Силата на Лили

Пловдив, 9 юли 2018

Не беше задължително да се извали и изтрещи този пловдивски дъжд, но и той помогна. Когато капките започнаха да барабанят върху покрива на зала „Сила“ недалеч от мола „Марково тепе“, концертът на Лили беше вече в разгара си. В този момент и последният от негодуващите, че се наложи преместването му от Античния театър тук, се бе успокоил, че е имало защо да стане така.

Но песните вече ги бяха завладели. А и в този град е може би най-възторжената публика на Лили – нито в София, нито в Русе, нито по морето съм виждал толкова различни като възраст и социални прослойки фенове, и повечето от тях – наистина доста млади. Тийнейджъри, студенти, деца, заедно с бабите и дядовците и прабабите и прадядовците им… Пловдив наистина обича Лили. Да, в Античния театър атмосферата е уникална, но и в спортната зала беше невероятна – благодарение най-вече на хората в нея. Апропо – акустиката в „Сила“ също се оказа на прилично ниво.

А Лили, Лили? Какво за нея – всеки, който е бил на концертите й, няма никакви съмнения как се е представила. А тези, които не са били никога, сигурно няма и да повярват, каквото и да прочетат. Пеене, емоция, пълна отдаденост на музиката, перфекционизъм, който не само те изпълва с възторг и респект, но и някак си те стряска. Вдъхновява те и те зарежда, но също така те кара да се чувстваш нищожен, незначителен, като песъчинка в океана на изкуството.

Както и на всеки друг концерт, и тук отначало Лили беше сдържана и някак си строга. Отново се усещаше онази добре позната скованост – притеснението на ученичка, която предстои да вземе най-трудния си изпит. С всяка следваща песен се отпуска и успокоява, сякаш си казва – е, успях и това да го изпея, май се получи както трябва, както го искам. Всички легендарни изпълнители са такива – любовта им към музиката е толкова голяма, че никога не са сигурни, че ще успеят да бъдат на нейното ниво.

А музиката на Лили наистина е страхотна. Само за година време песните от последния й албум вече са се превърнали в класика. Когато прозвучават първите акорди от „Дали“, „Каданс“, „Този миг“, „Вкусът на греха“, „Стъклени стени“, „Ти дойде“ – имаш чувството, че тези красиви мелодии открай време са с теб, вътре в теб. Всеки следващ, по-нов репертоар на Лили е по-добър от предишния. Точно в това се крие част от нейното артистично величие. И, бъдете сигурни – тези песни за нея вече не са достатъчни, тя не ги приема като таван и като даденост, а мисли за следващите. Съзнанието й на творец е насочено най-вече към онова, което все още не е изпяла, не е записала. Мисълта, че ще я обземе рутината да прави едно и също, да пее едно и също, добре отработено и шлифовано, и само да събира овации и любов от публиката по градски площади и пиано-барове, буквално я изнервя, изкарва я извън кожата й.

Лили Иванова просто обича музиката и прави максималното, за да я предаде и на другите. Докато я гледаш и слушаш, не усещаш да лъха някаква суета да ти се хареса най-вече тя, на всяка цена да триумфира с величието си на уникален изпълнител. Няма и капчица от такова самодоволство. Държи най-вече да изпее както трябва песните си и да ги харесаме и преживеем поне отчасти толкова, колкото ги харесва и преживява самата тя. Ако покрай всичко това обикнеш и нея – още по-добре. Но поривът й не е да получава любов, а да я дава. Смирение – това е една от думите, които най-точно определят Лили на сцената. Затова и възторгът към нея е толкова искрен и силен.

Сега сме в очакване на трите (!) поредни концерта в НДК в края на октомври. Бъдете сигурни, че тя отсега се готви за тях, вълнува се и търси с какво да ни изненада. Хората в екипа около нея са на тръни какво ще й скимне, с какви задачи ще им отнеме и последната надежда за безметежно лято.

Една от страничните ползи да посетиш неин концерт е, че винаги след това се питаш – Боже мой, възможно ли е някой да присъства толкова пълноценно на този свят? И кой съм аз понякога да се оплаквам, че нямам време и енергия, че годините ми тежат, че не изпитвам вдъхновение и порив да създавам нещо? Докато има хора като Лили, човек винаги знае – нещата непрекъснато могат да се подобряват и с всеки изминал ден животът може и става все по-хубав…

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s