Не вярвайте нито на предприемачите, нито на вечните мърморковци – за добро или за лошо, курортите отново са пълни, а промяната в манталитета настъпва мъчително бавно. Но е неизбежна

Особено животно е българският туризъм. Ако четете коментарите в повечето вестници и сайтове, ще решите, че е безнадеждно зле. Не си струва да се летува никъде по нашето Черноморие, хващайте веднага пътя към Гърция, каквито и задръствания да има на Маказа и Кулата всеки уикенд. Ако слушате изявленията на хотелиерски и ресторантьорски шефове и обикновени (пишман)предприемачи – от година на година курортистите все повече намаляват, харчат все по-малко и държавата трябва да прави много повече, за да подпомага този отрасъл. „Новото двайсет“ тази година е, че освен курортисти, не им достига и работна ръка – да се чуди човек как въобще съществуват и защо не са се отказали от този бизнес, ами строят нови и нови хотели за милиони.

Ако гледате официалната държавна статистика пък – за поредна година имаме ръст в броя на чуждестранните туристи. За първото петмесечие на 2017-а той е 13% спрямо същия период на миналата година. Според последните изявления на ресорната министърка от края на юни, това лято скокът ще е с нови 7 на сто в сравнение с миналото, което донесе рекордни постъпления.

Какъв е изводът от тези противоречия? Ако държавната статистика не е някаква фалшива стъкмистика, значи предприемачите, които се оплакват, са просто едни лъжливи тарикати като таксиджиите, дето винаги се вайкат с надеждата да ги съжалиш и накрая да им оставиш по-голям бакшиш, или поне да не придиряш, че са те ударили с менте-тарифа на километър. То тях ако ги питаме, сезонът трябва да започва на 1 април с пълни до дупка хотели и да продължава поне до края на октомври. Или както ми каза един несебърски дюнерджия преди няколко дни, „аз искам ако може 6 месеца да работя и после 6 месеца да почивам“. Ами ти може много работи да искаш, и аз много работи искам, ама… Манталитетът, че може да се изкарват достатъчно пари без почти никакви усилия – само защото сме се родили в държава с море и приятен климат – е толкова дълбоко вкоренен у тукашните курортни „бизнесмени“, че е по-добре да спрем да се надяваме да изчезне, защото само ще продължим да се ядосваме напразно.

Тези, които пък се вайкат, че няма работна ръка, не са достойни за нищо друго, освен за саркастично презрение – вие пробвайте да вдигнете надниците и заплатите, да плащате осигуровки като по белия свят, да се грижите за целогодишната заетост на служителите си, пък тогава да видим дали няма да ви достига „пирсонал“.

А още по-досадни са онези, които неуморно бълват из сайтове и социални мрежи своите бодри впечатления от поредното пътуване до Гърция и шепнат заклинания как никой българин не бива да стъпва на Слънчев бряг, Златните, Несебър и където и да било другаде по Черноморието. Как пък не им омръзна да повтарят едно и също? Отдавна разбрахме, че все повече нашенци предпочитат да опъват телеса успоредно на свои съграждани по плажовете на Халкидики, вместо да си броят стотинките по тукашните курорти и да слушат предимно руска, немска или английска реч. Възхитихме се многократно на гениалната им идея вместо по магистрала „Тракия“ да тръгнат по „Струма“, да ядат качествени сувлакита и гироси и да пият студено „фредо“ на юг, вместо да преглъщат кренвиршки и сухи пици с блудкаво фрапе или айран някъде на изток. Сравненията между гръцкия и българския туризъм са безсмислени и ще останат такива още поне десетилетие занапред. Да повтаряш като папагал библейски истини, че тамошните предприемачи са много повече в час от тукашните, няма да промени нищо. Тарикатът, който се надява с тримесечен мързел, експлоатация на зле мотивиран персонал и спаружени краставици в салатата да изкара сезона на достатъчна печалба, няма да се трогне от дитирамбите за гръцките хотелчета и таверни. Той си знае, че всяко лято ще му се изсипят нова тумба курортисти откъде ли не, за които основните плюсове са евтиният алкохол, сравнително новата хотелска база и шансът тук да се правят на маймуни, без никой да им държи сметка. В коя друга държава пияният руснак, който хвърли чаша по полюлея в луксозен хотел и после се сби с пристигналия полицай, ще може да си позволи същото? Сигурно само в Албания и Македония, но и за там не е сигурно.

Така че не се опитвайте да уплашите нашенския „предприемач“ със заканата да си харчите парите в Гръцко вместо тук. Хората с претенции за качество изобщо не са неговия таргет. Както и няма смисъл да даваме ухо на воплите от края на юни, че „това лято ще е слабо“. Не, няма да е слабо, а със сигурност търсенето пак ще е далеч по-силно, отколкото качеството на предлаганите услуги заслужава. Ако можем да перифразираме поговорката „никой не може да ми плати толкова малко, колкото реално заработвам“, в туристически план тя би звучала така – „никога не могат да дойдат толкова малко курортисти в хотела или ресторанта ми, колкото сервизът там заслужава“. Така звучи вечната аксиома на нашенското развлекателно предприемачество.

Но истината е, че все по-често ще се появяват изключения от това правило и именно върху тях си струва да се фокусират всички драскачи, които се прехласват пред гръцкото курортно дело и не пропускат да се изфукат, че са именно негови клиенти. Във всеки наш курорт има поне един хотел, където всичко е на ниво, или поне над всеобщите очаквания. Всеки от нас е ходил в поне един тукашен ресторант, където обслужването е бързо и вежливо, а кухнята – отлична. Ако общественото внимание и енергия се насочат към позитивните примери, където нещата са „небългарски добре“, това не само би поощрило тези предприемачи, но и би формирало полезно чувство на завист у тъпите им конкуренти.

Не може да не сте виждали следната картинка – единият от два съседни ресторанта е пълен с хора и масите им са отрупани с блюда, а другият зее празен и само някой заблуден балама току се излъже да подгъне крак там. Това лято лично се убедих как на няколко различни места в Слънчев бряг нивото осезаемо се е вдигнало спрямо предишни години – като чистота, качество на обслужването, храната и напитките и дори като съотношение спрямо цените. В някои случаи това е просто надграждане над вдигната отпреди висока летва. В други е следствие на „съпикясване“, породено от някой-друг по-слаб сезон, липса на достатъчно клиенти-балъци и наложили се промени в мениджмънта и ключовия персонал. Резултатите не закъсняват, защото хората бързо научават къде си струва да развързват кесии.

На този фон продължаващият потребителски нихилизъм, както и вайкането от пишман-хотелиери и мързеливи ресторантьори, които по старому се надяват да печелят с нулево старание и компетентност, ми звучат като все по-смешен и неуместен плач, на който никой не бива да обръща внимание.

На който му се иска все така да се любува на Гърция и на българската селяния по нейните плажове – няма никакъв проблем. Колкото повече нашенци почиват в чужбина, шансът да се пренесе и тук вирусът на печелившото предприемачество нараства. Но хайде стига вече с изтърканата плоча как цялото ни Черноморие е трагично и неспасяемо. 6-те милиона туристи, които идват тук всяка година между май и октомври, очевидно имат някаква друга представа за реалността. И далеч не всички от тях са алкохолизирани бедняци от Европа и Съветския съюз.

От държавата се иска само да поддържа ред и дисциплина, както да събира данъците без милост и корупция. Останалото неизбежно ще се очовечи с годините – колкото повече се отдалечаваме от социализма и старите си навици. От нас като клиентела и публика зависи най-вече да не отравяме допълнително атмосферата, доколото изобщо е възможно.