Парадоксите на българското съчувствие

на

Сплотени за Австралия, разединени за Перник: състраданието на нашенеца продължава да е избирателно, а активността му рядко излиза извън рамките на гневни публикации във Фейсбук

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 17 януари

Преди почти една година огнен апокалипсис сполетя един от националните символи на Франция – парижката катедрала „Нотр Дам“. Тогавашният взрив от състрадание и съчувствие се превърна в поредното чудо за три дни, обхванало социалните мрежи. Наред с досадното парадиране от Сульо и Пульо колко натъжени са за изгорялата църква, не по-малко дразнещи бяха и контра-воплите срещу целия онзи патос и срещу готовността на държавата ни да помогне на французите. Откъде накъде ще се вълнуваме за съдбата на някаква френска катедрала? Как ли пък точно клета майка България ще тръгне да помага за възстановяването на нещо, което богатите и разглезени франсета не са успели да си опазят? Толкова ли няма за какво да похарчим тези средства?

Днес почти никой у нас не се интересува от съдбата на достолепната катедрала, увековечена и в цял роман на Виктор Юго. Световните конгломерати, които тогава обещаха стотици милиони евро за възстановяването , си направиха добра реклама покрай това, а после не бързаха да дават парите. Но коконите по цял свят, включително и в България, разбира се продължиха все така неистово да си купуват дрехите на „Диор“, „Гучи“ и „Баленсиага“ и продуктите на „Л Ореал“. Пожарите минават и отминават, но суетата и консуматорската мания остават завинаги.

Сега новата вълна на състрадание – рядко излизащо извън рамките на личната самореклама и евтин ПР – е към горящата държава-континент Австралия. Съчувствието към изпепелените гори и стотици милиони животни стана поредната дъвка за фейсбуците и инстаграмите, а малцина са българите, дали някакъв реален принос към потушаването на пожарите на другия край на света. Парадоксално или не, но най-много лични долари събраха… кои мислите? Порнозвезди и ексхибиционистки от световните социални мрежи, които обещаха голи снимки на всеки мераклия, направил дарение по обявените банкови сметки. Да, точно така – някои от тях успяха по този начин да осигурят стотици хиляди, а сумарно приносът им възлиза на милиони долари за спасяването на страната, която продължаваме да наричаме Зеления континент.

У нас реално събраните и изпратени средства са символични, но ако човек чете излиянията в социалните мрежи, ще реши, че едва ли не цялото ни общество се е отдало на филантропска дейност в помощ на клетите коали и кенгура.

Междувременно по улиците още преди Коледа се появиха едни билбордове, подканящи към есемес-дарения в полза на световните гори. Интересно какви суми са успели да привлекат и дали те са надхвърлили стойността на самите реклами и заплатите на администрацията, която ги менажира…

По същото време, когато българинът масово съчувстваше на горяща Австралия, един стохиляден град у нас на практика заживя без вода. Арестът и оставката на екоминистъра Димов едва ли ще утешат перничани, нито пък ще накарат останалата част от страната да им симпатизира повече. За пореден път пролича отколешната черта на българина да съчувства повече на хора от далечни земи, отколкото на съседа си. Същото, междувпрочем, е и с възхищението – идолопоклонничеството спрямо чужденци е масово у нас, но преклонението пред успели сънародници от днешния ден – по-скоро изключение, и то главно когато те вече са пред залеза на кариерата и живота си.

Малцина от загрижените за Австралия и гневните заради Перник някога са се интересували и че град като Омуртаг от три десетилетия живее на още по-тежък воден режим. Още по-малко фейсбук-протестъри разбраха и как по Коледа цялото курортно градче Баня остана за няколко дни без никаква вода, как аварии за пореден път пресушиха чешмите в Асеновград и Раковски пак по празниците. Просто да се интересуваш от подобни проблеми не е „тренди“, не е модерно, не носи никакъв престиж. А те заслужават не по-малка гражданска активност и дори минимални обществени усилия биха били достатъчни, за да доведат до предприемането на ефективни мерки, на уволнения и оставки. Но по стара традиция българинът остава пасивен към проблемите, които реално би могъл да разреши, и продължава да бие тъпана за неща, които няма как да подобри, или които ще се оправят и без неговото парадно самарянство.

Друга трагедия от близките дни извади на показ още един от парадоксите на нашенското съчувствие. Участта на изнасилената и зверски убита тийнейджърка от село Галиче потресе много хора, но яростта някак си не бе същата и не толкова масова, както при едно друго подобно убийство, само че в Русе година по-рано. Смъртта на красивата Андрея просто нямаше как да бъде яхната и употребявана политически, както тази на красивата телевизионерка Виктория. Не можеше да се задействат никакви конспиративни теории, а и бързото залавяне на извършителя не даде шанс да се напишат никакви фалшиви новини… Пропуснат шанс, наистина.

Но спокойно, само след седмица или най-късно две ще се появят нови поводи за колективна фейсбук-храброст и недоволство. И, разбира се, цялата избликнала негативна енергия ще си остане пак там – във фейсбук. Че къде другаде?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s