Три нови предавания в ефира на държавната телевизия отново бяха посрещнати на нож от хейтърите. Лошото е, че са прави
„Моят плейлист“, „Събота вечер с Дони“ и „Следите остават“ – три чисто нови предавания в ефира на БНТ разбуниха духовете на кибиците и вечните критици миналата седмица. В държавната телевизия от доста време не беше имало премиерно съдържание. Последният път, когато на „Сан Стефано“ имаше свеж полъх на осезаеми промени, беше през есента на 2018-а, когато стартира новата визуална опаковка на четирите й канала. Тогава тя също беше посрещната нееднозначно, но в крайна сметка се видя, че дизайнът е повече от приличен – едновременно достатъчно модерен и класически като стил.
През последните месеци, откакто Емил Кошлуков е генерален директор на телевизията, непрекъснато се говори за бюджетния й дефицит и за нуждата от съкращаване на излишни разходи. Така предаването-гордост на БНТ от последните две години – „Стани богат“ – се оказа твърде скъпо за нея и след излъчването на вече договорените издания ще трябва да падне от ефира. Спряна беше и викторината „Спортисимо“ – едно иначе нелошо и любопитно шоу, което обаче се оказа със съмнително висок бюджет за всеки брой от 5000 лева.
Дойдоха обаче момент и нужда да се създава и ново съдържание – по възможност без пестенето на пари да се отразява върху стандарта и качеството. Така след обявени конкурси пред външни продуценти в ефира се появиха трите гореспоменати предавания. Естествено, в телевизионната гилдия те веднага бяха посрещнати на нож и това е напълно очаквано. Всеки иска да е на държавната хранилка и е готов на критика спрямо онези, които са се добрали до нея. Дежурните хейтъри също наплюнчиха моливите. Въобще финансираната от републиканския бюджет 60-годишна медия винаги ще е на топа на устата и това невинаги е било справедливо. В интерес на истината, към днешна дата програмата й е добре балансирана, има достатъчно публицистични предавания, от които обществото има нужда, реализирани на прилично ниво, а новинарските емисии поддържат висок професионален стандарт и обективен тон.
Но в случая с трите нови предавания хейтърите имат своите аргументи. Макар и чудесни като замисъл и съдържание, в доста отношения те изглеждат и звучат ретроградно и семпло, но същевременно „по санстефански“ самодоволно. Да караме поред.
„Моят плейлист“ е музикално шоу, излъчвано всеки вторник от 22 часа. Идеята му е да представя с клипове любимите парчета на известен наш изпълнител, като между тях той обяснява защо те са негови фаворити и разказва интересни случки. Какво по-хубаво от това, наистина? Особено като се вземе предвид и бездънния музикален архив на държавната телевизия… Водещият на шоуто Васил Върбанов – известен радио-глас – е един от най-ерудираните рок-журналисти у нас. И с това плюсовете на „Моят плейлист“ приключват. Всичко останало е минус. Самият вид на предаването е сякаш от предишния век – направо от зората на телевизията. Водещият и гостът му са чучнати на два стола в неуютно уж музикално студио на фона на някакви барабани. Снимат ги в едър план (гледката, да признаем, не е спираща дъха), няма никаква разкадровка, а монтажите тип „картина в картината“ са комбинирани с някакъв нелеп декоративен елемент. Водещият задава умни въпроси, гостът (в първото издание – Иван Лечев, във второто – Константин Марков) споделя интересни неща, но всичко е като в някакво любителско радиошоу (или подкаст, както е модерно да се казва), а не в праймтайма на водещия държавен канал, който се е сдобил с тази придобивка след внимателна селекция. Ако идеята е била да се парадира с ограничения бюджет, то тя е изпълнена. Но дори и срещу малко пари можеше да се реализира нещо значително по-приятно за окото и не е нужно да си завистлив конкурент от телевизионната гилдия, за да си даваш сметка за това. Така че тук резултатът БНТ-Хейтъри е заслужено 0:1.
Втората премиера е разследващото предаване „Следите остават“ с автор Богдана Лазарова – репортер с богат опит и доказана репутация в занаята. Първото му издание на 15 януари бе посветено на злоупотребите с болнични листове – повече от наболяла тема, свързана с източването на милиони от държавния бюджет. Фактите, които Лазарова представи, бяха шокиращи и усилия за разкриването им не бяха спестени. В хода на разследването обаче остана и солидна доза недоизказаност – не само защото някои имена бяха премълчани, а някои интервюта просто не се състояха (адвокат еди-кой-си не пожелал да бъде сниман), а и защото не се разбра може ли нещо да се направи срещу тези далавери, кои институции и лица са отговорни за противодействието им и защо от години не е направено нищо по въпроса. В крайна сметка впечатлението от „Следите остават“ е като за нещо добре започнато, но недовършено и сякаш недостатъчно смело. 0:2 за хейтърите.
Третото ново предаване на БНТ – „Събота вечер с Дони“ – е най-амбициозно като замисъл, а и като бюджет. Уикендово ток-шоу от вечерния праймтайм със силен музикален акцент и дори присъствие на мини-симфоничен оркестър в студиото. Самата идея известният певец и продуцент да бъде тв водещ е противоречива. Дони несъмнено е харизматична и ерудирана фигура, притежава дар слово, чувство за хумор и бърза реакция, способен е да води разговор с лекота, без буква по буква да следва някакъв сценарий и аутокю. Чисто визуално обаче образът му е твърде ексцентричен, за да бъде сервиран с толкова малка доза самоирония в толкова амбициозен формат. В първото издание сценаристите му се бяха постарали да вкарат елемент на сарказъм към водещия и критиците му в една от финалните рубрики. Тя обаче не изглеждаше, нито звучеше достатъчно смешно, а по-скоро беше в унисон с преобладаващите реакции на зрителите и това едва ли е бил точно търсеният ефект.
Но не толкова личността на водещия е проблемът на „Събота вечер с Дони“. Проблемът на шоуто е, че самата му същност – два разговора с основни гости, седящи на дивана – е до болка експлоатирано телевизионно клише, което не бива надскочено с нищо. Едни и същи, иначе уважавани и симпатични събеседници (първите бяха рок-легендата Кирил Маричков, колега на Дони в групата „Фондацията“, и актьорът Юлиан Вергов), присъстват в поредното студио, където се чудят каква неразказана досега история от живота си да споделят, ако изобщо има такава. Иначе идеята с камерния симфоничен оркестър е чудесна, но това ли е елементът, заради който гледаме цялото предаване? Студиото е стилно и уютно, а на осветлението Слави Трифонов може само да завижда. И какво от това? Присъствието на малък робот като ко-водещ също може би е похват с потенциал, но и той не излиза от рамките на втръсналите лафчета-клишета на гласовете зад кадър. А и колко пъти трябваше да споменат „генералния директор“ – иронизираха ли го или му се подмазваха, така и не стана ясно… 0:3 за хейтърите.
Казано обобщено – и трите премиери на БНТ не успяват да запушат устите, които бяха зинали да ги критикуват още преди старта им. И по нищо не изглежда, че в хода на сезона нещо би могло да се промени към по-добро. С колкото и пестеливи бюджети да са заснети, липсата на достатъчно въображение, творчески ентусиазъм и високи критерии не може да бъде оправдана. А най-неприятно от всичко е лъхащото от екрана самодоволно спокойствие – че всичко е наред, че точно така трябва, че няма никакви проблеми, че всички, които ни критикуват, го правят от някакви користни подбуди или от най-обикновена завист.
Истината е, че по БНТ сме гледали и далеч по-безумни неща, но напоследък те бяха поизчезнали. Сега призракът на съмнителните санстефански договорки с посредствен краен резултат се завърна отново.
Георги Неделчев - коментари и други неща 