Ксенофобията – начин на употреба

на

Насъскване му е цаката. Папската визита стана политическата дъвка на сезона, но насаждането на страх от имигранти ще остане предизборна хватка и през есента. Щом имаме какво да пазим от чужденци, значи май не живеем толкова зле

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 17 май

Papa_bejanci
Снимка, събрала колективния образ на врага за българския популист-ксенофоб: папа Франциск сред сирийски бежанци във Враждебна. А и има ли, за Бога, по-подходящо име на квартал, в който да построим имигрантски лагер?

Посещението на папата дойде като дюшеш за почти всички политически партии, надъхани да пращат депутати в Брюксел, но и не само за тях. По същия начин тия дни за веригата „Старбъкс“ дойде като манна небесна безплатното продуктово позициониране в сериала „Игра на тронове“, където в един кадър бяха забравили картонена чашка с капаче пред драконовата кралица Денерис.

Бойко с типичната си реторическа ловкост така небрежно си пропагандира мостовете и пътищата, та ремонтите по магистрали и виадукти взеха да ни се струват направо поносими и зачакахме с нетърпение новия лот на „Хемус“ от Ябланица до Боаза. Синодът ни се изкара по-вярващ и канонически и от московския патриарх и Путин, взети заедно. Пловдивският владика Николай почти успя да намери оправдание за скъпия си часовник, плашейки ни със Сатаната. Мюфтийството показа колко е ларж и че напълно си заслужава отлагането на плащанията, които дължи. То се представи по-икуменически и от най-прогресивния православен архиерей.

Но най-много намазаха кандидатите за големите брюкселски заплати и подопечните им платени коментатори и анализатори, които отново извадиха от ръкавите ксенофобската карта и я шляпнаха като козово асо на масата. Настройването на избирателите срещу имигранти, чужденци или просто друговерци е най-лесното и напълно безплатно средство за печелене на бърза популярност. Няма по-изгоден враг, срещу който героически да насъскваш електората, от абстрактния образ на непознатия човек, пристигнал от далечни земи с Бог знае какви намерения. Дошли са да ни вземат хляба, да ни изнасилват жените и да правят терористични атентати – за какво друго може да е, наистина? Ксенофобията обединява по-бързо и лесно широките народни маси от мостовете на Борисов, от конната езда и манифестациите на Корнелия, от храбрите слова на президента Радев и от евтиния дизел и лекарства на Марешки. Затова тя ще става все по-експлоатирана карта в предизборните кампании – докато на хората не им опротивее от нелепото раздуване на този балон.

Дали основната и едва ли не единствена причина за папската визита е била съдбата на имигрантите в бежанските лагери на наша територия? Това нито един многознайко-анализатор не би могъл да знае със сигурност, независимо дали е от българска или ватиканска масмедия. Но даже и да приемем, че е било точно така, нека поразсъждаваме малко по този въпрос. Върху каква почва може да покълват ксенофобия и шовинизъм у българина, който е пословично известен със своята нетипична за Балканите етническа и религиозна толерантност? Някои всъщност биха нарекли този феномен с други думи – безхаберие, непукизъм, незаинтересованост, късогледство – и няма да са толкова далеч от истината. Но все едно – българинът априори не е склонен да мрази чужденците. Това е факт най-малкото по една простичка причина – че не е кой знае колко влюбен нито в себе си, нито в страната си. Ако обичаше себе си и родината си повече, вероятно щеше да е по-работлив и амбициозен, а тя щеше да е много по-просперираща.

Но ако все пак у нас се забелязва тенденция за нарастваща ксенофобия и настроения срещу имигрантите, тя може да бъде обяснена само по един начин – българинът усеща, че живее все по-добре и че има какво да брани от чужди хора. Започва да стопля простичката мисъл, че на света има много по-лошо дередже от неговото. И че някакви хора може да му завиждат и биха искали да му заемат мястото, или поне да се намърдат някъде наоколо.

Ксенофобията ни се дължи и на факта, че в предишните десетилетия просто не бяхме свикнали наоколо да се мотаят много чужденци – ако не броим туристите, на които винаги сме гледали като на дойни крави. Като изключим и всепроникващите китайци и арабите, групирани главно около столичната улица „Симеон“, у нас просто никога не е имало наплив от чужденци, които искат да живеят тук. Е, по едно време стана хит стари английски двойки да си купуват къщи в тукашните села, но и тази мода като че ли отминава.

Сега българинът стресирано констатира, че мястото, в което живее, може да бъде и притегателен център за други, по-бедни народи. Всеки път, когато в хотела го обслужва младеж от Молдова, Беларус или Украйна, подстригва го ливански бръснар или сирийска ръка му подава дюнер с картофки, нашенецът е изненадан и объркан. Досегашното му схващане е било, че той е най-прецаканият гражданин на света, че той е обслужващият персонал на богатите народи. Напоследък обаче се оказва, че други са готови да го обслужват него – така, както децата и лелите ни вече години наред обслужват богати германки, англичанки и гъркини.

Това автоматически не поражда ксенофобия – поне докато някой не започне да я формулира с популистко-шовинистична реторика. Ксенофобията по български всъщност е интуитивен, атавистичен страх някой да не ни отнеме благоденствието, което сме дочакали, но което, разбира се, никога няма да признаем на глас, нито дори вътре в себе си.

На нашенеца не му се иска чужденци да идват и да бачкат тук, да му стават съседи и да говорят на своите си езици помежду си. Но същевременно иска да е добре приет в богатия Запад, да не го посрещат с предразсъдъци там и да си псува на български където си поиска. Арабските магазини и капанчета в София го дразнят, но суджуците, лютениците и простряното пране в центъра на Лондон трябва да се приемат благосклонно от всеки поданик на кралицата.

Важна опорка в ксенофобската реторика, разбира се, е и имигрантската престъпност. Всеки бандит от чуждестранен произход става легенда и мотивация за шовиниста-патриотар. Но колко тукашни убийци от чист български произход като този в Костенец или онзи от сливенското село Трапоклово трябва да се появят, за да проумеем, че злото не се обуславя нито от етнически, а още по-малко от религиозни фактори? Никаква преграда срещу имигранти няма да ни спаси от психопатите тук и от злодеите, които са сред самите нас. Който си мисли, че затворите ни са пълни само с цигани и араби, жестоко се заблуждава. А още по-голям брой престъпници, които са си чисти българи, се мотаят отсам решетките…

Но, разбира се, тези неща няма да ги чуете в нито една политическа реч и в нито една предизборна пропаганда. Никой няма полза от излишен либерализъм. Ксенофобията и популизмът тепърва ще се превръщат в златни кокошки за много политици, и то не само у нас.

Единственото хубаво нещо в цялата работа е фактът, че има върху каква почва да растат. Когато ни насъскват срещу хора, дошли тук отдалече, поне някъде дълбоко в себе си започваме да осъзнаваме, че не сме чак толкова нещастни, на колкото сме свикнали да се правим.

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s