Ограниченията и завишените глоби за собственици на кучета се посрещат на нож, но това няма нищо общо с любовта към животните. Не са нужни крокодилски сълзи на загриженост, както и да се скача срещу всеки опит на държавата да регулира хаоса

Всяка седмица трябва да има нещо, заради което да се дърлим по форумите, и новият хит са промените в Закона за ветеринарната дейност, гласувани на първо четене в парламента. Нацията сякаш само това чакаше – десетократно увеличената глоба за извеждане на голямо куче без намордник и наказанията за разхождане на такова на детски площадки тутакси я разделиха на два враждебни лагера.

Кои са агресивните кучета – по-малките или по-големите? Защо теглото от 5 килограма трябва да е водоразделна граница – има и малки злобни кучета, нали? Но пък, ако ограниченията са върху определени породи, пак няма да е съвсем честно – има и съвсем добродушни питбули и любвеобилни хъскита – даже може би са повече от тези, готови да нахапят някого. Не са ли по-опасни злобните болонки на бабите-реститутки, например?

Теориите са безброй, както и акълът, който всеки е готов да даде по темата. Стигна се и до куриози като този собственичка на страховит пес от породата Кане Корсо да обяснява в национален тв ефир, че тези кучета били създадени от италианската мафия за защита на семействата на гангстерите, но точно затова и трябвало да ходят навън без намордници, защото те щели да затрудняват контакта им с децата, които охраняват. Разбира се, няма как да се очаква собствениците на кучета, независимо от породата им, да оправдават ограниченията и по-строгите санкции – освен ако самите те и любимците им някога не са били потърпевши при някакви инциденти.

Няма човек, който да не притежава някакъв специфичен личен опит в общуването си с най-многовековния приятел на човека, какъвто е кучето. Даже и онези, които благоговеят пред тях, понякога са се сблъсквали с агресивни животни. Някои са се разминавали само с уплаха, други – не само с това. Общото между всички тези случаи, разбира се, е че за всеки инцидент вина имат преди всичко хората, а не четириногите. Човекът, като най-висшето същество в природата, надарено с разум и втора сигнална система, е призван и задължен да регулира взаимоотношенията между различните представители на фауната, която така безжалостно е подчинил на волята си. Всяко агресивно животно преди всичко има господар – настоящ или бивш – или просто човек, който е виновен за поставянето му в ситуация, която да предизвика агресия.

Именно заради хората обаче – а не заради животните – човешката цивилизация е измислила законите и необходимостта те да се спазват, дори и когато не са ни особено приятни. Та нима на всички се харесваше законът за забрана на пушенето в заведенията, когато беше приет? Колко пъти някой си е казвал – ех, сега в този ресторант както няма никой наоколо, какво щеше да пречи да си запаля една цигарка? Защо е тази глупава забрана? Ами Законът за движението по пътищата? Нима е приятно да караш само с 50 или със 70 по широк и празен столичен булевард, на който спокойно можеш да вдигнеш 90 или 120, без да застрашаваш никого? Ами вдигането на шум вечер? Какво пречи да нямаше забрана за това – нима никой от нас не е бил на сватба и рожден ден, които с гордост биха озвучили цели градове и села, стига някой да им разрешаваше това? Какво пък толкова, те хората наоколо ще разберат, че човек се жени веднъж в живота си, нали?

Така е с всяко законово ограничение и предложеното ново кучешко такова няма нищо общо с глупостта, а камо ли с ненавистта към животните. Но няма и друг начин нещата да се поставят поне под формален контрол, нито има много други опции държавата да реагира на зачестилите инциденти с ухапвания от кучета. Това не означава, че законът набеждава животните, че ги смята тях за виновни – виновни и отговорни винаги и докрай могат и трябва да са единствено хората.

Да, вярно е, че, образно казано, покрай плявата с всеки подобен нормативен акт изгаря и по малко сено – но с кой закон на този свят не е така? Нима няма невинни хора, попаднали зад решетките за престъпления, които не са извършили? Нима всеки друг закон не става най-редовно повод някой корумпиран или злонамерен човек да злоупотребява с него – било то полицай, прокурор, съдия или държавен администратор? Това повод ли е обаче да пледираме за пълна анархия и беззаконие?

В типично българската си склонност да приемаме всичко „на контра“, да се съмняваме в целесъобразността на каквото и да било държавническо решение, сега всички масово се питат – ама как ще се прилага този нов кучешки закон, кой и как ще събира глобите, кой ще съблюдава за изпълнението му? Колкото и да са основателни подобни въпроси и съмнения, те не са достатъчен повод подобна регулация да не съществува. Това, че катаджиите масово бездействат, баш когато са необходими някъде в определени часове, или са корумпирани и ненужно заядливи към някои с нищо не прегрешили шофьори, не значи, че не трябва да има и Закон за движението. Но вече сме свикнали с него, приемаме го за даденост и никой не роптае срещу вдигането на глобите за превишена скорост или неправилно паркиране.

Така че хайде да не се напрягаме толкова в размисли какво ще стане с невинните кученца, на които я някой ще реши да слага намордник, я не. Аз лично не си представям как патрулиращ полицай отива при собственик на напълно спокойно и невинно изглеждащо кученце и веднага му съставя фиш за глоба. Важното е, че срещу тъпите мутри с агресивните кучета и срещу глупавите собственички на породисти и зле възпитавани животни, които се държат изключително нагло на какви ли не обществени места, ще има някаква възможност за държавна намеса. Защото в момента такава просто не съществува.

Отглеждането на кучета у нас открай време далеч е надскочило чисто човешкото милосърдие и приятелство към животните. За много по-голяма част от собствениците на четириноги това е въпрос на мода, средство за демонстрация на благосъстояние и лайфстайл. Все повече държави въвеждат забрана за продажбите на домашни любимци в зоомагазини – за да не се поощрява експлоатацията на животните с цел печалба. Самата идея за развъждането и търговията с породисти кучета също няма нищо общо с любовта към тях. Ако някой толкова държи да покаже отношение към четириногите, би могъл да си осинови животинче от някой от все по-многобройните приюти за бездомни такива. Но собственици на породисти кучета, независимо от вида и килограмите им, да надигат вой срещу опита на държавата да въведе поне някакъв формален ред в хаоса – дори само в името на жертвите и пострадалите от нападения – това е нелепо, лицемерно и не е нищо повече от поредната мода и начин за себеизтъкване в социалните мрежи. Но и това ще отмине, спокойно – другата седмица ще дойде редът на нещо друго…