Ефектът на гларуса

on

Какъв е най-сигурният начин един мъж да има успех с жените? Да показва достатъчно невъзмутимо, че ги желае, и никога да не се страхува от провал

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. BIOGRAPH #89, февруари 2019

Diving_for_penalty
Падането за дузпа е важен атрибут от майсторството на много футболни асове.

Звучи направо като „ефектът на пеперудата“. Готови сте да повярвате, че става въпрос за някаква доказана през годините теория, с която някой психолог е защитил дисертация. Подзаглавието обаче ви звучи твърде опростенческо. Възможно ли е това да е тайната и да няма никаква друга тънкост, която само отбрано общество мъже знае и се възползва от нея? Може би е твърде хубаво, за да е истина…

Но е точно така, а който не иска да вярва, си е за негова сметка. За самия гларус ще стане дума малко по-нататък.

По въпросите за мъжките тактики спрямо жените са изписани много книги и куп автори са забогатели, баламосвайки читателя с какви ли не трикове. Те експлоатират едновременно две неща – вечното привличане на нашия пол към другия, стремежа да се съвокупляваме с него, и вечната несигурност, че за да ни се случва това по-рядко, отколкото ни се иска, вината явно е някъде у нас. Не правим нещо както трябва, не знаем някакви тайни, които успешните свалячи знаят, или просто нямаме нужните качества.

Това обаче са глупости. Но един млад и неопитен мъж трудно би повярвал, че е така. Много по-лесно би продължил да се самообвинява, както и да вярва на какви ли не съвети, наръчници, на някой брадат сексуален гуру. После създава семейство и тогава обикновено е твърде късно. Внушаваш си, че даден влак е един от последните възможни, качваш се на него и никога не слизаш повече. Е, някои слизат, но не за тях ни е грижа тук сега.

Всъщност, в списанията периодически се появява точно този елементарен съвет, това първо и единствено правило за мъжете и жените. Подписано е от различни хора известни журналисти, актьори, музиканти, порнозвезди и прочие секссимволи, но неизменно казва едно и също. „За да имаш успех с едно момиче, просто не трябва нито за миг да си помисляш, че не го заслужаваш“. Лично аз съм го чел десетки пъти, когато съм бил млад и зелен, и винаги съм го приемал с ехидна насмешка. Как така ще отидеш при момичето, което толкова харесваш, в което може би дори си тайно влюбен, и ще го заговориш, ще го поканиш на танц, ще му поискаш телефона, ще му се обясниш? Страхът от неуспех, опасението от провал, буквално парализира младия мъж. Мисълта, че ще бъде опозорен завинаги, че ще му се подиграват както момичето, така и всичките му приятели, надделява над привличането и дори понякога над любовта.

Само по-първичните младежи, с по-буйна кръв и по-малка склонност към разсъждения, рискуват без страх и много често успяват. А останалите, горделивите и нежелаещи да преглътнат евентуален провал, с подвити опашки са готови да ги митологизират и да намерят какви ли не причини за чуждото превъзходство.

Същата е ситуацията и във футбола. Англичаните – гордата нация, която е измислила този спорт, не обичат да симулират и да падат без повод за дузпа. Южноевропейците и латиноамериканците – тъкмо напротив – не пропускат артистично да се проснат в наказателното поле, колчем ги доближи противников защитник. Ако съдията не свири нарушение, полежават малко на тревата, стават, изтупват се и продължават да играят – невъзмутимо, все едно нищо не се е случило. Ама много често съдиите им свирят дузпа. Е, в английския шампионат симулациите се наказват с жълти картони. Но като цяло в световния футбол падането за дузпа е любим прийом още преди Кристиано Роналдо да получи първата си „Златна топка“ и Неймар да стане за смях на мондиалав Русия…

Но да се върнем на атавистичния страх на младия мъж от провал. Именно тази горделивост, това странно честолюбие, го обрича на изолация от обектите на страстта му – баш в годините, когато кръвта му бушува най-силно във вените. При някои мъже се стига до трайно набиване на комплекси за малоценност. Други пък стават женомразци и се превръщат в интернет-тролове, които тормозят всяка по-нашумяла хубавица и сексбомба. На Запад в момента дори има цяло такова течение – на сексуално незадоволени мъже, вдигащи на мушка порнозвезди, плеймейтки и актриси с популярност в социалните мрежи. Докладват ги, апелират към бойкот и блокиране на банковите им сметки – просто така, защото гроздето е кисело. Тази мода сигурно ще дойде и към нашите ширини.

Но кой все пак е гларусът? И какво представлява „ефектът на гларуса“, с който искаме да илюстрираме простата аксиома за мъжкия успех сред жените? Досетили сте се вероятно от снимката.

Помните ли Здравко Василев – победителя в първия, легендарен и култов сезон на Big Brother отпреди 14 години? За разлика от сега, тогава това риалити-шоу беше не само забавно и интригуващо, но и доста поучително. Въпросният Здравко Приморския влезе в Къщата с репутацията на непоправим женкар, типичен гларус. Като такъв, впрочем, си и излезе оттам. Имаше една куриозна телефонна връзка с приятелката му Христина, която той дори не можа да познае по гласа, но затова пък му съобщи новината, че е бременна от него. Той не се учуди особено, прие го хладнокръвно. Днес са щастливо семейство, а самата тя дори спечели един VIP-сезон на същото риалити-шоу.

През есента на 2004-а там, в къщата с прожекторите и камерите, 27-годишният ваканционен сваляч Здравко, който никога не е криел, че иска да достави на една летовничка нещо повече от разходка с лодка, бързо беше взет на присмех от всички за своето женкарство. Другите мъже гледаха на него отвисоко, не го взимаха особено насериозно. До последно не го приемаха за конкурент, камо ли за фаворит за крайната победа.

Жените? Майтапеха се с него и пазеха лека дистанция – с онова особено, типично за този пол старание да не би себеподобните им да ги нарочат за леки, лесни и елементарни. Но се радваха на вниманието, което Здравко им обръщаше. И, което е по-важно – нито за миг не го осъдиха за интереса му към техния пол.

Самият той се държеше с всяка от тях достатъчно уважително и сериозно – макар и без нито за миг да изоставя типично мачовското снизхождение. Усещането за превъзходство, дадено сякаш априори от природата. Жените, както се разбра за пореден път тогава, обаче харесват това.

Кулминацията на своеобразния плейбойски триумф на гларуса в риалити-шоуто беше, когато към края на сезона вкараха в къщата още една участничка – 19-годишната хубавица Зейнеб Маджурова. Тогава се случи емблематичната сценка как всички съквартиранти нямаха търпение да я покажат именно на него. Здравко се беше скатал някъде в спалнята, извикаха го и той търчеше към хола, бос и препъвайки се, за да я види. Изражението му беше смесица от нескрито любопитство и задължение, което сякаш трябва да изпълни. Приморския играеше сваляческата си роля толкова непринудено и спокойно, че тя беше официализирана, приета от останалите. Той беше институция с дадено априори „право на първата нощ“ – така, както в Средновековието феодалите имали право да спят с всяка младоженка на свой крепостен селянин. И съквартирантите се чувстваха някак си длъжни да поднесат на Здравко поредния обект, върху който да упражни поривите си, като на тепсия.

Ето това е „ефектът на гларуса“. Ако декларираш интереса си към жените невъзмутимо и спокойно, ако не се свениш да им обръщаш вниманието, които те изискват, и ако се отнасяш към тях възпитано, с уважение и добре дозирано снизхождение – не само те, но и мъжете ще те приемат като Алфа екземпляр. Учудвате ли се, че накрая Здравко Василев спечели първия сезон на Big Brother след рекордно и недостижимо и досега по своята масовост зрителско гласуване?

Ефектът на гларуса е, че интересът на мъжа към жените винаги води до реципрочност. Освен всичко друго, те обичат да се доказват едни пред други. Нито един млад мъж не бива да вярва на женските заклинания, че ако имаш лоша репутация, това ликвидира шансовете ти за успех. Точно обратното е. Добрите, порядъчни и никога нахални момчета в най-добрия случай осъмват във „френд-зоната“ на девойката и нямат никакъв шанс да пристъпят по-наблизо.

Не съществува жена, която да се дразни от интереса на един мъж към нея. Може да има милион причини пред хората да показва друго, но поне вътре в себе си тя е щастлива от този факт и само това има значение. Интересът, разбира се, не е равнозначен автоматично на успех. Но той е първото, най-важно и понякога дори единствено условие за постигането на такъв.

Няма смисъл да продължавам с разясняване на тази аксиома. Ако вътрешната интуиция на читателя го кара да се съпротивлява срещу нея, нищо не може да се направи по въпроса. Практическа полза от тези съвети и обяснения може и да няма, но поне ще се учудвате една идея по-малко как така онзи уж грозноват и невзрачен ваш познат е толкова популярен сред жените, а вие не сте. Той просто не се притеснява да пада за дузпа.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s