Как един Спас от Кочериново се подигра с “модерното дясно”

on

Куриозният скандал с фалшивия интернет-измамник залепи звучен шамар върху профила на “умните и красивите” и поставя под сериозни съмнения цялата им ценностна система

Spas_Vasilev
Това е Спас Василев от Кочериново, който попиля елита на нацията.

Гладът е по-силен от тока, гласи една популярна поговорка, която напоследък си припомняме главно чрез предавания като “Фермата” и “Биг Брадър”. В риалити-форматите най-ясно се вижда как стремежът към задоволяване на някаква базисна човешка потребност (най-често за храна, но може да е и за цигари, алкохол или нещо друго) приравнява хората не само като социален статус, но и като интелект, обноски, речник и каквото друго се сетите. Подтикван от глад, един човек може да стане направо неузнаваем.

Но излиза, че не само гладът е по-силен от тока. В страна като нашата може да се окаже и че алчността понякога надминава дори глупостта. А тя, последната, по нашите ширини е в състояние да счупи всички световни рекорди. Оказа се, че в България могат да бъдат лесно измамени не само клети възрастни хора и жители от дълбоката провинция, на които телефонни мошеници за нула време измъкват всички спестявания с някаква елементарна, но ефективна лъжа. Изведнъж излезе наяве, че жертви на някакъв модерен Остап Бендер лесно стават дори хора, смятащи се и самообявяващи се едва ли не за елита на тази нация.

Да, досещате се за кого става въпрос – за мошеника Спас Василев от Кочериново. В продължение не на месеци, а на години той успявал да заблуждава десетки и дори стотици хора, предимно от така нареченото “модерно дясно” на политическия спектър – журналисти, политици, рекламисти, дори един банкер. Под името Александър Николов и въоръжен с ефектни снимки от чужд фейсбук-профил (както се разбра – на нищо неподозиращ французин), невзрачният, но находчив Спас от българския югозапад общувал с тях в социалните мрежи, създавал съвместни фирми с тях, осигурявал им самолетни билети на изгодна цена, а на някои просто прибирал парите или използвал личните им данни както намери за добре. Сега всички лъгани и мамени от него се чудят да се радват ли, че най-сетне може да го сполети възмездие, или да се срамуват, че заради едната алчност (да летят по-евтинко или да им доставят най-новия айфон на половин цена) са имали глупостта да контактуват месеци наред с обикновен измамник.

Всичко това не би било чак толкова притеснително, нито достойно за обект на вестникарски анализи, ако не ставаше въпрос наистина за хора, които иначе претендират за ролята на оформители на общественото мнение и за стожери на политическите добродетели. Неслучайно ги наричат с ироничното “умни и красиви” по аналогия с мацките от един конкурс от “Шоуто на Слави”.

Какви са основните характеристики на попадащите в този характерен социален профил? Той е компютърно грамотен и активен чрез всичките си възможни устройства – лаптоп, таблет, смартфон. Любимата му социална мрежа е Туитър, където не пропуска да заклеймява всичко ретроградно в клетата ни държавица. Напъва се да оригиналничи в рамките на 140-те разрешени символа. Всеки ден дебне да не би да е дал някъде интервю някой от следния списък: Вежди Рашидов, Божидар Димитров, Румен Радев, Слави Трифонов, Валери Симеонов и, разбира се, Бойко Борисов, за да може да го цитира с подигравателен коментар. Цветан Цветанов, Бареков, Марешки и Волен вече не са му интересни. Обича да си спомня за протестърските времена и за периода, в който Радан Кънев, Лукарски, Меглена Кунева и Христо Иванов все още не го бяха разочаровали. Чете и наизустява публикациите на Асен Генов и Иван Бедров и ако имаше как, дори си би закачил значки с техните ликове на ревера си. “Умният и красивият” презира нацията си като цяло – като се започне от съседите си и се стигне до президента и министър-председателя. Според него тази държава никога няма да се оправи, или поне не и до момента, в който властта не попадне в ръцете на хора като него. Макар че и това не е съвсем сигурно – по дефиниция този тип личности не желаят да се нагърбват с каквито и да било отговорности. На тях им стига ролята на вечни критикари и присмехулници.

Това са хора, които буквално са отровили социалните мрежи и цялото обществено пространство с абсолютно безполезния си, неконструктивен негативизъм. И точно затова новината, че сериозна част от тях са били измамени по толкова фасулски начин от един най-обикновен селянин, въоръжен с компютър, е едновременно забавна и тревожеща.

Забавна, защото почти като на кино осмива всички митологеми, с които живеят “умните и красивите”. Достатъчно е да създадеш един фалшив блог, в който да сложиш биографиите на Иван Костов, Радан Кънев, Прошко Прошков, Вили Лилков и Мария Капон, да добавиш линкове към блоговете на Бедров и Комитата и да напишеш как искаш правителството да си ходи, въпреки че самият ти обикаляш широкия свят и не си пряко засегнат от него, за да бъдеш моментално приет за “наш човек” и да станеш едва ли не идол на цялата прослойка модерни десни.

Но всичко това, уви, е и тревожно, защото – нека се върнем в началото на този анализ – глупостта въобще не се оказва заключена само в главите на клетите пенсионерки и провинциалисти, а алчността за някоя дребна далаверка се оказва дори по-силна от нея. След като е толкова лесно моралните обществени стожери да бъдат купени – с евтин самолетен билет или айфон на тънка цена, какво пречи цялата им политическа съвест да бъде елементарно превзета? Представяте ли си колко е лесно да се инфилтрират къртици, вражески елементи или поне обикновени зевзеци във всяка нова партия от модерното дясно и после да си правят каквото си искат с нея? Как може да се очаква, че хора, чийто електорат толкова елементарно може да бъде лъган в продължение на години, биха управлявали мъдро и ефективно цялата държава, ако един ден получат шанс да го правят?

Това са сериозни въпроси, които, умишлено или не, покрай разплитането на куриозния случай с кочериновския Спас всички небрежно подминават. За “умните и красивите” е по-приемливо гузно да си мълчат или лекичко да се самоиронизират, вместо просто да признаят, че и те не заслужават доверие – или поне не повече доверие от глупавия и манипулиран електорат, който на последните избори гласува за всеки друг, само не и за техните любимци. Даже и да не го признават на глас или в Туитър, достатъчно ще е да го направят поне вътре в себе си. Пак би имало по-голяма полза от досадните им брътвежи, които вече станаха за смях.

Blog_Nepolitkorektno

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s