Слаб сезон – а дано, ама надали

на

Ще има ли ефект от първия отрицателен прираст за летния туризъм? И защо цените се вдигат, вместо да падат, щом нямало никакви хора? Просто тази индустрия у нас е

img_20190626_1127416871408457062027947.jpgХленчовете, че летният сезон се очертава слаб, се повтарят всяко лято – независимо, че през последното десетилетие ръстът в туризма ни е само нагоре и то с неочаквани темпове. Година след година нарастването бе толкова голямо, че наблюдателите казваха – е вече ще е за последно, няма накъде повече – и после отново биваха опровергавани от статистиката. При това става дума само за официалните данни, а туризмът е един от отраслите, където има най-много сива икономика, необлагаеми постъпления и косвено влияние върху много обслужващи сфери, голяма част от които отново извън всякаква фискална регулация.

Този сезон обаче се очертава като по-слаб от предишните и току-виж за пръв път вечно мърморещите и алчни хотелиери и ресторантьори се окажат прави. Причините за това са най-различни и всеки ги извърта както му е угодно. Едни се оправдават с небивало лошото време през юни, други – с любимото международно положение (в Турция, Гърция и Египет ситуацията вече не е толкова кофти, колкото доскоро), а трети пък изтъкват, че българският летовник все повече си навива на масрафа и претпочита да ходи в чужбина. И, разбира се, любимата мантра на зелените, умните и красивите – презастрояването. На онези, дето не им пречи да висят по няколко часа, за да минат границата с Гърция и да пълнят очи с шокиращата българска селяния по егейските плажове. Няма и много логика досега 10 сезона презастрояването да не е било проблем, пък сега изведнъж от това лято да се оказва, че е. Аз лично не познавам и не си представям хора, които са летували на Слънчев бряг, на Златните или в Созопол години наред, и които изведнъж през 2019-а да казват – баста, твърде много постройки и бетон има, спирам да ходя там. Просто за всеки тип курорти си има клиентела и нашите с нищо не отстъпват на много испански или турски такива, дори в някои отношения ги превъзхождат. Не асфалтът и бетонът са факторите, които дистанцират все повече летовници от нашите курорти, а съвсем други неща.

Но каквито и да са причините, ранните туроператорски резервации „на килограм“, с които много хотелиери бяха свикнали през последните години, това лято са значително по-малко. Точно те обаче са и най-вредният и развращаващ развитието на туризма фактор. Носят лесни и гарантирани, макар и неголеми печалби, които по никакъв начин не мотивират предприемачеството да предоставя все по-качествена услуга. Все повече хотелиери спряха да правят разлика кога едно оплакване е изсмукано от пръстите – заради британската мода така да се летува безплатно, и кога е напълно автентично – заради наистина лоша храна, хигиена, битови условия и отношение на персонала. През последните няколко сезона се нагледах на претъпкани до край курорти, и то срещу баснословни цени, където летовниците видимо уж не им пукаше за лошата хигиена или мизерната храна. Ами това просто е нямало как да продължава дълго.

Но само един слаб откъм ранни резервации сезон няма да е достатъчен, за да се промени мисленето на българския псевдо-предприемач. Трябва бизнесът му трайно да стане зависим от индивидуалния клиент, от туриста, чиито претенции той да опознава лично и в детайли. И едва когато, една по една, започне да ги удовлетворява, сезоните му да станат от слаби – силни. Току-виж тогава и „записванията“ се увеличили.

Туризмът съставя цели 13 на сто от брутния ни вътрешен продукт, при средноевропейско равнище от 5-6 на сто. Пак ще повторя – това е само по официална статистика, а реалното му влияние върху полусивата ни икономика всъщност е много по-голямо. Той обаче най-красноречиво илюстрира проблемите, които имаме като нация и като общество, и които ни пречат да сме развита и богата европейска държава. А те се съсредоточават в термина „човешки фактор“. Не ни е проблемът нито толкова презастрояването, нито липсата на достатъчно магистрали, нито дори лошото време. Проблемът е в продължаващата липса на адекватен манталитет и предприемаческа култура. Не се изисква кой знае какво, за да поддържаш добра хигиена, да предлагаш качествена храна и да мотивираш персонала си да се държи добре с клиентите, от които в крайна сметка зависи цялата индустрия. Но у много хотелиери и ресторантьори това продължава да не е налице. И причината за това не е в слабите сезони, а точно обратното – в прекалено силните досегашни такива.

„Толкова ли е слаб сезонът, колкото всички се оплакват?“, питам кондуктора на атракционното влакче между Слънчев бряг и Несебър в късна петъчна вечер в края на юни. „Ами те само шефовете казват така, но то за тях никога няма да има достатъчно угодия. Ако беше слаб сезонът, този последен курс сега нямаше да го правим, а щяхме да го отменим. Но ето, има достатъчно хора“. Такъв отговор получих и е трудно да му опонираш. Нали трябва да има и оправдания персоналът да бъде държан на минималната възможна заплата…

Ако липсата на курортисти беше толкова драматична, щяха ли хотелите да вдигат цените на нощувките, вместо да ги смъкват? Нямаше ли да има понижаване в цените на ресторантските менюта? Нямаше ли шезлонгите и чадърите вместо по 10 лева, да са примерно по 5 и концесионерите да не се оплакват, че няма кой да лежи в платените зони? Нямаше ли да сме залети от реклами с примамливи оферти, немислими за миналото лято? Вероятно да – ако имахме адекватно предприемачество в туризма. Ако всеки собственик на хотел го беше достатъчно грижа за предриятието му, вместо за това какъв нов джип да си купи. Истината е, че в тази сфера у нас огромното мнозинство собственици са хора без каквато и да било бизнес-култура, дори без елементарна култура и интелигентност. Свикнали са на лесни и бързи печалби, които прекрасната българска природа им носи години наред. Иска им се с кожодерска политика за два месеца да изкарат пари, от които после да живеят в охолство още 10. Оплакват се, че държавата не рекламира достатъчно нашите курорти, но те и това не заслужават. Трябва да се научат сами да си бъдат реклама на своя бизнес – с трудолюбие, адекватно отношение и грижа за клиента. Но повечето от тях открай време живеят и работят по старото българско правило „никой не може да ми плати толкова малко, колкото аз реално заработвам“.

Ето защо и никой не бива да се учудва, ако все повече хора започват да стискат палци не само този сезон, ами и следващите да бъдат все по-слаби. Това може да се окаже оздравителен и хигиенизиращ фактор за бранша. Ако трябва да има фалити, да има –  да се махат от тази сфера и да оставят обектите си в ръцете на хора, които знаят как се прави бизнес.

За съжаление обаче, и това лято тези хора ще изкарат достатъчно, за да продължат да си я карат по старому. И все така ще тровят въздуха с хленчене как няма достатъчно „записвания“ и как сезонът е рекордно слаб, защото държавата не прави нищо за тях. Уви – никога няма да е толкова слаб, колкото заслужавате, идиоти!в ръцете на идиоти

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s