И как bTV се възползва от пасуването на Нова през есента

Високият рейтинг на първите предавания от четвъртия сезон на “Гласът на България” едва ли е изненадал някого. Би Ти Ви нямаше особена конкуренция в тези неделни вечери. Новото и изненадващото тази година е друго – че риалити-конкурсът за певчески таланти за пръв път има шанса да се превърне в музикален и медиен феномен от национален мащаб. А финалистите в него като нищо могат да се окажат истински бъдещи звезди от попсцената, а не пълни анонимници като досегашните победители.

Всъщност, това също не е изненада, а нещо, което прогнозирах още преди седмици.Решението на Нова телевизия да пасува и да не излъчва пореден сезон на своя “Х Фактор” миналата есен сякаш освободи нишата за конкурентното музикално шоу, което bTV снимаше по-скоро на инат и без осезаеми резултати през 2011-а, 2013-а и 2014 година.

Липсата на риалити-конкурс за изпълнители (вместо него през есента Нова реши да експериментира с “Пееш или лъжеш” и до последно се самоутешаваше, че не е сбъркала) създаде глад у ревностните почитатели на този жанр. А те по дефиниция са сред по-младата и активна част от тв аудиторията – тази която предпочита да търси истинските таланти и да тръпне с интригата в конкуренцията между тях, вместо да се забавлява с хумористични сценки и лафове за по-улегнали и непретенциозни зрители. Така Би Ти Ви получи (не)очакван шанс да произведе хит в жанр и сегмент, където почти без изключение доминатор досега е била Нова телевизия.

Това съвпадна и с решението на канала да отнеме този тип риалити-конкурси от продуцентските ръце на Слави Трифонов, “Седем-осми” и не особено талантливия им редакторски екип и да ги повери на Графа и неговия музикален антураж, запазвайки последната ръководна дума за собствените си кадри. Това като нищо ще се окаже най-далновидното решение на bTV след изгонването на Алекси Сокачев от студиото на Шампионската лига.

Впрочем, кадровата продуцентска промяна се усети още миналата година в друго риалити – “България търси талант”, където екипът на Графа успя да наложи коренно различна естетика и атмосфера. Но самият генезис и замисъл на онова шоу априори го обрича завинаги да прилича на досадна селско-читалищна вечеринка, в която полуаматьорски танцови състави и зевзеци от градчета и паланки търсят своите 15-ина минути слава.

Сега в “Гласът на България” е друго. Въпреки лошото наследство, завещано от хората на Слави (недобра селекция на участници и липса на критерии, които да фаворизират малцината с потенциал), сега наблюдаваме прилив на интересни, наистина талантливи и направо сензационни кандидати. Може би те са чакали нов сезон на “Х Фактор” миналата есен, а може пък и да са се разочаровали от утвърдилата се там традиция победители да стават далеч не най-перспективните финалисти. Каквато и да е причината – факт е, че отдавна на екран не е имало такова стълпотворение от талантливи изпълнители.

Добро впечатление прави и усетът на четиримата съдии да подбират наистина най-добрите певци, без да се подлъгват от странични и уж “рейтингови” фактори. Ако същото шоу беше останало в ръцете на “Седем осми”, най-вероятно нямаше да бъдат пренебрегнати нито тираджийката от Петрич, нито иначе симпатичния, но без ярък талант пекар с татуировките или 42-годишният дундьо от оперния хор. Сега на тях им беше отредена само ролята на “социално-значим и полит-коректен пълнеж” – едно от нещата, с които тази телевизия си е избрала да се идентифицира до последния си дъх.

Впрочем, акцентите върху личните и семейни драми на кандидатите бяха едно от най-дразнещите неща и в “България търси талант”. Но особено тук, в “Гласът”, където вниманието на публиката е приковано най-вече върху пеенето и наличието на изпълнителски заложби, вторачването в проблемите на участниците с техни близки и роднини изглежда някак си самоцелно, сиромахомилско и по-скоро снизходително, отколкото искрено и съпричастно.

Не че няма и други дразнещи моменти. Сценките между съдиите са досадни, понякога зле режисирани, друг път неуместно спонтанни, и сякаш са взети назаем от друго предаване, например от “Като две капки вода”. Новият, спуснат от чужбина регламент те да не общуват с кандидата, когото колективно са пренебрегнали, може и да има някакво основание, но изглежда груб и излишно враждебен. В други случаи пък всички се правят леко на ударени, докато поощрително одобряват за участие кандидати с дългогодишен опит и музикална кариера, преструвайки се, че нямат и хабер за това. Никой не може да забрани на опитния дует на двамата бургазлии, на Мариян Шоколадката и на дъщерята на Глория да се пуснат в едно рейтингово шоу, но не може ли поне да ни се спестяват актьорските сценки от страна на журито?

Както се казва обаче, това да са кусурите. От едно музикално риалити публиката очаква най-вече добре подбрани участници и ясни, плътно следвани критерии от началото до края. По всичко изглежда, че в четвъртия сезон на “Гласът” тези най-важни две условия са налице. Като се прибавят към това добре балансираният менторски състав и симпатичните и ненатрапчиви водещи Павел и Венци Венц – bTV май най-сетне “уцели ваксата” в жанр, който упорито й убягваше.

Ако това шоу продължи в същото темпо, както досега, нищо чудно следващият “Х Фактор” по Нова наесен, ако изобщо има такъв, да бъде посрещнат по-скоро с досада, отколкото с нетърпение А меломаните пред телевизорите трепетно да очакват петия сезон на “Гласът”, докато слушат хитовете на поп-звездите, създадени от сегашния.