален почерк, почти на границата с визионерското и гениалното – с въздействащи филми като „Момиче с потенциал“ (2020) и „Солтбърн“ (2023). Затова и амбициозната й екранизация на „Брулени хълмове“ по викторианската класика на Емили Бронте, излязла по екраните точно за Деня на влюбените, предизвика очакван интерес. Заслуга за това имат и титулярите – Марго Роби („Вълкът от Уолстрийт“, „Вавилон“, „Барби“) и новия австралийски секссимвол Джейкъб Елорди, постигнал световна слава със скорошната си роля във „Франкенщайн“.
И не е като да няма какво да се види. Макар и дръзко отличаващ се като фабула от литературната основа, филмът е визуално великолепен, емоционален и провокативен прочит с блестящи актьорски изпълнения. Опияняващ, хипнотичен и на моменти трансцедентален – ето още няколко епитета, които му прилягат. Някои по-пуритански критици побързаха да му лепнат епитета „50 нюанса Емили Бронте“, сащисани от сексуалния заряд на сцените между Катрин и Хийтклиф. Химията между Марго Роби и Джейкъб Елорди е толкова силна, че режисьорката се е изкушила да ги остави в кадър може би малко повече от необходимото. На моменти сцените с тях са леко самоцелни и умишлено търсещи ефекта на шока. Но ако Бронте можеше да гледа, сигурно щеше да остане доволна. Като за самотна (или по двойки) прожекция навръх 14 февруари си става отвсякъде.
Ако беше с около 20 минути по-кратък, „Брулени хълмове“ със сигурност щеше да е по-въздействащ, но дори и в сегашния му вид почитателките на романтичното кино ще имат достатъчно причини да му се наслаждават многократно. Най-много мои аплодисменти предизвикват операторската работа (на носителя на „Оскар“ за „Ла Ла Ленд“ Линус Сандгрен), цялостният дизайн и костюмите. Сценарият определено куца, диалогът е почти като писан от изкуствен интелект, но визуализацията е спираща дъха.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
„Знам какво ще пишат за нашия филм: Барби среща“.
Ох. 🙂 Толкова се смях, като го прочетох.
Иначе на Ники филма хареса, на мен не. Но не е заради филма. Заради мене си е. Просто не понасям неща, които имат „нещо общо“ с първоосновата си. Но са така далече от тая първооснова, че е направо неясно защо въобще стъпват на нея. Твърде много ми дойдоха „50- те нюанса“ сиво, цикламено и каквото там.
Няма лошо. Това не прави филма лош. Просто не е моя филм.
Просто ми сработва същия инстинкт, както при „авангардната“ режисура в операта. Решил някой си, докато Леонора пее за безкрайната си любов към Трубадура, да изхвърля нощното си гърне!? Защото, видиш ли ти, искал да покаже, че и тя е човек като всички. Нищо човешко не й е чуждо.
Да де, ама ние в залата не подозираме, че Леонора е извънземно. Защото в либретото ясно е написано точно какво Е Леонора. Дама с благороден произход, в която граф Ди Луна е отчаяно влюбен. Край. Точка. Написано е. Че тя Е човешко същество.
А ти, уважаеми, като искаш да покажеш всичките си емоционални, ментални и личностни дефицити на сцената, моля, бъди така добър- напиши си опера и си я постави! НЕ поругавай Верди. НЕ унищожавай красотата на един шедьовър, само защото не знаеш как да покажеш тая красота!
В киното това също се среща не рядко, но не е чак толкова страшно и отвратително, както в операта. Просто киното е територия, в която дори неуспешния експеримент в крайна сметка може да изглежда като авангарден опит.
Все пак, настоявам, че когато си така далеч от първообраза, че тоя първообраз е като неясно очертание в гъста мъгла- ами напиши си произведението, направи си го както си щеш.
Ники вика- консерва си ти, моето момиче.
Ми хубаво. Консерва съм. Добре. Ама пък Марго Роби е супер. Много я харесвам. Още ме е яд, че не й дадоха ОСКАР за Вавилон!
И понеже си говорим за филми. Подочух-и попрочетох- че се готви втори сезон на Шогун. Този последния, с Хироюки Санада.
Какво мислите за това? Историята не свършва ли окончателно така или иначе? Какво ще снимат в тоя втори сезон?
…Каза жената, която чака 23-я сезон на Анатомията на Грей…:)
Както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам
Неслучайно Орхан Памук изрично отказал да има втори сезон на „Музеят на невинността“, каквито и успехи да постигне сегашният. Апропо, много хубав сериал, по Нетфликс.
ХаресвамХаресвам
Ех, Орхан Памук. „Музеят на невинността“ е преди всичко много хубава книга. Но любимата ми негова е „Истанбул“. И „Името ми е червен“.
Отказал, а. Така де. Ама Джеймс Клавел не може да откаже. По разбираеми причини.
Междудругото, не знам как гледате на турски автори принципно- извън Памук и Елиф Шафак. Случайно попаднах преди време на Искендер Пала, някой ми подари романът му „Огън“. Съвсем не случайно си купих вторият, издаден на български негов роман, „Лалето на копнежа“. Препоръчвам. Много красив език, много образен и жив.
ХаресвамХаресвам
Нямам предразсъдъци нито към турските автори, нито към турските сериали. Ще отида още по-далеч и ще вметна, че в глобален исторически план държавата, която най-продължително време е била най-добре развита и най-напредничава, и където се е живеело най-добре, е именно Османската империя. Даже нещо още по-скандално ще кажа – мога ако не да се съглася напълно, то поне да допусна мисълта, че „робството ни“ до голяма степен ни е запазило като народ и култура. Не се знае ако не сме били в тази империя, коя друга е щяла да ни асимилира много по-безвъзвратно…
ХаресвамХаресвам
Зле съм се изразила, господин Неделчев. Моя грешка. Бързам да я поправя.
Категорично нямах предвид предрасъдъци. Или нещо подобно. Просто го казах, че нямам идея как сте с турските автори, защото от къде да знам дали вече не сте прочел това, което ме е впечатлило? Няма как да знам. Та затова го казах. За предрасъдъци не може и дума да става.
За сериалите дайте да не отваряме кутията на Пандора. 🙂 Да, заснети са изключително професионално. Някои са кинематографски шедьоври. Да, имат невероятни актьори- освен Къванч Татлатъ. Имат приказни актьори.
Както аз обичам да казвам: „От къде ги вадят тия всички хубави мъже бе!?“. На което Ники обикновено умира от смях. Имайки предвид силната ми слабост към Селим Байрактар например.
Гледала съм няколко сериала и аз. Исторически. Великолепния век и тъй натам.
Но що се отнася до сериалите им, които са със съвременна тематика- те са пропаганда. И няма сила на света, която да ме разубеди. Познавам Турция, работя там от години. Даже в Анкара трудно виждам жена под 30 с къса пола, без задължителен придружител и тъй натам. Да не говорим, че мога да разкажа куп истории за това какво струва на една туркиня днес да защити правото си да се образова и да работи, вместо да стои у дома и да ражда от 18 годишна. В добрия случай.
Имам колега, професор по ендокринология, в момента на 47, чието семейство не поддържа контакт с нея. Защото…решила да става лекар, вместо съпруга на избрания от баща й мъж. Тя е и съпруга. Майка на три деца. Те са я зачеркнали. Заради „традициите“. Които НЕ показват в сериалите. Нали така. Майка й ходи ТАЙНО в болницата да изпият по кафе. И всеки път трепери да не я види някой познат! И това е само една история. Която на филм няма да видите, уверявам Ви.
Но разбирам защо хората харесват тези сериали. Абсолютно го разбирам. Няма никакво значение дали одобрявам. Всеки е в правото си.
Колкото до „робството“ и империята, господин Неделчев, може и да Ви изненадам, но аз споделям мнението Ви. Категорично. Първо, ние не сме били под робство. Владичество може би. Но робство не. Не и по смисъла на понятието „роб“ в историческата наука. Що за „роб“ има земя, която работи? Да, тя е на господаря му. Да, той дължи данъци за тая земя. Но тя му е дадена и той се грижи за нея. Що за „роб“ има стадо от ен на брой глави добитък? С което стадо ходи на „панаира в Стамбул“?
Да, идват, изколват всичко живо, насилват момичетата и жените. Взимат момчетата еничари. Така е. И все пак. Все пак, това не е било робство в историческия смисъл на това понятие.
Знам ли коя империя би ни асимилирала по- успешно. Нали знаете какво казват- за която империя се закачим, тя изчезва. : ) Та кой знае.
Да бяхме се погрижили по- добре за своята си, за Българската империя. Имали сме такава. Това да бяхме направили. Правилно и навреме.
ХаресвамХаресвам