От догодина щяло да има повече логика и разум в елиминациите. Дай Боже – и в определянето на крайния победител

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 13 ноември

Има нещо гнило в „Х Фактор“. Бързо обаче да уточним – става дума за иначе най-зрелищното, добре организирано и продуцирано, а също и най-позитивно като послание шоу измежду всички риалити-формати у нас. В цялата досегашна история на този жанр. Толкова атрактивни концерти, със специален дизайн и хореография за всяко изпълнение, плюс сцена на световно ниво, тук не се случват всяка година. А ние ги гледаме вече всяка седмица, че даже и си позволяваме да сме критични към тях и да искаме нещо още по-добро.

За подобни шоута сме свикнали да казваме, че сме неспособни да произведем такива. Гледаме ги само по Ем Ти Ви и Фокс. Но ето – доказва се, че сме способни. Дано и предстоящата „Евровизия Джуниър“ на 21 ноември да е на същото, а дай Боже и на по-високо ниво. Едно е сигурно – страната ни вече притежава достатъчно квалифицирани кадри, които да носят на плещите си толкова отговорен товар.

Надявам се, че от тези встъпителни думи става достатъчно ясно до каква степен ценя високо постигнатото от българския „Х Фактор“. Трябва да се радваме, че това шоу го има, че има кой (в случая Нова телевизия) да плаща за него, и че има достатъчно стойностни кандидати, които мечтаят да достигнат до финала му.

И все пак – има нещо гнило тук. Веднага ще обясня какво е то, въпреки че повечето от вас вече са съгласни с мен.

Помните ли елиминациите (втори поред в тазгодишния четвърти сезон) от 29 октомври? На тях според вота на публиката един срещу друг се изправиха участниците с най-нисък рейтинг от концерта два дни по-рано – 22-годишните Кристиян Янкулов и Ева-Мария Петрова. Когато точно те двамата останаха на сцената, публиката и журито бяха буквално в шок. Та това са едни от най-талантливите, харизматични и интересни изпълнители този сезон! Как бе възможно някой от тях да си тръгне толкова рано от надпреварата?

Разбира се, последваха дежурните обяснения от водещите и от журито как трябва да се гласува, как никой не бива да пести есемеси за любимеца си, смятайки го за бетониран участник в следващия кръг, и т.н. и т.н. Дежурните лафове за повишаване събираемостта на приходите, каквито знаем наизуст от толкова риалити-формати начело с „Биг Брадър“.

Но все пак – как така именно двама от най-добрите отидоха на дуел толкова рано? Нима гласуващите зрители на това супер-рейтингово шоу са толкова малко, та резултатите зависят повече от броя на роднините и приятелите с телефони в ръце, отколкото от този на обективно преценяващите безпристрастни меломани?

Накрая журиращият продуцент Маги Халваджиян сипа още масло в огъня на съмненията. Закани се, че за следващия сезон няма да остави нещата така и ще въведе по-обективни критерии за определяне на елиминираните.

Това моментално породи куп нови въпроси и подозрения. Първо – нима продуцентът може въобще нещо да промени по въпроса? Не е ли кристално ясно от самото начало, че в това шоу решаващата дума има единствено Нейно величество Публиката? Ако е толкова лесно продуцентите да променят регламента, защо не са го направили по-рано, когато е имало други подобни несправедливости? И трето – а каква гаранция има публиката, че все пак не е имало някакви външни вмешателства и в досегашните елиминации и най-вече при определянето на крайните победители?

Нека погледнем към досегашните шампиони в „Х Фактор“ и конкурентите им. Кои от тях станаха истински звезди и народни любимци? Дали шоуто досега се е подчинявало единствено на зрителската логика?

Най-популярна и успешна в момента безспорно е Михаела Филева – певица, която отпадна още във втори тур на дебютния сезон преди 4 години. Тогавашният краен победител Рафи Богосян може да бъде приет като сполучлив и реализирал се избор, но и неговата днешна популярност не е много по-голяма от тази на полуфиналистите Ангел и Мойсей например.

Вторият сезон, смятан за най-слаб от досегашните, завърши с краен успех на Жана Бергендорф. Ако не бяха битовите скандали около нея и историите с дъх на опиати, дали тя щеше да бъде реална звезда от национален мащаб или щеше да диша праха на своя невръстен конкурент Наско Колев, който, макар и с далеч по-малко инвестиции в него, продължава да има повече и по-харесвани хитове от нея?

Победител в третия сезон, ако въобще си спомняте, е Славин Славчев. Може ли да се приеме, че и тук зрителският вот е бил доминиращ? Ако е било така, защо той днес е много по-малко популярен от свои конкурентки като Гери-Никол и Михаела Маринова? Ако продуцентът Халваджиян е прав, че гласуват предимно тийнейджъри, които търсят своята стилистика в изпълненията, как така и в двата предишни сезона триумфираха певци с репертоар за по-улегнала публика? И ако в това има някаква логика, тогава защо сега отпадна толкова рано талантливият и харизматичен Кристиян Янкулов? Та той с нищо не отстъпва на Славин Славчев, например, даже според много хора е далеч по-добър от него.

Въобще въпросите, които породиха злополучните елиминации от 29 октомври са много, и дано следващите концерти на „Х Фактор“ им дадат отговори. Или поне да не пораждат нови съмнения и разочарования. Апропо, на 5 ноември едва не се стигна до нова сензация, след като друга от любимките на публиката – варненката Дарина Йотова, бе оставена на елиминация, а далеч по-слаби изпълнителки от нея (например момичешките групи) продължиха необезпокоявано напред.

Дали пък няма да се докаже нещо, което много хора начело с моя милост отдавна подозират – че в „Х Фактор“ е далеч по-добре да не стигаш до финала, а да отпаднеш по-рано? Можем да кръстим това The Bulgarian X-Factor Way. И той гласи: много по-важно е да се запознаеш с продуценти като Криско или Графа, отколкото да победиш. Именно това, а не победата в най-зрелищното музикално риалити гарантира истинска кариера у нас.