„Кармен“ от Бизе, болерото на Равел, музиката от филмите „Десперадо“ и „Маската на Зоро“, китарните шедьоври на Пако Де Лусия… Какво повече може да иска човек от музикалната съкровищница – особено когато е изпълнено от цигулка, китара, клавишни и перкусия? Можеш само да се радваш, че слушаш и гледаш всичко това на броени крачки от себе си, в препълнена и затаила дъх концертна зала…

Ако трябва да се посочи само един инструмент, който директно докосва душата на човека със звуците си, това несъмнено е цигулката. А България има късмета и привилегията да е родила някои от най-големите й виртуози. 49-годишният Васко Василев, някогашно дете-чудо, а впоследствие и най-младият концертмайстор в историята на Кралската опера в Лондон, е един от тях. През последните години той изнася концерти със своя фламенко-формация, в която блестят мултиинструменталистът Виктор Валехо, перкусионистът Хуан Ередия (да, от „Чамбао“) и китаристът Давид, свирил с „Джипси Кингс“ и кои ли още не. Концертът от 26 ноември в зала 1 на НДК беше кулминацията на турнето от 2019-а и пореден фурор на Васко пред родната му публика.

Лично моите взаимоотношения с цигулката са особени. Датират от ранната ми детска възраст (7-8 години) и приключиха приятелски с „развод по взаимно съгласие“. Но съм запомнил поне едно – че това е инструмент, който изисква абсолютно да му се отдадеш. И не само да му се отдадеш – просто да се слееш с него, той да стане придатък и към ръката, и към душата ти. Е, при Васко Василев е налице именно това. Така е и при Найджъл Кенеди, когото съм имал щастието да гледам и слушам в същата Зала 1 на НДК.

При свиренето на цигулка работата не опира просто до възпроизвеждането на определени тонове с кристална чистота, бързина и прецизност. Онова, което завладява публиката, е усещането за единство между музиканта и инструмента му, между изпълнителя и самата музика. Той сякаш не я възпроизвежда – той я създава в този момент, на живо.

Артистичността и харизмата на Васко Василев са нещата, които го превръщат от талант и виртуоз в нещо много повече – в посланик на музиката в света на простосмъртните хора. Този вечно млад човек може да изсвири и телефонния указател и пак ще звучи вълшебно.