Функцията на журито в хитовото шоу все повече се свежда до това да бъде контрапункт на зрителското мнение

Петият сезон на “Като две капки вода” се очертава да бъде рейтингов фурор като досегашните. Това е и може би единственият риалити-проект от богатия каталог на Нова телевизия, в който резултатите са напълно адекватни на очакванията и претенциите. Шоуто е сред редките случаи, в които усещането за “дежа вю” е по-скоро с положителен, отколкото с негативен заряд. Предаването е успяло да напипа точната формула за успех сред масовата публика – добър кастинг с достатъчно популярни представители на актьорската и певческата гилдия, смешки и закачки с членовете на журито и скечове с водещите при всяка възможност да бъде експлоатиран артистичният им арсенал.

За трети пореден сезон “Капките” успяват да привлекат като участник суперзвезда на най-популярния музикален жанр – попфолка. След Азис и Преслава, тази година като имитатор се изявява и Десислава, която вече неведнъж е показвала таланта си да пародира свои колежки от ефира на “ВИП Брадър”. Очакванията от нея са да бъде и първата представителка на жанра, която да се изявява като истински имитатор, а не просто като интерпретатор в свой собствен стил на песните, които й отрежда жребият. За разлика от Азис и Преслава, поне засега Деси изглежда и по-толерантна към критика от страна на журито и не е толкова докачлива, когато някой от членовете му й отреди по-ниска оценка от заслужената.

Звезди като нея несъмнено гарантират по-висок зрителски интерес към “Капките”, но през последните сезони формират и един от основните проблеми за това предаване. А именно – как да се уравновесява конкуренцията между осемте участника с оглед на очевидното преимущество, което голямата й фенска маса осигурява. Ясно е за всички, че за Десислава стискат палци много повече зрители, отколкото например за традиционните “вътрешноведомствени” участници, чийто представител тази година е слабоизвестната актриса София Джамджиева. Затова за шоуто все повече се превръща в приоритет създаването на баланс в оценките и временното класиране, макар за мен да остава загадка защо е толкова важен той. За съжаление, членовете на журито волю-неволю са превърнати в подизпълнители на тази мисия, от което търпи щети персоналният им авторитет. Но, както се казва, няма безплатен обяд. Все по-очевидно е, че и тримата всеки път завишават оценките на кандидатите с по-слаба популярност сред публиката. Нищо чудно и да им се казва в слушалката как се движат процентите от зрителския вот, за да може да се компенсира неговото влияние с точки от журито. В същата схема изглежда са вкарани и самите участници, които също дават оценки за конкурентите си. Така почти всеки понеделник се стига до следното “дежа вю”- зрителският фаворит никога не е фаворит и на журито, а обикновено е трети и дори по-назад в неговото класиране. За сметка на това с повече точки са възнаградени участници, които трудно биха се превърнали в любимци на аудиторията.

От една страна, в тази схема има и нещо хубаво – така на публиката се осигурява усещането, че все пак има решаваща дума за крайното класиране. Всеки път виждаме как подценените от журито фаворити на вечерта тутакси се изкачват с 2-3 места по-нагоре, след като към точките им се прибавят и тези от зрителския вот. От друга страна обаче, все по-очевидното изкуствено търсене на баланс превръща обявяването на съдийските оценки във фарс, който руши престижа на седналите зад тази маса. Парадоксалното е, че уж най-безкомпромисният и цапнат в устата член на журито – музикантът-промоутър Димитър Ковачев-Фънки – в най-видима степен се стреми да следва и налага продуцентския завет за създаване на интрига чрез уравниловка. През последните години той се превърна – по примера на Андрей Слабаков, Юлиян Константинов и Мартина Вачкова – в нещо като щатен служител на Нова телевизия, готов да влезе във всякаква риалити-роля за нуждите на програмната й схема. Но на моменти става направо мъчително да слушаш как той си криви душата и прави от черното бяло, а от бялото – черно, без понякога дори да си прави труда да се мотивира.

В резултат на мисията “изравняване” функцията на журито в “Капките” става не само все по-театрална (скечовете с тримата са основен трик за запълване на ефирно време), но и до голяма степен лишена от друг смисъл. Вероятно няма нищо осъдимо и нередно в това да провокираш публиката към по-голяма активност, като перманентно поощряваш различни от нейните фаворити участници. Когато това се прави с мярка сигурно е в интерес на шоуто и интригата. Но когато то се превърне в самоцел и едва ли не единствена задача за уж авторитетните съдии, поканени от продукцията, ефектът е по-скоро обратен. Раздразнението на зрителите съм оценките на журито постепенно се пренася върху имиджа на цялото предаване. А принципно то не заслужава подобна участ, тъй като вече е успяло да се докаже като качествено телевизионно забавление.

За щастие, този сезон има достатъчно причини публиката стоически да търпи и неглижира вече изтърканите и дори трогателно предвидими задкулисни машинации. Участието на Виктор Калев в журито е попадение не само заради имитаторските му импровизации в паузите – за публиката е интересно да го наблюдава в една от редките му публични изяви “извън образ”. Ваня Джаферович и Михаела Маринова са истински открития сред участниците. Люси Дяковска и Миро се очертават като най-сериозните конкуренти на Деси Слава за крайната победа, а на Коцето-Калки очевидно ще е отредена ролята на Къци Вапцаров от втория сезон – да събира предимно ирония и подигравки от страна на журито и водещите, въпреки че изпълненията му печелят симпатиите на голяма част от публиката.

А най-големият бонус тази година е намаляването на цената на зрителските есемеси до символичната от 30 стотинки. Значи все пак можело?! Ето как подзаглавието на “Като две капки вода” би могло да се формулира по следния начин: “Гладиаторско шоу за имитатори, в което журито тенденциозно насъсква публиката да използва една от затихващите функции на смартфоните си”.