Нашият си свърши работата в Арената, но рекламите на “Теленор” стават все по-самодоволни и тъпи

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 17 февруари

Едно от най-точните определения кое общество е консуматорско е следното – това е общество, което проявява еднакъв интерес не само към най-гледаното спортно събитие по телевизията, но и към рекламите около него. Типичен пример за това са американците, които всяка година през февруари покрай финала на любимия си американски футбол “Супер боул” се вторачват и във всеки клип, излъчен в паузите му. Набиват пилешки бутчета и крилца и попиват всяко послание – я на бирата “Будвайзър”, я на “Форд”, “Дженеръл Мотърс” или друга емблематична за тамошния пазар марка.

Е, тази година и ние имахме нещо като “Супер боул” – турнира по тенис в “Арена Армеец”, в който Григор Димитров не само участва за първи път, но и спечели триумфално титлата. Освен заслужена и отдавна жадувана, но на моменти и почти байганьовски просташка еуфория сред публиката, това предизвика и силна превъзбуда у някои тукашни рекламодатели. Паузите между геймовете бяха наситени с клипове, които всячески експлоатираха харизмата на Гришо и нарастващата популярност на тениса като масов спорт у нас. Основният спонсор на българина – “Теленор” – се намираше в нещо като пиянски рекламен делириум. Сигурно маркетинг-шефовете на мобилния оператор са се чувствали като прегладнели котки, изправени пред купчина сметана, която няма как да погълнат изцяло. Дори не се опитвам да си представя какво би станало, ако нашият беше загубил още в първия си мач срещу онзи полски великан Янович. Щяха ли да продължат да излъчват бодряшките клипчета с Гришо или щяха да ги запазят за догодина? За щастие на “Теленор”, хасковлията наниза четири последователни победи, което позволи на телекома да извърти половин дузина кратки реклами с него, коя от коя по-самодоволни. Каламбура с “мрежата” и “4G-мрежата” отдавна сме го наизустили, но сега имаше и едно особено тъпо клипче, в което гласът зад кадър Калин Врачански се прави на прегракнал. А тъкмо бяхме започнали да се радваме, че кампанията с “Христос Аргиров от Пловдив” приключи. Любопитен факт е, че от “Теленор” не побързаха да качи нито едно от кратките тенис-клипчета в официалните си сайтове и канали в Интернет. Ако пропускът е от срам – напълно ги разбирам. Наистина е жалко, че компанията, която през последната година изпъкваше с красиво заснетите си и стилни реклами, сега се е предала в лапите на безвкусицата. Да демонстрираш по такъв начин самодоволство, че най-сетне рекламното ти лице започва да реализира спортния си потенциал, е рекламен криейтив от най-ниска проба. Самия Гришо няма какво да го виним – момчето си върши работата, за която му се плаща. Нормално е един спортист да печели повече от подобни договори, отколкото от турнирни победи. Ако погледнем за сравнение Кристиано Роналдо, например – той се е снимал в далеч по-безумни и унизителни клипчета за какво ли не. Но това няма как да оправдае “Теленор” че не проявиха малко повече финес в своя звезден спонсорски миг на годината.

Иначе досега шампиони по простотия и подценяване на потенциалната си клиентела бяха предимно фирмите за бързи кредити. “Кредисимо” (“стига глупости”) и “Вивус” (“трябваше да привлека вниманието ти, за да ти кажа”) обаче и все така остават недостижими с арогантното си присъствие в телевизионния праймтайм.

Но да се върнем на тениса – от еуфорията покрай победите на Гришо побързаха да се възползват и витамините “Суправит”. Някой учуди ли се, че в най-новия им клип рекламното лице Станимир Гъмов държи тенис-ракета в ръце? Каква случайност, наистина. “Мтел” също не останаха по-назад и побързаха да се изфукат с новия си спортен тв канал, който тази седмица излъчва следващия турнир с участие на Григор – този в Ротердам. Въобще – тенис-прегракване отвсякъде.

Но като споменахме “Мтел” – може би тук е мястото да отбележим, че през последния месец този телеком все пак отбеляза ефирно присъствие и с един приятен рекламен клип. Видеото за новите планове “Мтел безкрай”, в което младият баща гледа мач на телефона си край детското креватче и не смее да се зарадва на глас, е сред редките примери за разведряваща атмосфера и удачно пласирано послание.

Сред добрите рекламни образци от февруари е и клипът за новата корпоративна визия на магазините “Зора” – макар и да не блести с нищо оригинално, той впечатлява с доброто си заснемане и позитивен заряд.

Същото обаче далеч не може да се каже за досадните спотове на “Теси”, които са решили полуаматьорски, но затова пък доста агресивно да пропагандират управляемите по Интернет свои електроуреди. Има ли някой, на който да не му е писнало от онзи клип, в който съпругата е решила “да отскочи до вилата” с децата и пита мъжа си насред някаква негова конференция може ли да включи отоплението?

Ако си пуснете селекция от рекламите за тазгодишния американски “Супер боул”, много бързо ще усетите пропастта, която разделя тукашния рекламен бизнес от тамошния. Единственото, което ни свързва с Големия брат оттатък океана, е че и ние все повече се превръщаме в типично консуматорско общество. За съжаление, продължаваме да се учим главно от лошите примери, а рекламистите допълнително и сякаш нарочно опорочават вкуса на публиката си.