(статията от в. „Уикенд“, 16 април)

Стефан Данаилов всеки момент ще се пръсне, но е един от най-големите български актьори на всички времена. Ослепителната Елена Петрова е не чак толкова лоша актриса, колкото външността й предполага. Сървайвърката Яна Маринова най-сетне намери адекватна на емоционалния си заряд роля. Георги Кадурин, който преди 20 години беше любимец на всяка тийнейджърка, днес влиза в телевизионния праймтайм с една от най-силните роли в кариерата си. Впрочем, същото важи и за Юлиян Вергов.
Подозрително много суперлативи, нали? И това далеч не са основните достойнства на “Стъклен дом”, новият български сериал, който стартира миналия уикенд по bTV.

Не, чак перфектен не е. Но е твърде добра продукция за жанра “сапунка”, в която напоследък се наслушахме на много турска реч и напоителна музика от Карач, а преди това – на българския урок по декламиране и харчене на пари на вятъра, наречен “Забранена любов”.
Публиката до такава степен е отвикнала от качествена телевизионна продукция родно производство, че е склонна да търси под вола теле, само и само да намери кусур и на “Стъклен дом”. Ефектната пропагандна кампания (рекламният клип и началните надписи са на холивудско ниво, ако не и по-добри) създаваха смътно предчувствие, че всичко в крайна сметка може да се окаже поредното фиаско с високи претенции.

Засега нещата са далеч от провал. Преобладаващите първи реакции на зрители са “защо го дават само веднъж седмично”, “такъв филм не сме гледали и на кино”, “много добър актьорски състав, който най-сетне не декламира”.
Опаковката на филма е дотолкова изпипана и лустросана (отлична операторска работа на Ненад Бороевич), че има опасност това да отблъсне част от широката аудитория. По същия начин много почитатели на евтиния и силен сорт кафе “робуста” се мръщят, когато някой им поднесе ароматна и скъпа “арабика” с италианска марка.

Рискът съдържанието да бъде засенчено от красивата форма е съвсем реален. Продуцентите Гочев и Митовски винаги са имали тази склонност – да фаворизират визията за сметка на субстанцията. Личи си отдалеч, че филмът е дело на хора с кинаджийско око.
Не че в “Стъклен дом” няма съдържание. Интригата е достатъчно силна – микс от семейна драма, криминале и социална сатира с политически обобщения. И като разработка на фабулата, и като диалог обаче, сценарият не е на нивото на опаковката. Единствено по този показател филмът прилича на недоносчето на Нова телевизия “Забранена любов”.
След като си похарчил толкова много пари за добра картинка и актьори, които знаят да си произнасят репликите, не е добре да спестяваш хонорари от опитни сценаристи (ако такива изобщо са налице в България), които да вложат в тях малко лафове, повече хумор, както и думички, които да са една идея по-близо до реалния живот.
“Това червило ли е?”, саркастично пита Яна Маринова, гледайки яката на Георги Кадурин. “Толкова е нелепо, че няма да ми повярваш”, отговаря той. И двамата играят чудесно, но нима някой приема този диалог за автентичен?

Единственият герой, в чиито уста вдървеният сценарий звучи достоверно, е агентът от ДАНС (Атанас Атанасов). На ченгетата точно така им отива. Ако имаше и герой футболист, неговите реплики също щяха да му залепват.

Плюс на сериала: майсторското жонглиране с хронологията на действието. То придава на филма почти тарантиновска динамика и тренира закърнелите мозъчни гънки на зрителя. Но също така и засилва дразнещия ефект от изкуствения, леко приповдигнат патос на почти всяка произнесена реплика. Колкото по-ефектно е заснета една сцена, толкова по-стерилно звучи нейното съдържание.
Ако разминаването между драматургия и опаковка се задълбочи, “Стъклен дом” ще се превърне в приятна дъвка за окото, която публиката следи повече от воайорски инстинкт, отколкото със съпричастие. Дано това не се случи, защото потърпевши ще са не само българските, но и турските зрители. Да не забравяме, че сериалът вече е закупен от комшийския Канал D и вече усилено се работи по озвучаването му от тамошни актьори.

Едно е сигурно – през следващите 16 месеца този филм ще се коментира, и то много и масово. Вестници и уеб-сайтове ще бълват какво ли не за героите и актьорите му. Елена Петрова, Яна Маринова и манекенката Луиза Григорова ще цъфнат на дузина модни корици, а Калин Врачански (българският доктор Хаус, на снимката) ще украси шкафчетата в доста девически съблекални.
Всички те са обречени на популярност, а перлите и листопадите най-сетне ще си намерят тукашна конкуренция. Дано Би Ти Ви спечели достатъчно пари от реклама, че да прати и сценаристите си на някакво обучение – даже и да не е при Тарантино или Алмодовар.

Предстоят цели 65 епизода от първия сезон. Ако дори и чак след 30-ия от тях героите започнат да изговарят по-правдоподобни изречения и излязат от оранжерията на изкуствените реплики, това ще бъде исторически успех за българското телевизионно кино.

Не че “Стъклен дом” и сега не е такъв. Но засега само и най-вече изглежда. Очакваме и да зазвучи.