“Бездомното шоу“ на актьора е странно ново животно в уикендовата програма на bTV

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 11 септември

Башар Рахал е един от най-емблематичните наши актьори, както гласи популярно журналистическо клише. Фамилията може и да му я объркаш (професорът-историк Андрей Пантев веднъж я смени с тази на сирийския президент Асад), но не и физиономията, позволила му да изиграе куп злодеи както в българското кино, така и в Холивуд. „Бездомното шоу на Башар Рахал“ е ново попълнение в уикендовата програма на bTV и е странна птица, чието дълголетие на екрана засега изглежда леко съмнително.

Но да караме поред. Преди всичко – програмирането на предаването отвъд съботния праймтайм (начален час 23.00) е нетипично рискован ход за телевизия, в която рядко взимат недообмислени решения. По това време голяма част от потенциалната аудитория на шоуто е някъде навън, а на най-заклетите телемани от третата възраст вече им се затварят очите. Да, в Щатите някои от най-харесваните ток-шоута започват именно в такива часове, дори и по-късно, но тук говорим за България. А и не е като да кажеш, че програмата преди това е била запълнена с кой знае какво – най-често това е холивудски хит, който всеки уважаващ себе си киноман вече е гледал повече от веднъж. „Бездомното шоу на Башар Рахал“ някак си априори е спънато в порива си да достигне до широка публика.

Самата идея предаването да се снима извън студио, гостувайки в домовете на „случайно избрани хора“, звучи оригинално и разчупва клишетата. Веднага обаче възниква проблемът с въдворяването на домакина и въобще с мотивирането на неговото присъствие. В дебютното издание миналата събота гологлавият Кольо с папийонката бе представен толкова мистериозно, че чак изглеждаше като пародия.
Колкото до самото съдържание на шоуто, то очевидно няма как да избяга от жанра интервю. Първите гости бяха повече от благодатни – футболната легенда с цапната уста Христо Стоичков и една от най-чаровните звезди на поп-музиката ни днес – Михаела Филева. Тяхното наличие в кадър стопроцентово гарантира зрителски интерес, но колко такива събеседници ще има занапред?

Отличителното в това предаване е, че жанрът на интервюто е максимално раздвижен благодарение на безспорните актьорски качества на Рахал. Почти всяка минута от разговора е като артистичен мини-етюд, в който водещия използва целия си арсенал от мимики, жестове и интонации. Готов е да пие шотове текила на екс, да се стресира, когато събеседничката му рязко забива спирачки в колата, тъй като не е свикнала с автоматична скоростна кутия, и да пуска лаф след лаф, услужливо написан от старателни сценаристи. Башар владее добре изкуството на самоиронията, има подход към гостите и като цяло запълва добре екрана с присъствието си. В състояние е да „разтяга локуми“ и да бъде забавен дори когато от аутокюто му не блика кой знае какъв хумор. Тези негови таланти бяха използвани в не едно и две предавания досега, но те, по различни причини, нямаха продължителен живот.

Артистичността на водещия е едно от най-важните изисквания в жанра на късното ток-шоу. Достатъчно е да дадем за пример Слави Трифонов, чието присъствие в делничните вечери е телевизионен рекорд, достоен само за уважение. Да си спомним и за големия Тодор Колев, който пръв направи подобно нещо у нас, макар и в по-ранен часови пояс. В Америка най-типичните примери за такива чешити са Дейвид Летерман и Джей Лено. На другия полюс са водещи с каменни физиономии като Конан О’Брайън или пък нашият Димитър Павлов, чиято истинска стихия винаги ще си остане радиоефирът, а не телевизионния екран.
Съвсем друг тип водещи на ток-шоута са онези, които са по-скоро генератори на съдържание, майстори на жанра интервю, които не блестят с артистичен чар, но умеят да поставят важни въпроси и изтръгват интересни отговори. Такива са на първо място Кеворк Кеворкян, а също така и Сашо Диков, Милен Цветков, Венета Райкова, Люба Кулезич. От техните предавания винаги има какво да научиш, а какво е студиото и дали са осигурени вицове за запълване на времето остава без значение.

За късния праймтайм актьорските качества на водещия наистина са съществено условие, но те трябва да вървят в комплект с достатъчно опитна продуцентска ръка и талантливи сценаристи. Когато тези неща са под въпрос, талантът на симпатяги като Башар Рахал често пъти увисва във въздуха и предизвиква по-скоро раздразнение. Досега у нас единствено Слави заедно с актьорите и музикантите му успяват (като по чудо) да компенсират комичните или често пъти безпомощни напъни на сценаристите и редакторите зад кулисите. Въобще в България породата „талантлив тв автор“ все още е изключително рядка и сигурно трябва да мине още доста време, преди да стане масово явление в шоубизнеса.

Да се правят генерални изводи за „Бездомното шоу на Башар Рахал“ все още е твърде рано. Концепцията му обаче с нищо не предвещава то да се отличава от други подобни опити, приключили безславно след един-два сезона. Засега най-оригиналното нещо в нея е отсъствието на постоянно студио, но точно то създава и най-голямата пробойна в сюжета и интригата на всяко отделно издание. Също като своя колега, асистент-водещата Славена Вътова пръска несъмнен чар, на какъвто е способна само жена, била едновременно „Мис България“ и корица на „Плейбой“. Но и нейното присъствие е твърде зависимо от онова, което й отредят сценаристите. Сама по себе си миската не е в състояние да генерира нито достатъчен интерес, нито някакво съдържание.

Както често сме коментирали и друг път – все пак е добре, че една телевизия полага усилие да лансира ново шоу от този тип, вместо да купи наготово някакво чуждестранно съдържание, което дори би спестило пари. В лицето на Башар Рахал Би Ти Ви има водещ с характер и физиономия. Дали „бездомното“ му предаване е точно моделът, който най-добре ги използва и дали е поставено в правилното време и място – това засега остава под много голям въпрос.