Реклами като за световно

on

Бира, топчовци, кредитни карти и лотарии – всичко е на вълна мондиал. Но не се минава без дежурните извънфутболни тъпизми

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 6 юли

Lotaria_zasadi
„- Кво става с мача бе? – Пет засади за Германия“. Клиповете на Националната лотария, посветени на световното, са забавни и ненатрапчиви. Същото обаче не може да се каже за тези на Еврофутбол („Да отбележа или да не отбележа“).

Evrofutbol

Намираме се в апогея на големия урожай за БНТ – покрай световното по футбол държавната медия гъмжи от реклами, каквито иначе е почти невъзможно да видиш в нейния ефир, защото предпочитат да си плащат скъпо и прескъпо за далеч по-гледаните частни национални програми. Сега обаче и bTV, и Нова имат всички основания да ревнуват и завиждат – телевизорите масово са на БНТ1 и БНТ HD, никой не сменя канала дори в паузите между полувремената, а държавата си налива десетки милиони всяка година в сметките на „Сан Стефано“. По груби изчисления, всеки работещ българин ежегодно плаща около 50 лева за съществуването на държавни телевизии и радио – независимо дали има приемник в дома си, транзистор или устройство, на което да ги консумира чрез Интернет.

За щастие, рекламните блокове в БНТ са кратки, а повечето клипове сега са със специално съдържание, съобразено с мондиалската истерия. От един момент нататък това става досадно, но поне ни спестява далеч по-големите тъпизми, които властват в извънфутболната тематика.

Първи тон зададоха от „Метро“ още преди месец, наблягайки на увеличения си асортимент от бира – допълнен с игра на думи в девиза „Имаме гоооо(л)“. Семпло, ненатрапчиво, но ефектно и вероятно ефективно.

Сред добрите образци на сезона е кампанията за новите кредитни карти на ДСК – „Има мечка, но нямаме годишна такса“. Добавянето на вратарски ръкавици, за да се направи някаква връзка с периода на световното, е симпатична проява на ирония и самоирония, която прави рекламния клип един от малкото поносими за многократна консумация.

Забавни, перфектно заснети и точно в десетката са и спотовете на „Националната лотария“ с онзи, който отпива от чуждата бира, след като чува, че е достигнат броят на засадите, за които е пуснал залог.

Кампанията на „Кауфланд“ с Бербатов и „топчовците“ е удачно прицелена за периода на световното, но би могла да бъде по-добре заснета. При толкова тежка ротация щеше да е по-добре, ако бяха направили 2-3 различни версии, вместо да въртят до втръсване едно и също нещо, и то не особено ефектно.

„Еврофутбол“ също досади твърде много с иначе добре направения си, но странен клип, който завършва с девиза „Повече от игра“. В главите ни се наби до втръсване досадното и преиграно от актьорите начало „Да отбележа… или да не отбележа…“. Интересно колко още години в рекламния бизнес трябва да навъртят някои криейтив-гении, за да осъзнаят, че когато имаш голям бюджет и много излъчвания за кратък период е безумно да повтаряш нещо толкова натрапчиво без капчица от самоирония или поне по-лежерна интонация.

Но какво да кажем за онази надъхващо-патриотичната реклама с актьора Христо Мутафчиев („Дано, дано“), която цели да мотивира българите да вярват повече в себе си и да проявяват инициатива? В предишните си версии с антарктика-изследовател Пимпирев („Аз стъпих на самия южен полюс…“) тя наистина изглеждаше и звучеше вдъхновяващо. В сегашния вариант Мутафчиев твърде много преиграва с диаболичния си глас и интонация, сякаш е герой-мафиот от сериала „Под прикритие“. В крайна сметка ефектът, който този клип постига, е по-скоро обратен. Доста по-въздействаща в същата посока, и с осезаемо по-позитивна енергия, е рекламата на „Загорка“ с музиката от „Пъпеш“ на ФСБ и гласа на Юлиан Вергов – „Доброто тук“. И там патосът като че ли е в повече, но нещата не са така безсмислено преиграни, както е при клипа с Мутафчиев.

Вълната с актьорско присъствие в продуктови спотове не спира дотук. Леонид Йовчев прави страхотни роли в поредица спотове на банка „Пиреос“ – в последните се изявява като водещ на телевизионна викторина с различни участници насреща си. Присъствието му в кадър е харизматично и запомнящо се и никой сигурно няма нищо против един ден да го види в подобно амплоа и като част от истинско куиз-шоу.

Не така удачно обаче е участието на друг емблематичен актьор – Велизар Бинев – в клиповете за „Крадеца на ябълки и сливи“. Да лансираш български продукт във все по-развиващ се сегмент като този на сайдерите, да разполагаш с достатъчно пари и да можеш да си позволиш да си избираш измежду неексплоатирани досега, но талантливи артисти – всичко това не са достатъчни условия за сполучлива реклама, ако сюжетът не те кара да я запомниш, а визуалната реализация предизвиква повече желание да отидеш да направиш един крос, отколкото да се разхладиш с нискоалкохолна напитка.

Но клипът с Бинев далеч не е от най-тежките случаи. Много по-голям тъпизъм е последната реклама на пастата за зъби „Лакалут“ с полицайката, която тества дъха на шофьора, когото е спряла за проверка – „я пак, и пак, и пак…“. Освен че видимо изглежда евтино и не подхожда на най-скъпия ефир, тя предлага и твърде примитивен хумор, който дълбае дори под нивото на скечовете в уикендовото комедийно шоу на Би Ти Ви „Аламинут“.

Какво да кажем за неуморимите деликатеси „Житница“, които очевидно не скъпят средства за скъпи реклами и самоуверени продуценти? Серията реклами „С какво ги правим“ за кренвиришите и македонската им наденица са забавни и автентични като персонажи, но съдържат едно дълбоко противоречие. След като целият клип е посветен на неведението какви са съставките на въпросните народни колбаси, накрая натрапваното внушение е, че всички знаят едва ли не наизуст как те се правят само от чисто месо. Ами съжалявам много – въпреки че клиповете не са неприятни за гледане, просто няма как да им повярваш. Единственото, което със сигурност постигат, е вълна от вицове и майтапи из социалните мрежи – като например „Чичо Генчо,какво слагаме в кренвиршите? – По-добре да не знаеш, чичовото!“. Или пък друг саркастичен слоган – „Ако си ял кренвирш, си ял всичко!“.

Сред шампионите в световното първенство по досада този сезон са и от А1, които иначе правят впечатляваща по мащабите си кампания за прекръстването от МТел. В досегашните си реклами този телеком неведнъж е използвал удачно подбрани поп-парчета. В случая с “Makeba”на певицата Джейн обаче ефектът е по-скоро раздразнение, защото песента е твърде натрапчива и направо дразнеща при такава агресивна повторяемост. Като за капак на всичко и женският глас зад кадър декламира текста, сякаш се намираме на първи кръг от изпит за НАТФИЗ. Жалко за иначе добре заснетия и монтиран клип.

Но дори и A1 не могат да бият по самодоволно нахалство дежурните фирми за бързи кредити, които сега взеха на въоръжение и тулумбичките, само и само да измислят някаква нова причина да пробутат пари назаем някому. Световното скоро ще свърши, а с него и рекламите, посветени на футбола. Но клиповете, които залагат на зрителския примитивизъм, уви, няма да си отидат никога.

Lakalut
„Я пак, и пак, и пак…“. Тъпо, „Лакалут“, тъпо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s