Тазгодишните номинации за „Оскар“ изненадаха световния либертариат с отказа от политическа коректност

Докато са снимали „Имало едно време в Холивуд“, Куентин Тарантино и Брад Пит едва ли са прогнозирали, че филмът им ще е кандидат в цели 10 категории.

Латино-звездата на музиката и киното Дженифър Лопес беше пренебрегната с ролята си на дръзка стриптийзьорка в „Да свалиш Уолстрийт“ и това разгневи феминистките.

„Брачна история“ е нещо като модерна версия на класиката с Дъстин Хофман и Мерил Стрийп „Крамър срещу Крамър“ – откровена и ненапудрена драма за един развод, за която Скарлет Йохансон и Адам Драйвър получиха номинации за „Оскар“.

11-те номинации за „Жокера“ на Тод Филипс изненадаха мнозина, но са напълно заслужени. Той би трябвало да получи статуетките за филм на годината, за главна мъжка роля, адаптиран сценарий и музика.

Статуетките на Американската академия за визуални изкуства са най-бляскавото и престижно събитие в света на киното, но през последното десетилетие в раздаването им самото изкуство сякаш е най-маловажното нещо. С всяка следваща година политическата коректност и съобразяването с критерии като расова диверсификация, равноправие между половете и движението #MeToo стават все по-доминиращ фактор – както за самата церемония, така и за номинациите и лауреатите.

През 2019-а се стигна до отдавна небивал куриоз шоуто да мине без водещ, след като комикът Кевин Харт сензационно се отказа заради отправени срещу него нападки за стари негови „хомофобски изявления“ в социалните мрежи. Тази година Киноакадемията соломоновски реши отново да няма водещ на церемонията – очевидно от страх пак да не бъде направен някакъв погрешен избор, който да стане обект за атаки от феминистски или гей-организации.

Номинациите за статуетките за 2020-а обаче се оказаха тих протест на киноакадемиците срещу новата „политическа полиция“, каквато е налаганата все повече политкоректност. Либералните медии в Щатите буквално се взривиха от недоволни коментари след обявяването на кандидатурите. Какъв ужас – сред 9-те финалиста за филм на годината няма нито един, режисиран от жена! Скандал. Само един представител на афро-американската раса е с номинация (Синтия Ериво за главната си женска роля в „Хариет“)! А миналата година три от четирите актьорски статуетки отидоха при тъмнокожи! Толкова ли не можеше поне да номинират Еди Мърфи, Джейми Фокс, Лупита Ньонго? Срамота. Защо напълно пренебрегнаха американо-китайската комедийна драма „Сбогуването“ на режисьорката Лулу Ван??? Дискриминация! А липсата сред номинираните на латино-звездата Дженифър Лопес, която играеше дръзка стриптийзьорка в „Да свалиш Уолстрийт“ се приема направо като покушение и срещу етническото равноправие, и срещу световния феминизъм. Две в едно!

Но явно тази година членовете на киноакадемията, всеки в своята специалност и гилдия, са решили да не играят по свирката на либертариата. Това не прави номинациите несправедливи и лоши. Просто критериите са изцяло художествени и извънполитически.

Изразител на това тихо холивудско брожение стана легендарният писател Стивън Кинг. „Не бих взимал предвид диверсификацията, когато става въпрос за изкуство. Само качеството е важно. Като писател имам право да номинирам в три категории – за най-добър филм, за най-добър адаптиран и оригинален сценарий. За мен въпросът с разнообразието – поне когато става дума за отделни актьори и режисьори – не беше на преден план”. Тези думи на един от най-успешните американски творци бяха посрещнати на нож и дори с обиди от някои общественички и цели асоциации в Щатите. Но същите тези хора шумно го бяха аплодирали, когато той дръзко се подиграваше на президента Доналд Тръмп в предишни свои изявления…

Подобни парадокси и мерене с двоен аршин вече стават ежедневие за американския шоубизнес. Точно такава бе ситуацията и при раздаването на наградите „Златен глобус“, определяни от чуждестранните журналисти в Холивуд. Церемонията бе водена от най-дръзкия и политически некоректен комедиант напоследък – Рики Джървейс, който безпощадно се подигра с лицемерието и суетата на киноелита. Организаторите на самата гала-вечер обаче шумно парадираха с факта, че сервираното на височайшите гости меню за пръв път било изцяло вегетарианско и екологично – в знак на протест срещу замърсяването на природата от промишленото животновъдство. Какъв невероятен жест, наистина! Направо спасиха планетата тия хора. Самият Джървейс не пропусна да се надсмее и над това – особено като се има предвид, че много от присъстващите бяха пристигнали в Ел Ей с частни самолети, а после и с лимузини, тоест – далеч не по най-екологичния начин…

При оскарите имаме проявление на същата двойственост. От една страна, шефовете на Киноакадемията спазват всички „нови правила“ на господстващата либерална политкоректност – най-малкото чрез отказа шоуто да рискува с някой дързък комик като водещ. Щом отговорността е персонифицирана, шубето е голям страх, както се казва. Но когато става въпрос за скрития, анонимен вот на всеки отделен член – там вече ситуацията е бунтовническа. Правилата са си правила, но могат и да бъдат бойкотирани.

От това най-големи бенефициенти се оказаха филмите на Куентин Тарантино и Мартин Скорсезе, които, ако бяха се появили година по-рано, сигурно нямаше да имат и наполовина от сегашните си номинации. Просто през 2019-а академиците все още не бяха толкова бунтарски настроени. Сега Тарантино, който години наред беше продуциран и разпространяван от одиозния бос на „Мирамакс“ – сексуалния тормозител на актриси и косвен родоначалник на #MeToo Харви Уайнстийн – сигурно още не може да повярва, че „Имало едно време в Холивуд“ е с цели 10 номинации за „Оскар“. Не че филмът е лош и не заслужава такива, но самият Куентин е имал и далеч по-силни творби, които преди са оставали пренебрегнати от същата тази академия. Тогава обаче е трябвало тя да гласува „по-диверсифицирано“.

„Ирландецът“ на Скорсезе също не е най-голямата гордост в личната му филмография, но и той надипли 10 номинации. От тях най-заслужена би била статуетката за поддържаща роля на Джо Пеши, но дали ще я получи в нощта срещу 10 февруари? С фавозирането на 209-минутната (някой изобщо успял ли е да я изгледа наведнъж?) гангстерска сага киноакадемията по-скоро отбелязва по подобаващ начин все по-голямата хегемония на Netflix. Именно платформата за домашно кино е и тазгодишният лидер по общ брой номинации на нейни заглавия измежду всички студиа. Това ли е бъдещето на киното, се питат мнозина – криминалета с епична продължителност и огромен бюджет, в който легендарни физиономии от 70-те и 80-те са изкуствено подмладени с революционна компютърна технология? Вероятно да…

Но най-хубавото на тазгодишните номинации за „Оскар“ са 11-те кандидатури на „Жокера“ – филм, комуто малцина предричаха дори присъствие в 6-7 категории. Продукцията на Тод Филипс и „Уорнър“ ще остане в историята не само с феноменалната роля на Хоакин Финикс. „Жокера“ е антисистемен и дори антихоливудски филм, който саркастично се надсмива над фабриката за митове на Америка и над лицемерието в тамошното общество. Заснет без мисълта за боксофис-печалби и статуетки, той се превърна в един от касовите хитове на 2019-а – защото постави куп болезнени въпроси и подтикна хората към размисъл по теми, които малко други продукции от този ранг дръзват да засегнат.

Във всеки друг сезон „Жокера“ щеше да остане пренебрегнат и смачкан някъде във второстепенните категории. Но не и сега.

Без това да е търсен или прогнозиран ефект, образът на тъжния клоун вече е емблема и на скрития бунт на киноакадемиците срещу най-новия „лов на вещици“ в Америка. Дали този бунт ще продължи или номинациите бяха неговият максимален протуберанс? Ще разберем в нощта срещу 10 февруари, когато се раздават статуетките…

ФИЛМИТЕ-ФАВОРИТИ

Жокера – 11 номинации

Имало едно време в Холивуд, 1917-а, Ирландецът – по 10 номинации

Брачна история, Паразитът, Малки жени, Джоджо Заека – по 6 номинации

Пълно ускорение – 4 номинации

ПО-ВАЖНИТЕ НОМИНАЦИИ

Филм на годината:

Жокера

Пълно ускорение

Ирландецът

Джоджо Заека

Малки жени

Имало едно време…в Холивуд

Брачна история

Паразит

1917-а

Режисура:

Бон Джуун-Хо (Паразит)

Сам Мендес (1917)

Тод Филипс (Жокера)

Мартин Скорсезе (Ирландецът)

Куентин Тарантино (Имало едно време в Холивуд)

Адаптиран сценарий:

Стивън Зейлиън (Ирландецът)

Тайка Уайтити (Джоджо Заека)

Тод Филипс и Скот Силвър (Жокера)

Грета Геруик (Малки жени)

Антъни Маккартън (Двамата папи)

Оригинален сценарий:

Ноа Баумбах (Брачна история)

Бон Джун-Хо (Паразит)

Куентин Тарантино (Имало едно време в Холивуд)

Райън Джонсън (Вади ножовете)

Сам Мендес и Кристи Уилсън Кернс (1917)

Най-добра мъжка роля:

Антонио Бандерас (Болка и величие)

Леонардо ди Каприо (Имало едно време в Холивуд)

Адам Драйвър (Брачна история)

Хоакин Финикс (Жокерът)

Джонатан Прайс (Двамата папи)

Най-добра женска роля:

Синтия Ериво (Хариет)

Скарлет Йохансон (Брачна история)

Сърша Ронан (Малки жени)

Шарлийз Терон (Бомба със закъснител)

Рене Зелуегър (Джуди)

Поддържаща мъжка роля:

Том Хенкс(A Beautiful Day in the Neighborhood)

Антъни Хопкинс (Двамата папи)

Ал Пачино (Ирландецът)

Джо Пеши (Ирландецът)

Брад Пит (Имало едно време в Холивуд)

Поддържаща женска роля:

Кати Бейтс (Ричард Джуъл)

Лаура Дърн (Брачна история)

Марго Роби (Бомба със закъснител)

Скарлет Йохансон (Джоджо Заека)

Флорънс Пъг (Малки жени)

Операторско майсторство:

Родриго Прието (Ирландецът)

Лоурънс Шер (Жокера)

Жарин Блашке (Фарът)

Роджър Дийкинс (1917)

Робърт Ричардсън (Имало едно време в Холивуд)

Чуждоезичен филм:

Болка и величие (Испания)

Паразит (Южна Корея)

Клетниците (Франция)

Земята на меда (Северна Македония)

Тялото Христово“ (Полша)

Анимационен филм:

Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят

Missing Link

Играта на играчките 4

Изгубих тялото си

Клаус

Музика към филм:

Томас Нюман (1917)

Хилдур Гуднадотир (Жокера)

Александър Деспла (Малки жени)

Ранди Нюман (Брачна история)

Джон Уилямс (Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър)