Нов филм от Светослав Овчаров, опитен сценарист-режисьор и изследовател на българската история отпреди век? Определено не е нещо, което бих пропуснал да гледам, още повече, че и предишната му подобна творба „Врагове“ отпреди 8 години ми хареса.

„Залог“ е история за един любовен триъгълник (Министъра, Майора и Жената от Букурещ), но и за един властови триъгълник (Стамболов, княз Фердинанд и революционера Коста Паница, осъден на смърт след провален заговор срещу тях). Имена във филма не се споменават – не само, защото така се избягва нуждата от пълна историческа акуратност (пуританите в това отношение ще имат основателни претенции), а и защото така се подчертава въздействието на филма като притча – за цената на властта срещу стойността на приятелството, компромисите в името на една държава и на историята, лавирането между различни господари сред Великите сили…

Този филм със сигурност ще ви накара да проучите реалната история за опита за преврат на майор Коста Паница срещу новия владетел Фердинанд, неодобряван от Русия, и срещу бившия му съратник и стар приятел Стамболов, яростен русофоб и безкомпромисен държавник. „Залог“ не издава присъда срещу никого, но и никой не е пощаден. Предпочита да не задава излишни въпроси и да остави зрителя сам да ги търси.

Филмът е преди всичко актьорски (но и операторски) tour de force. Блатечки вече изигра една важна историческа фигура отпреди век – банкера Атанас Буров в сходния като тоналност и идеи „Останалото е пепел“ от 2020-а. Тук е свалил качените 15-ина килограма телесно тегло и сякаш е още по-убедителен в образа на войводата-тарикат, който някога също е бил русофоб като приятеля си министър, но сега има други планове, свързани с любимата му Македония и евентуалната помощ от Петербург за тамошното въстание. Ролята му пасва идеално и той определено се чувства в свои води. Срещу него Захари Бахаров е по-вглъбен, нюансиран и леко флегматичен като държавника, принуден да лавира между княз, когото също няма причина да обича, и желанието си да постигне помирение с Високата порта в Истанбул напук на руснаците. Още по-впечатляваща е изявата на Деян Донков като Фердинанд – насища образа с ирония, притворство и Кобургска надменност. Истински монарх, готов във всеки един момент да си „измие ръцете“.

Четвъртият главен герой тук е фотографката от Букурещ – красавица, въртяла любов и с майора, и с министъра, която е в епицентъра на необявения конфликт между тях, но се опитва да спаси и двамата. В този образ румънската актриса Офелия Попии се справя блестящо с може би най-трудната и нюансирана роля във филма.

Както и „Врагове“, и „Залог“ ще намери по-многобройната си публика като излезе по телевизията, отколкото в киносалоните. Вероятно на повечето зрители ще се стори леко муден и лишен от достатъчно действие, а също и недоизказан, прекалено иносказателен. Опитвам се да си представя и как го възприема една чуждестранна аудитория и си давам сметка, че ще й е трудно.

Най-голямата му заслуга е, че поражда любопитство към един от най-интересните, а и решителни моменти от историята на Третата българска държава, и то с помощта на четири блестящи актьорски изпълнения. Не е никак малко, но сякаш не е и достатъчно. Можело е да се получи много по-смислен, полезен и интригуващ исторически филм.