Финалният спринт на “Фермата”

on

Селскостопанското риалити приключи силно и с логичен победител, но догодина ще е по-добре да се откаже от “знаменитостите”

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 декември

final_studio
Битките в студиото на финалния лайв държаха в напрежение до самия му край.
stoqn_kove
Да ковеш пирони с три липсващи пръста на едната ръка: фермерските умения на Стоян Спасов се оказаха решаващ, но не и единствен фактор за крайната му победа.

Между финалите на “Биг Брадър” и “Фермата” има една съществена разлика и тя е в усещането, което двете риалити-шоута оставят след своя край. Последните дни на “брадърите” в Къщата са по-скоро мъчителни, отколкото интересни и поучителни. Всеки се е изпокарал с всеки, доскорошните лагери са се разпаднали, даже и най-близките нови приятелства са се трансформирали в ожесточена конкуренция “кой е по-по-най”. От самите финалисти не зависи нищо – те просто седят там, на дизайнерските мебели насред тв комплекса в Нови хан, пият марков алкохол, издокарани и с тежък грим на лицето, и чакат какво ще реши Негово величество зрителят, а също така и Негово продуцентско светейшество. Пред екраните си зрителите следят развръзката както с любопитство, така и с нарастваща досада и желание тази агония да свърши по-бързо. От финалните издания на “Биг Брадър” не научаваш нищо ново за нито един от фаворитите, а след края на шоуто изпитваш по-скоро облекчение и чувството, че си взел очистително.

С “Фермата” изобщо не е така. За разлика от “Биг Брадър”, това риалити започва по-тромаво и скучно, обаче с всяко следващо издание става все по-интригуващо, полезно за публиката и провокиращо размисли. А финалното издание е кулминацията на междуличностния сблъсък, който се е развивал през последните три месеца. Тук претендентите показват в максимална степен не просто умения и чисто физически качества, но и силата на характерите си, както и способността да мотивират не само себе си, но и своите почитатели пред телевизорите. Когато “Фермата” приключва, усещането е по-скоро носталгично – не ти се иска да вярваш, че тези хора вече няма да живеят заедно под един покрив, че няма да гледаш дуели между тях и няма да научаваш нови неща както за тях самите, така и за фермерския живот и историята на селска България.

В последната седмица от втория си сезон “Фермата” предложи полуфинални дуели, всеки от които заслужаваше да се превърне в двубой за титлата. В тях се сблъскаха не просто личности, а типове характери, у които голяма част от зрителите биха открили по нещо от себе си. Типичната софиянка от фитнес-залите и сноуборд-пистите Силвия срещу лютата македонка-патриотка от Сандански Юлияна; бохемът от жълтите павета Николай срещу селския бачкатор Стоян: в тези дуели беше концентрирана цялата същност на това предаване.

А най-хубавото на този втори сезон беше, че във фермерската работа типично градските образи по нищо не отстъпваха на по-селските, провинциални типажи. Още по-показателно беше, че да си “градски човек” не се оказа непременна гаранция, че си по-добър в изучаването на факти от алманаха на фермерския живот. Така в крайна сметка умението на Стоян да кове дъски с лекота, както и да дои крави, на полуфинала се оказаха точно толкова важни, колкото и теоретичните му познания. През целия сезон той беше в ролята на аутсайдер и действаше в изолация от повечето участници, но подобно на Николай Мартинов от незабравимия трети сезон на “Сървайвър” успя да надделее във всички двубои срещу най-коравите съперници. А най-голямата му победа в това шоу беше признанието от доскорошния му смъртен враг Михо, който накрая видя, че е добър човек и се помири с него. Дори и само заради този постигнат обрат в отношението на заклет неприятел, Стоян Спасов заслужаваше да се окичи с крайната победа.

Самият финален четирибой, разиграл се на живо в неделното студио на “Фермата”, предложи много напрежение, както и достатъчно причини за зрителите да стискат палци за всеки от претендентите. Лека сянка на съмнение за необективност в името на по-големия съспенс хвърли единствено вотът на двамата фермери Ники и Бети. Дори и да сме готови да оправдаем начина, по който неглижираха Стоян и фаворизираха Серафим и Силвия, това трябваше да бъде много по-добре мотивирано и да се случи в друг, по-ранен момент от финалния лайв, а най-добре даже още на територията на фермата месец по-рано. В желанието си да задържат максимален зрителски интерес до последния момент, продуцентите за кратко породиха съмнения в пълната си безпристрастност. Слава Богу, крайната развръзка сложи всичко на мястото си и публиката няма основания да негодува.

Финалното шоу беше динамично и стегнато като ритъм, без излишно дърдорене и натъртване колко патриотично и познавателно предаване гледаме вече четвърти месец. Зрителите бяха оставени сами да си направят този извод. Ретроспекциите от събитията във фермата бяха точно толкова дълги, колкото трябваше и не разводниха напрегнатото състезание в студиото. Така шоуто приключи с истински финален спринт – това беше най-силната седмица на риалити-формат през вече приключилия телевизионен сезон.

Единственият минус на второто издание на “Фермата”, ако изобщо може да се търси такъв, беше присъствието на “знаменитостите” в първата половина от кампанията. В амбицията си да се конкурира и на тази писта с “ВИП Брадър”, който преди година направи фурор с изпълненията на Луна, Джорджано, Кичка и “Ритон”, шоуто прибегна до изтърканото противопоставяне “известни-неизвестни”. Този зорлем създаден и излишно върнат на дневен ред сюжет отмести акцента и същността на надпреварата за повече от месец. Вместо бързо да се очертаят и нюансират основните типажи и конфликти между тях, “Фермата” седмици наред се занимаваше с любовните отношения между писателя Калин Терзийски и актрисата Елен Колева, бащинските вълнения на Крум Савов и се фокусираше върху гръдната обиколка на Гери Дончева и модерните плитки на плеймейтката Капчикова. Самият факт, че “известните” отпаднаха първи от надпреварата и нито един от тях не попадна във финалната десетка на шоуто е красноречив аргумент, че те бяха априрори излишни тук. Или че най-малкото трябваше да бъдат селектирани със съвсем други критерии. Може би ако сред “знаменитостите” имаше един или двама победители от “Сървайвър” или пък някой финалист от “Къртицата” (снимано от същите продуценти, макар и за друга телевизия), тогава присъствието на популярни имена щеше да бъде по-оправдано и смислено.

Но дори и в този си вид “Фермата” се доказа като може би най-полезното, позитивно и обективно риалити-шоу в тукашния ефир от последните години. Анонсирането на кастинг за трети негов сезон беше най-логичното нещо, което bTV можеше да направи в апогея на високорейтинговия неделен финал. А победата на Стоян, също както триумфът на Райно преди година, върна у зрителите позабравеното усещане, че в този телевизионен жанр се показват истинските неща от живота и в крайна сметка печелят най-достойните.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s