Нов филм от Светослав Овчаров, опитен сценарист-режисьор и изследовател на българската история отпреди век? Определено не е нещо, което бих пропуснал да гледам, още повече, че и предишната му подобна творба „Врагове“ отпреди 8 години ми хареса.
„Залог“ е история за един любовен триъгълник (Министъра, Майора и Жената от Букурещ), но и за един властови триъгълник (Стамболов, княз Фердинанд и революционера Коста Паница, осъден на смърт след провален заговор срещу тях). Имена във филма не се споменават – не само, защото така се избягва нуждата от пълна историческа акуратност (пуританите в това отношение ще имат основателни претенции), а и защото така се подчертава въздействието на филма като притча – за цената на властта срещу стойността на приятелството, компромисите в името на една държава и на историята, лавирането между различни господари сред Великите сили…
Този филм със сигурност ще ви накара да проучите реалната история за опита за преврат на майор Коста Паница срещу новия владетел Фердинанд, неодобряван от Русия, и срещу бившия му съратник и стар приятел Стамболов, яростен русофоб и безкомпромисен държавник. „Залог“ не издава присъда срещу никого, но и никой не е пощаден. Предпочита да не задава излишни въпроси и да остави зрителя сам да ги търси.
Филмът е преди всичко актьорски (но и операторски) tour de force. Блатечки вече изигра една важна историческа фигура отпреди век – банкера Атанас Буров в сходния като тоналност и идеи „Останалото е пепел“ от 2020-а. Тук е свалил качените 15-ина килограма телесно тегло и сякаш е още по-убедителен в образа на войводата-тарикат, който някога също е бил русофоб като приятеля си министър, но сега има други планове, свързани с любимата му Македония и евентуалната помощ от Петербург за тамошното въстание. Ролята му пасва идеално и той определено се чувства в свои води. Срещу него Захари Бахаров е по-вглъбен, нюансиран и леко флегматичен като държавника, принуден да лавира между княз, когото също няма причина да обича, и желанието си да постигне помирение с Високата порта в Истанбул напук на руснаците. Още по-впечатляваща е изявата на Деян Донков като Фердинанд – насища образа с ирония, притворство и Кобургска надменност. Истински монарх, готов във всеки един момент да си „измие ръцете“.
Четвъртият главен герой тук е фотографката от Букурещ – красавица, въртяла любов и с майора, и с министъра, която е в епицентъра на необявения конфликт между тях, но се опитва да спаси и двамата. В този образ румънската актриса Офелия Попии се справя блестящо с може би най-трудната и нюансирана роля във филма.
Както и „Врагове“, и „Залог“ ще намери по-многобройната си публика като излезе по телевизията, отколкото в киносалоните. Вероятно на повечето зрители ще се стори леко муден и лишен от достатъчно действие, а също и недоизказан, прекалено иносказателен. Опитвам се да си представя и как го възприема една чуждестранна аудитория и си давам сметка, че ще й е трудно.
Най-голямата му заслуга е, че поражда любопитство към един от най-интересните, а и решителни моменти от историята на Третата българска държава, и то с помощта на четири блестящи актьорски изпълнения. Не е никак малко, но сякаш не е и достатъчно. Можело е да се получи много по-смислен, полезен и интригуващ исторически филм.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Деян Донков като Фердинанд? Това си заслужава да се види.
Въпреки че май Бахаров и Блатечки са по- големите находки в тоя филм.
Аз също много харесвам Врагове, един от най- хубавите български филми. Предстои да разберем колко ще ми хареса този.
Историята. Особено тази на Третото ни царство. Категорично интригуваща и не добре позната.
Понеже наближава националният празник. Тези дни чета една прелюбопитна книга от генерал Иззет- Фуад Паша. „Пропуснатите възможности на Руско- Турската война 1877- 1878“. Толкова е интересно да видиш историята си от другата страна. От другата гледна точка. Много полезна книга. Та сетих се и за нея покрай тоя филм.
А Коста Паница според мен е една все още не достатъчно позната и не достатъчно проучена фигура в нашата история.
ХаресвамХаресвам
Да, за Коста Паница вероятно ще напишем очерк и в „Биограф“. В „Залог“ Донков като Фердинанд наистина е много добър, ама и Блатечки и Бахаров също. И румънската актриса. То дори само заради актьорската игра си заслужава гледането, каквито и други кусури да се намират.
ХаресвамХаресвам
Да Ви кажа честно, господин Неделчев, тия дни се сетих за Вас няколко пъти. Във връзка с рецензиите, които пишете.
Най- неочаквано една колега от Варна ми препоръча един турски сериал от Нефтликс. Там явно турските филми нито са екзотика, нито са прецедент.
Та тоя филм, който се казва Anonymous Lovers, а на български е преведен като, забележете, „Болница за любов“, разказва историята на „колегата“ Доктор Джем. Той ръководи тая болница и абсолютно неизтребимо вярва, че е възможно да се лекува разбито сърце, страх от обвързване, травми, пречещи на срещането на голямата любов. Докторът вярва, че всяка любов може да се диагностицира, лекува и даже контролира.
За свой срам се налага да си призная, че не помня точно името на актьора в главната роля. Игра някакъв султан доста сполучливо. Все пак мисля, че беше Халид Ергенч, дано не бъркам.
Не съм гледала много, няколко епизода само. Но си мисля какво ли бихте казали Вие за този филм. 🙂
Сещате се, че аз като лекар, при това невролог, гледам с огромно любопитство. Наистина е доста приятен филма. В края на краищата медицината отдавна е признала „Синдромът на разбитото сърце“ за напълно реално медицинско състояние. Обаче да го видиш на кино е друга работа. 🙂
Пак там има една история, която се казва Шивачът. За един младеж, който неочаквано наследява шивашки бизнес от починал роднина. И докато се чуди къде се е озовал, се оказва някакъв жесток скрит дизайнерски талант. Турски Баленсиага. 🙂
Ама за шивачът скоро време няма да имам.
Ще се радвам да прочета повече за Коста Паница в БИОГРАФ. И не само за него, разбира се. Чакам вече новия брой. 🙂
Попадала ли Ви е оная безумна история за Пею Яворов, който с броени хора- мисля, че пет- необезпокояван влиза в Солун и овладява управлението? Разправят, че това е напълно достоверна исторически история.
Както винаги, бъдете здрав и хубав уикенд. 🙂
ХаресвамХаресвам
Да, тази история я зная, за Кавала е, не е за Солун, по време на Балканската война. Всичко е било базирано върху блъфа, че армията ни чака ей там зад хълма. Важно е било да се покаже увереност и хладнокръвие и турчелята се вързали и предали властта. Яворов произнесъл даже реч от втория етаж на конака. После пристигнали някакви четници, телеграфирали на генерал Ковачев и той пристигнал с армията си след два дни. 😉
ХаресвамХаресвам
Вярно, че за Кавала. Моя грешка. Ето, винаги е хубаво като оплетеш конците, да има кой да те поправи. 🙂
А генералът, Ковачев, онзи генарал Ковачев ли е? Дето не дал хубавата Димитрина на Кемал Паша?
Ех, каква приказна любовна история, а. И тя трагична, разбира се.
Като историите на Иво и Лиза и на Фани и отец Ередия.
Толкова обичам филмите на Въло Радев. Има някаква особена топлота в тях. Една такава пастелна, почти незабележима топлота. Дори да става дума за нещо ужасно.
Странно е, не намирате ли. Гледали сме тия филми по хиляда пъти. А всеки път- аз поне- нещичко ме докосва, нещо друго виждам, усещам. Може би това е магията на истинското кино. Че винаги ти „говори“ с различен глас.
Представяте ли си. Тая история с Кавала. Чиста проба лудост. Ама успешна лудост! Да вземе някой да я филмира. Ама пък кой ще изиграе Яворов?! След Явор Милушев…
Яворов. Най- любимият ми български поет. И един от тримата най- велики според мен. Оцелял в битките за Македония. И да му види сметката една…Да. Извинявайте. Болна тема ми е това на мене.
А за Мустафа Ататюрк преди няколко месеца прочетох една наистина много хубава книга, „440 дни на Ататюрк“. Авторката й беше- или все още е- кореспондент на БНТ в Турция. Нахиде Дениз. Наистина хубава книга.
Преди доста време беше, четох едно интервю с наследница на Димитрина Ковачева. Нейната майка ли, баба ли, вече не помня й казала, че последните думи на починалата на преклонна възраст Ковачева били: „Кемал дойде“.
Мда. Жените понякога наистина обичаме един- единствен мъж и след края. Каквото и да ни сервира животът междувременно.
ХаресвамХаресвам