Третият сезон на сериала започна в дъното на улица, от която сякаш няма измъкване

“Петрееее!”. В крясъка на Йоана Буковска (като Виолета Захариева) към падналото от леглото в несвяст невръстно момченце се съдържаше паника и безсилие. В първите серии от новия сезон на “Откраднат живот” вълненията относно детенцето на нейната колежка Галя и бившия й мъж, което тя е отвлякла, за да спаси кожата си, засенчиха съдбовната развръзка с истината за д-р Александър Василев и неговия колега-съперник Калин Генадиев. Запалените почитателки на сериала тръпнеха от вълнение ще се завърне ли малчуганът при изстрадалата си майка и ще получи ли възмездие коварната му похитителка…

Да, сценаристите на поредицата определено знаят кои тънки струни от зрителската душа да дръпнат, за да я накарат да съпреживява и да чака с нетърпение следващите епизоди. За щастие на публиката, те се излъчват всеки делничен ден и напрежението не трае дълго. Хубавото на този изтощителен маратон от ежедневни прожекции е не само това, че развръзките на пуснатите в края на всеки епизод “въдички” от интригата настъпват бързо. Сгъстеният цикъл на излъчване те прави и по-милостив към недостатъците и недомислиците в сюжета – не ти остава време да се ядосаш като хората, да споделиш възмущението си с колеги или роднини. Въобще летвата на зрителските претенции е доста по-ниска, отколкото ако е трябвало да чакаш примерно цяла седмица, за да видиш какво са измислили сценаристите. Тогава си много по-настървен и склонен към разочарования.

Няма какво да се лъжем – от един сериал, който завърта 40 и дори повече епизода на сезон, не може да се очакват чудеса от драматургична храброст. Важното е все пак да се крепи някаква интрига в основната сюжетна линия и мимоходом да ни разказват достатъчно любопитни и поучителни случаи от лекарската практика. Е, ако покрай всичко това се поставят и някакви по-остри социално-политически въпроси и се разкрие поне част от задкулисието в родното здравеопазване – още по-добре.

В това отношение “Откраднат живот” напълно отговаря на изискванията. Да се очаква някакво по-високо ниво – например като онова в сериалите по НВО от по 10-ина епизода на сезон или дори като в “Стъклен дом” от златните времена на телевизионното ни кино отпреди няколко години- би било нереалистично. В случая количеството взима превес над качеството и дори е направо учудващо, че вече над 82 епизода от медицинската сага са произведени с толкова приличен резултат. И със сигурност прави чест на телевизията, която го финансира, вместо да купи поредната турска сапунка за делничния си праймтайм.

Началото на третия сезон на “Откраднат живот” обаче напълно оправда опасенията, че сценарият е стигнал до задънена улица. И че за да се създаде някаква интрига оттук нататък, ще трябва да се мине през куп нереалистични, дразнещи и дори абсурдни сюжетни обрати.

Самото отвличане на малкия Петърчо е именно един от тях. Но няма как -публиката на една всекидневно излъчвана медицинска сапунка е длъжна да го приеме като напълно възможна случка. Тя е съпътствана от поредица не по-малко абсурдни сцени – като например преиграния скандал между стъписаните му родители, чието такси пристигна пред дома на похитителката само една секунда след като тя потегли оттам с джипа си.

Също толкова преиграно и нереалистично беше пиянството на Алекс Василев, който, след като научи истината за живота си, реши да излезе “по мъжки” с доскорошния си непримирим съперник Калин Генадиев. Ако заради нещо подобно е бил готов да остави жена си Биляна сама вкъщи, очаквахме малко по-смислен разговор между двамата. От една страна Алекс изглеждаше твърде пиян и безпомощен, за да каже нещо достатъчно важно на Калин. От друга – това не му попречи да направи уж дълбокомислен философски анализ кой какво е откраднал от другия. Усещането беше конфузно и на зрителя му се искаше ако може да превърти този момент с дистанционното.

Въобще целият първи епизод от третия сезон беше пълен със сцени, които твърде много залагат на готовността на зрителя да подтиска недоверието си. По принцип без такива е невъзможно – ако публиката непрекъснато се пита доколко реалистична е една или друга постъпка на героите, сигурно не би съществувал нито един успешен филм. Но когато само в рамките на един епизод почти няма сцена, която да изглежда абсолютно правдоподобна (и това не е част от някакъв пародиен жанр), тогава раздразнението у зрителя взима траен превес над съпричастието.

Ситуацията в началото на шумно рекламирания трети сезон, кръстен “Възмездието”, може да се окачестви с шахматния термин “цуг-цванг” – какъвто и ход да направиш, ще понесеш някаква вреда. Сюжетната нишка е достигнала до момент, отвъд който сериалът или трябва да се раздели с половината си главни герои (например да продължи без Калин и Виолета или Галя Стилиянова), или да продължи “на инат”, очаквайки от публиката окончателно да изостави търсенето на правдоподобност. Казано по-просто – ако искате да продължите да гледате образите, които по някакъв начин сте обикнали или най-малкото сте свикнали с тях, недейте да се подигравате на странното им поведение оттук нататък.

Ами ще се примирим, няма как. Пред алтернативата да гледаме поредната турска сага или неща като “Хавай” и “Черният списък”, дори и изсмукани от пръстите случки с български доктори и медсестри са за предпочитане.