Редакционният увод в юлския „Биограф“

На нея е назован театър, дворецът на културата, булевардът, който води към летището… Името й се споменава дори на втори юни – деня на падналите в борбата против турското робство… А на Яворов, мой любим поет, не сте кръстили театър. Бива ли така, другарю!?

Михаил Горбачов към Тодор Живков

Думите от цитата по-горе били изречени в средата на 80-те години – малко след идването на Михаил Сергеевич на власт в ЦК на съветската комунистическа партия. В тях красноречиво е синтезиран феноменът, който Людмила Живкова представляваше в епохата на късния социализъм у нас. За българите тя беше нещо като полубожество, обвито в тайнственост – с ореола на личност, без която страната ни едва ли не нямаше да съществува на географските кадри.

На 21 юли се навършват 36 години, откакто Людмила се пренесе в един друг и вероятно по-добър свят, а на 26 юли – 75 години от рождението й. През лятото на 1981-а новината за смъртта й предизвика шок у цялото българско население – тогава живеехме във времена, в които всички емблеми и култови фигури на прогресивния социалистически строй ни се струваха безсмъртни и вечни. Случи се така, че краят на Людмила Живкова постави началото на много други още по-шокиращи новини и събития през същото десетилетие, които промениха живота ни рязко и завинаги.

44 страници от юлския юбилеен 70-ти Biograph пряко или косвено са посветени на червената принцеса, която искаше да мислим за нея като за огън. Те са не просто опит за разбулване на мистерията около смъртта й и изчерпателен поглед към интересната й личност, а и по-широкоъгълна ретроспекция към странната до абсурдност епоха, в която живяха няколко български поколения.

Това е опус, какъвто може да се появи само и единствено в Biograph – изчерпателен като фактология, цитати и снимков материал, безпристрастен, но не и лишен от емоции и дори куриози.

Но както всеки месец, и този път 212-страничното “списание, вълнуващо като роман” далеч не се изчерпва само със своята Cover story. Писателят Милен Русков, легендарната шпионка Мата Хари, непрежалимите холивудски примадони Деби Рейнолдс и Кари Фишър, които напуснаха този свят почти едновременно, синонимът на нашето детство Слава Рачева, оперната дива Катя Георгиева, новият идол на бокса Антъни Джошуа… Истински истории за истински легенди, каквито можете да откриете само между тези две корици.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор