За розовите сърца и празничната истерия

Истерията в дни като 14 февруари става все по-голяма с всяка следваща година. Вече буквално от всеки ъгъл те пресрещат продавачи на балони-сърца. Украсата в моловете е изцяло в розово и крещи: „Купи ли подарък за любимия човек?“. Последното, „любимия човек“, е любимото клише на манекенките, които попълват клиширани въпросници. „- Вашият идеал за романтична вечер? – На екзотично място с любимия човек“. Хахаха. Но да не се отплесваме.

Подобна, и даже по-силна, е истерията около 1 и 8 март, а пък за Коледната да не говорим.
Тази празнична приповдигнатост винаги ме е дразнела, с един основен аргумент – не е нужно да има повод, за да подариш нещо на някого, когото обичаш. Нито е нужен повод, за да си весел, позитивен и в еуфория от живота.
В случая обаче, в ситуацията на така наречената криза, празничната истерия може само да помогне. Да, точно така – добре че са дни като днешния, та поне хората да се почувстват длъжни да се зарадват на живота. Защото ако никой и нищо не ги задължава, така и няма да се сетят да го направят.
Продължавам да съм убеден, че (особено у нас) днешната криза е най-вече психологическа бариера. Ние сме така във всичко – само чакаме да ни се подаде сигнал отнякъде, че имаме проблем. Втурваме се да го изживяваме с ентусиазъм, какъвто не влагаме в нищо друго.
…>>

„Луда крава“? Никакво телешко повече, телешкото застоява в магазините, Макдоналдс опустява. „Птичи грип“? Край на пилешкото, KFC и Happy остават без клиенти, сакън някой да не умре от някое крилце или кълка. „Свински грип“? Веднага тръгват хора с хирургически маски и респиратори по улиците, уплашени до смърт. Цените на имотите ще растат? Масово започват да се теглят кредити и да се купуват апартаменти, независимо от безбожните им цени.
Сега пък беше обявена световна финансова криза. Не че няма такава и не ни касае пряко. Основното й проявление у нас се състои в това, че банките спряха кредитирането за щяло и нещяло и много хора престанаха да живеят на вересия. Доста строители пък престанаха да карат бентлита, защото вече не могат да продават кооперации с 200% печалба и в аванс.
Но иначе, днес като обикалях из София, констатирах, че почти навсякъде продължава да се строи усилено. На мола „Сердика“ даже са му обявили дата за откриването – 16 март. Не спират да бачкат и на Цариградско шосе, и на „Драган Цанков“ до КАТ. Сигурно има защо, и сигурно има фирми, които ще плащат за офиси във всичките тези сгради. Очевидно имат и бизнес, за да си го позволят. Със сигурност кризата е много повече на думи, много по-силна в психиката, отколкото в реалния живот – по заведения, магазини, мултиплекси и бензиностанции.
Но българинът е дисциплиниран в нещастието си и знае – има криза, не трябва да се харчат пари, не трябва да се купува нищо, трябва да се мизерства. Защото всички го правят и ако аз не го правя, значи бъркам.
Така че – добре, че са празниците. Няма значение дали е Коледа, когато изведнъж се оказва, че магазините не смогват да зареждат с телевизори и всякакви други стоки. Нека да е и Свети Валентин с много розови балони и бонбониери Lindt. После да идва по-бързо 1 март, после 8 март, после Великден.
По-добре да има дразнеща празнична еуфория, отколкото да има само еуфория на мизерията. Ако на българина му трябва единствено някаква кампания, за да се освободи от задължението да живее нещастно – така да бъде. Хайде на балоните!

3 Comments Add yours

  1. Анонимен каза:

    Анализът ми хареса, но все пак свиването на потреблението, примерно, на електричество е признак за сериозен спад в търсенето, респективно в поръчките за предприятията.

    Не съм съвсем съгласен, че българинът продължава да купува толкова техника, колко описваш, напротив, за справка техно-веригите бележат през 2009г. спад между 20%-30% в продажбите си спрямо 2008-ма година.

    Ако това не е резултат от „преекспонираната(може би излиза, че далеч не е толкова преувеличена, предвид идващата почти 15%-ова безработица) криза“, тогава какво е?

    Поздрави, keep the good work up!

    Харесвам

  2. Аз не оспорвам изцяло, че криза има – това се вижда с просто око. Ясно е, че не се купува толкова в магазините, но според мен голям процент от причините за това са не финансови, а психологически. Това се доказва от оживлението, което настъпва по празници. Познавам доста хора, чиито приходи не са намалели покрай кризата, но солидарно с всички останали се чувстват длъжни да пестят, да се вайкат и да се готвят едва ли не за преживяване на апокалипсис в землянка. Това всъщност и основната нишка в коментара ми – ако само чрез празници можеш да изкараш българина от вцепенението – така да бъде!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s