Телевизиите превърнаха президентските избори в небивало досега визуално шоу, но премиерът не пропусна да си запази главната роля

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 ноември

Ако само преди няколко месеца някой беше прогнозирал колко драматични и решаващи за политическата ситуация ще се окажат тези президентски избори, сигурно щяхме да му се изсмеем. В двете последователни изборни нощи националните телевизии се постараха да изстискат максимума от внезапно възникналата интрига, която отведе пред урните неочаквано голям брой гласоподаватели. Това бяха и единствените нощи в годината, ако не броим президентското приветствие преди полунощ срещу 1 януари, в които и трите водещи канала предават едно и също нещо.

Кой би пропуснал да стане действащо лице в спектакъл, наблюдаван от близо 3 милиона зрители? Всеки друг, но не и Бойко Борисов. Не бе изненада за никого, че дори и в нощта, в която героите уж трябваше да са съвсем други, той отново експроприира главната роля и накара даже новоизбрания президент да го чака да приключи диалога си със Сашо Диков, за да започне своята пресконференция в НДК.

Но да караме поред. Как основните телевизии се справиха с отразяването на изборното шоу? БНТ отново като че ли бе най-балансирана, конкретна в информирането и задълбочена в анализите. Тон за това първо даваше предаването „Още от деня“ с водеща Аделина Радева, което още от 17 часа повдигаше най-важните въпроси – с добре подбрани гост-коментатори и умело напипана тоналност от страна на техния домакин. След това и в студиото на Бойко Василев в НДК БНТ отново предлагаше най-уравновесена палитра от анализатори и като цяло за пореден път защити репутацията си на безпристрастна държавна медия, която се справя добре в подобни политически турнири.

Рейтинговият лидер bTV се стараеше да не й отстъпва, макар гостите в нейното студио невинаги да успяваха да задържат зрителското внимание със смислени и разбираеми анализи. За поредна година тази телевизия не пропусна да се изфука и с богатата си мрежа от кореспонденти. Репортажите от различни кътчета на България и света в някои моменти идваха малко в повече – правеха се сякаш не защото отговарят на най-важните за публиката въпроси, а за да се изтъкне широкото покритие на репортерската мрежа на bTV. Разбира се, имаше и напоителни рекламни блокове – сякаш за да ни напомнят, че каквито и политически драми да се случват, животът си тече и прането няма как да бъде отлагано за понеделник.

По същото време в Нова телевизия, която заради ретроградния си сигнал в невисока резолюция все така изглежда като беден сиромах от миналия век на фона на конкурентите си, Ани Цолова и Виктор Николаев се стараеха да не изостават от темпото на Бойко Василев и Антон Хекимян и доста често печелеха битката за зрителския интерес.

Тези избори ще се запомнят и с първото използване на виртуалните технологии с триизмерни човешки фигури в студиото, които досега бяхме гледали само покрай Европейското първенство по футбол това лято. Беше не толкова полезно, колкото забавно да виждаме „статуите“ на дръзновения, но спокоен генерал Радев и на стреснатата и някак гузно-начумерена Цецка Цачева между силуетите на водещите и техните гости. На последния предизборен дебат преди първия тур Би Ти Ви доста ефектно и уместно използва тази техника, за да създаде илюзията, че двамата фаворити не отсъстват от студиото, а мълчаливо присъстват там, като наказани с отнемане на думата.

Можем спокойно да обобщим – телевизиите се справиха на ниво с политическото шоу, в което смятаните от мнозина за скучни и предрешени избори изведнъж се превърнаха. Големият победител в него е Румен Радев, но обективността изисква да отчетем и високата класа, демонстрирана от лидерката на БСП Корнелия Нинова. Тя показа завидно самообладание и не се поддаде на излишна партизанска еуфория. Многобройните противници на партията й я дебнеха, чакаха я да започне да мечтае за власт и да се държи като на митинг край връх Бузлуджа, но тя хладнокръвно не отрони нито една дума, с която да ги подразни и насъска срещу партията си. И тя, и победителят Радев показаха сдържаност, каквато отдавна не бяхме виждали на този президиум в зала 3 на НДК.

Но все пак главният актьорски, а може би и режисьорски „Оскар“, остана за Бойко Борисов. Няма значение какво казват Явор Дачков, Кънчо Стойчев, Мира Радева и пригласящите им от стадото кокошки, сънуващи просо. Слуховете за политическата му смърт, както би казал Марк Твен, са силно преувеличени. Факт е, че и в двете изборни нощи премиерът показа повече емоции, отколкото се очакваха от държавник №1 в такъв важен политически момент. Държа се наистина като сърдито дете, което наказва с гладна стачка родителите си, задето не са му разрешили нещо, което просто не е имало как да му разрешат. Но хорът от довчерашни клакьори, които побързаха да подхванат опело за „края на епохата му“, е прибързан, а нетърпението им – трогателно. Те много приличат на онези хора, които бяха стопроцентово сигурни, че Хилари Клинтън ще бие Доналд Тръмп на изборите в Щатите.

От всички „говорещи глави“ в изборната нощ и на сутринта след нея единствено историкът Божидар Димитров и Нешка Робева без излишни емоции развиха тезата, която е близка до ума и на други хора, но по ред причини не се чуваше на висок тон преди финалното гласуване – че Борисов може не просто да е очаквал загубата на Цецка Цачева, а даже да я е калкулирал предварително. Аргументите за това са поне няколко и се обзалагам, че тепърва ще започнат все по-често да изплуват в публичното пространство.

Прежалвайки президентския пост, лидерът на ГЕРБ първо отпуска вентила на политическо напрежение върху партията си. Народът вече няма да идентифицира единствено и само него и нея с управлението на държавата. Ще има с кого да се джафка на воля през жълтите павета на Ларгото, кого да сочи като виновник за едно, друго или трето. Ще натрие носа на смятащия се досега за вездесъщ Цветан Цветанов и ще овладее структурите на партията си, които досега смятаха бившия вътрешен министър за „всьо и вся“. И не на последно място – с едни предсрочни избори ще преконфигурира по нов начин следващия парламент и ще се освободи от зависимостта си от все по-губещите популярност, но все по-нахални „реформатори“. Бихме могли да стигнем и по-далеч в аргументите, че мачът като нищо е бил нагласен – евентуалното минаване към мажоритарни избори и свикване на Велико народно събрание също би било изгодно най-вече за ГЕРБ и неговия властелин, който сега ще има достатъчно мотивация да се освободи от куп неудобни фигури около себе си. А парадоксът, че чрез референдума си Слави Трифонов му подаде толкова удобна за отиграване топка, само доказва за пореден път, колко, нека се изразя по-меко, „непрозорливи“ са съветниците около Дългия и сплотените им обожатели.

И все пак бе очевидно, че в достойното си за „Оскар“ актьорско изпълнение Борисов, като напомпан с адреналин спортист, преигра. Не се усети как обижда собствените си почитатели и собствения си електорат, който нито за секунда не е преставал да го обича, но просто нямаше как да приеме Цецка Цачева на фона на харизматичния пилот Румен Радев. Да се сърдиш на хората, че са предпочели някого със същите мотиви, с които толкова години поред предпочитат теб самия, е или преиграване, или изненадваща за Борисов липса на усет. Склонен съм да мисля, че е по-скоро първото.

Така че – ще сбъркат жестоко всички, които тълкуват този развой на събитията единствено като глупост, самозабравяне и самонадеяност и изключват от уравнението далновидността и актьорския талант на бившия пожарникар, охранител, генерал от МВР и столичен кмет. Да, вярно е, че ако например беше издигнал за кандидат-президент един от своите предшественици – Симеон Сакскобургготски (нещо, което се бях опитал да аргументирам и на страниците на „Уикенд“), той може би щеше да извлече много повече дивиденти, дори и при загуба на царя на тези избори. Но да се смята, че загубата на Цецка Цачева не е била очаквана и пресметната от Борисов, е по-голяма наивност дори от тази, която изключваше Доналд Тръмп да вземе властта в Америка.