Телевизия в жанр „подигравка“

Жени Марчева е най-новият знаменосец на стила, наложен от Коритаров и продължен от Диана Найденова. Звездният миг на подобни водещи е кратък, но и жалък

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 4 ноември

marcheva_barekov
„Баджаците на Марчева“ срещу „импрувнатия Бареков“ – най-скорошния пример за подигравателна журналистика, който заслужваше не един, а два златни скункса.

Покрай предизборната кампания тези дни политиката отново навлезе трайно в телевизорите, а публицистичните предавания засенчиха по сеир и първични страсти даже любимите на широките маси риалити-формати. Скандалът между Жени Марчева от „Тази неделя“ по bTV и „импрувналия английския си“ Николай Бареков е само един от примерите за начина, по който някои журналисти разбират правенето на политическа публицистика.

Бареков не изневери на себе си, нарече краката на Марчева „баджаци“ и невъзмутимо напусна студиото, където се опитаха да го подложат на тест по английски. За това по-късно му беше връчен рекорден трети „Златен скункс“, въпреки че такава статуетка заслужаваше и водещата на bTV.

Впрочем, Бареков не изглеждаше особено изненадан, когато чу, че ще го подлагат на подобен изпит – очевидно беше предварително информиран, че темата за английския му ще бъде засегната, но суетата и желанието да се изяви в национален ефир явно бяха надделели над чувството за евродепутатско достойнство и той все пак се беше явил в студиото. Факт е обаче и това, че Марчева пресоли манджата, държа се като лоша класна ръководителка с госта си и мимоходом не пропусна да похвали ироничен фейсбук-коментар от Емил Кошлуков срещу бившия му радботодател. Впрочем, интересно защо докато беше на заплата в ТВ7 Кошлуков не използваше социалните мрежи, за да коментира английския и другите качества на тогавашния си шеф, но това е друга тема. Като цяло поведението на водещата беше вадене „на умряло куче нож“ – Бареков от доста време насам е маргинална фигура в политическия живот без каквото и да било влияние върху него. Подвизите й биха спечелили много повече симпатии, ако бяха насочени към някой от действително управляващите държавата политици или поне към някоя личност с далеч по-висок актуален рейтинг от дискредитирания Бареков.

С евтиното шоу в ефира на иначе престижната и държаща на ценностната си система Би Ти Ви Марчева не просто влоши допълнително имиджа си на смятана за уж сериозна политическа журналистка. Тя трайно се намести в челните редици на така наречените „водещи-присмехулници“ – тв лица, чиято основна функция е да намерят достатъчно известен балама, когото да поканят в студиото си и да му се подиграят. По този начин не само доставят първично удовлетворение на публиката, но и изглеждат по-интелигентни и значими в нейните очи.

През последните години този тип тв журналистика се олицетворяваше от различни водещи. Най-ярък негов представител е Георги Коритаров. До 2004-а той се подвизаваше в bTV, а после, до 2008-а – в Нова телевизия, откъдето беше уволнен след опити за използване на ефира за лични цели. През последните години е познат главно на зрителите на кабелния канал TV+. Популярността му рязко спадна, след като беше разкрит като агент-доносник от Държавна сигурност, който клепал приятели и състуденти как разказвали вицове и коментирали международното положение. В апогея на славата си обаче Коритаров трупаше точки главно със заяжданията си с глупави политици, които канеше в студиото. Основните му прийоми бяха задаването на един и същ въпрос по няколко пъти и подлагането на госта на всевъзможни тестове за интелигентност и обща култура. Постепенно обаче по-известните политици се научиха да се пазят от тактиката на Коритаров и започнаха да избягват студиото му. Това сведе съдържанието на предаването му главно до присмех и заяждане с второстепенни обществени фигури, жадни за няколко минути слава на всяка цена.

В по-ново време продължител на тази подигравчийска стилистика е Диана Найденова, чиято рубрика „Карай направо“ върви в сутрешния блок на Нова тв през уикенда. Тази журналистка успя да наложи в своята работа използването на интонация, за която актрисите от Сатиричния театър или от дублажа на турските сериали могат само да й завиждат. Найденова до такава степен вкарва ирония във всеки свой въпрос, че е истинско чудо как интервюираните от нея въобще се съгласяват да й отговарят. Да се явиш на разпит при тази журналистка е почти аналогично на това да се съгласиш да участваш в риалити като „Биг Брадър“ – априори се съгласяваш да те подбъзикват и иронизират в името на някакви дивиденти.

В скорошните си „автомобилни“ интервюта с Красимир Каракачанов и Пламен Орешарски Найденова почти садистично използва целия си артистичен арсенал от прийоми. Нито веднъж не пропусна да покаже, че не приема отговорите, които не е очаквала да чуе. В известен смисъл, в контекста на кандидат-президентската кампания подобни изпитания са не само интересни, но и важни за избирателите – най-малкото защото показват каква е издържливостта на мераклиите за държавен глава, какво е умението им да запазват самообладание, когато са под натиск и обект на провокации.

Интересно обаче защо Найденова не бе и наполовина толкова заядлива и артистична, когато, шофирайки лично колата на Нова, интервюираше Цецка Цачева. В разговора си с нея „журналистката-акула“ беше значително по-сдържана, а когато получаваше неудовлетворителен отговор, просто тактично замълчаваше. Както и при Коритаров и Марчева, и при Найденова липсата на еднакъв аршин драстично намалява коефициента й на журналистическа смелост и я оприличава по-скоро на тухличка от общата политическа игра, отколкото на самостоятелна публицистична камбанария. Затова и изобщо не бе учудващо, че от щаба на БСП хитро отказаха да качат своите кандидати за „Дондуков“ 2 в купето на хлевоустата Диана.

Всъщност, въпросът не е защо подобен жанр подигравателна журналистика съществува, нито защо публиката го възприема по-скоро с любопитство, отколкото с досада. Въпросът е защо е толкова неизчерпаем изворът на нейни жертви. Докато политическите функционери продължават да гледат на телевизията като на трибуна за демагогията и евтината си суета, винаги ще се намират и водещи, които да се възползват по най-първосигнален начин от това. В този ред на мисли, Марчева е невъзможна без Бареков, а Найденова би трябвало да целува ръка на Каракачанов и Орешарски. На Цачева тя и сега я целува.

koritarov
Преди да изчезне от ефира на двете водещи национални телевизии, Коритаров натрупа доста популярност, като осмиваше глупави и суетни политици в студиото си.
diana_naidenova_oresharski
Диана Найденова в апогея на ироничния си стил до кандидат-президента Орешарски. Артистичната интонация на водещата обаче бе значително по-туширана, когато караше сама колата и интервюираше Цецка Цачева.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s