Време е да се изплюе камъчето – здравеопазването у нас отдавна е в плен на двоен стандарт и корупция, но, което е още по-лошо – и на бездушие и безчовечност

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 29 ноември

Здравеопазването отдавна не беше попадало във фокуса на общественото внимание по толкова негативен начин, колкото през последните дни. Поредица от събития разбуни духовете и роди поредното противопоставяне – този път между пациенти и лекари. Тригодишно момченце почина, след като три болници така и не сметнаха за нужно да го хоспитализират и подложат на интензивно лечение. Директорите на столичната педиатрия, на болница “Лозенец” и на „Пирогов“ бяха отстранени. Дали това ще помогне да се предотвратят други подобни случаи на откраднат детски живот?

Междувременно лекар от габровската Бърза помощ беше уволнен, след като негова пациентка почина от масивен инфаркт, а часове преди това той преценил, че страда от гастрит и й поставил обезболяващо лекарство.

Успоредно с това гръмна чутовен скандал с болничните дни – първоначално управляващата коалиция поиска първият от тях да не се плаща нито от работодателя, нито от държавата, заради все по-големия брой злоупотреби с фиктивни медицински бележки. После, по вече утвърдена практика, лично премиерът Борисов отмени този проектозакон, и така успя да уталожи страстите. Но гигантският проблем със злоупотребите в системата на здравеопазването остана.

Почти няма ден, в който потребители на социалните мрежи да не качват клипове и истории от премеждията си в различни болници и поликлиники. Как ги карат да плащат абсурдни такси за прегледи при спешни случаи (понеже не са се изхитрили да извикат линейка вкъщи, а са пристигнали сами на място), как умишлено ги препращат от държавни кабинети към частни такива, за да могат да им вземат пари, как си просят рушвети или просто се отнасят безхаберно с тях. Отдавна не е тайна за никого, че в здравната ни система действа принципът „приватизация на приходите, национализация на разходите“. Държавната материална база се експлоатира максимално и безогледно и не се пропуска нито една възможност покрай работата там да се „чука частно“.

Повечето болници от по-малките и средни по големина градове реално не могат да излекуват един пациент от почти нищо. При всеки по-сериозен случай те го препращат към някое областно здравно заведение или към частна клиника. Това обаче не пречи тези болници да са пълни с кабинети, в които седят лекари и медицински сестри, гледат лошо и пустосват съдбата си и ниските си заплати. А колчем държавата реши да затвори някое от тези на практика безполезни учреждения, излизат на протести отпред и са готови да линчуват всеки министър или зам. министър, който се опита да им говори за реформи и оптимизация на все по-набъбващите държавни разходи за здравеопазване. И как няма да протестират – сградата на болницата и кабинетите са им нужни, за да могат да припечелват допълнително. А пък ниските заплати… те са най-малкият им месечен приход, така да се каже.

Всяка година между Великден и Гергьовден нацията масово се поболява и пациентите, въоръжени с платени болнични, издадени от „мой човек“, хукват към Гърция и други държави. Същото се повтаря и между Коледа и Нова година. Над две трети от систематично разболяващите се, разбира се, са служители на държавни фирми и институции. Немалко фирми пък буквално поощряват служителите си да ползват болнични – целогодишно и при изготвени графици – като това е форма за вдигане на доходите им без да се налага да се увеличават заплати и да се плащат по-високи осигуровки за тях.

Почти всяка уважаваща себе си и служителите си фирма пък инвестира в допълнително здравно осигуряване към частни фондове – по простата причина, че задължителното такова на практика не им осигурява нищо. То просто отива в държавния бюджет, който от своя страна го излива в бездънната каца на здравеопазването. Всяка година разходите на хазната се увеличават, а нацията става все по-болна и инвалидизирана. Мистерия?

Злоупотребите с прословутите ТЕЛК комисии са друг крещящ, типично български проблем. Само за последната година у нас са издадени 200 хиляди „инвалидни“ автомобилни винетки. За сравнение, в целия Европейски съюз техният брой не надхвърля 400 хиляди. Тоест, половината от нуждаещите се от такива винетки инвалиди на континента живеят у нас!

Но дори и подобна скандална статистика да не беше налице, обществото отдавна е наясно – здравеопазването ни е окупирано от лекарска мафия, за чиито далавери и алчност и десет сезона на сериали като „Откраднат живот“ няма да стигнат, за да бъдат показани. Но у нас от години съществува някаква криворазбрана омерта по въпроса. Дали от суеверие или просто страх да не им се налага да попадат в докторски ръце, повечето хора не смеят да назоват нещата с истинските им имена.

Всеки от нас познава поне един честен, всеотдаен, некорумпиран и себеотрицателен лекар. Но зад неговия гръб са скрити поне десет безчовечни, некадърни и алчни негови колеги, които петнят тази благородна професия. Трябва ли да се пази репутацията им, за да не бъде накърнена и тази на десетте процента свестни медици?

И кой, аджеба, е виновен за тази отвратителна ситуация? Правителството на ГЕРБ може би? Дали при някакво друго управление нещата биха били по-различни и лекарите изведнъж ще станат по-добросъвестни? Изведнъж рязко ще се осъзнаят, ще се съгласят на структурни реформи, някои от тях ще пожелаят да се занимават с нещо друго, за да не съсипват човешки животи?

Факт е, че липсата на политическа воля за драстична реорганизация на здравеопазването е една от основните причини за ситуацията. Трудно е да си представим обаче коя би била управляващата партия, способна да прояви такава. Да затвори десетки държавни болници, които дефакто не вършат нищо съществено, и да налее спестените пари в малкото такива, които изнемогват под напора на хиляди реални пациенти ежедневно. Да засили контрола върху корупцията с фалшиви болнични и ТЕЛК… Изглежда направо невъзможна мисия.

Не е възможно и медиците да са качествено различен тип хора от останалите в това общество. Няма как само те да са честни, принципни, добросъвестни и некорумпирани, а всички останали наоколо – учители, полицаи, държавни администратори – да не са.

Изострената обществена чувствителност по темата от последните дни обаче все пак е някаква стъпка, макар и малка и трагично обусловена, в посока към промяна. Ако поне като нация покажем по-голяма чувствителност, а не продължим да си затваряме очите, вероятно и държавата ще събере повече смелост да предприеме някакви реформи. Ако на все повече лекари се налага да се оправдават в национален ефир като педиатърката Георгиева, че „детето така или иначе не е можело да бъде спасено“, може би ще стават все по-редки случаите като този с 3-годишния Александър. Впрочем, сам по себе си, този антикризисен-пиар е абсурдно излишен и нелеп. Какво друго може да каже един лекар в нейната ситуация, освен същото? Нима се очаква в ефира на bTV да признае – ами сигурно е можело да спасим момченцето, ако бяхме предприели по-решителни действия? С оправдания от типа „вече нищо така или иначе не можеше да се стори“ не се постига обществено опрощение, дори напротив – публиката още повече се ожесточава и обезверява.

Но да се задават въпроси и да се търси отговорност е единственият начин нещо в тази покварена здравна система да се промени. Ако хората не станат по-критични към медицинското обслужване и ако не се научат да си търсят правата, нищо добро не ги чака в болниците. А държавата ще продължи да налива пари в кацата без дъно и безпомощно да отчита статистики как ставаме все по-болна и инвалидизирана нация.