В съботната вечер БНТ показва на bTV как би могло да изглежда и най-вече да звучи едно вечерно шоу

От две седмици националната телевизия има ново ток-шоу в съботните вечери, което наследява злополучния опит на Дони в същия жанр от началото на годината, просъществувал рекордно кратко. По всичко изглежда, че сегашният проект на БНТ ще се задържи доста по-дълго време в ефир.

От една страна, „Събота вечер с Митко Павлов“ в значително по-голяма степен покрива основните критерии на жанра – достатъчно хумор, стегнат сценарий без излишни празни приказки, опитен водещ с емоционално присъствие, който еднакво добре владее иронията и самоиронията, както и ефектно студио (килимите първоначално стряскат, но постепенно свикваш с тях). От друга – още от първите си издания предаването опитва да надскочи изтърканите клишета на калъпа. Павлов провежда с гостите си разговори, които ги изкарват от зоните им на комфорт и ги представят в доста забавна светлина.

Добър пример за последното беше първата му гостенка Мария Илиева. Очакванията от нейната изява не бяха големи – вероятно щеше да направи реклама на новата си песен и клип, да пуска ослепителни усмивки и да пръска захаросана положителна енергия. Горе-долу в тази светлина се показа няколко дни по-късно при Николаос Цитиридис по bTV. Но в БНТ не се случи точно така – Павлов я подложи на стряскащо откровена дисекция на интимния й живот и се стигна до признания, каквито рядко се чуват в национален праймтайм. Дали всичко е било спонтанно или е било предварително уговорено – няма значение. Важното е, че обещанието на почти всяко ток-шоу да представя гостите „в неочаквана светлина“, тук в сериозна степен е изпълнено. Заслугата очевидно не е само на водещия, чието интелигентно излъчване сякаш априори не допуска да „отбиваш номера“ с традиционни отговори или липса на такива, а и на сценаристите му от екипа за гости.

Любопитното интервю с Мария Илиева в дебютното предаване продължи с разговор с д-р Мирослав Ненков, който винаги има какво да каже, без да е скучен, а във второто издание гостуванията на Геро и Папи Ханс бяха още по-забавни и шокиращо откровени.

Сравненията с „Шоуто на Николаос Цитиридис“ от делничния праймтайм на bTV са неизбежни. Приликите са доста и това не е минус и за двете предавания. Изглеждат като напълно завършен и старателно подготвян продукт. Разликата е най-вече в излъчването на водещите.

Димитър Павлов изглежда видимо по-уверен в себе си от по-младия си колега. Държи се като човек, чийто професионален опит е равен и дори по-респектиращ от нивото на медията, в която се изявява. При Цитиридис – при всичките му качества на популярен стенд-ъп комик и чаровен младеж – е обратното. Самоиронията му е симпатична, но под нея, вече втори сезон, продължава да се прокрадва усещането за малоценност и надцененост. Ако използваме аналогия от света на футбола – Митко Павлов (бивш водещ на предавания в bTV и вече несъществуващата ТВ7, както и и утвърден радио-глас) е като елитен играч, отишъл да играе в по-слаб отбор. А Цитиридис изглежда като младок, закупен за много пари и получил шанс да се докаже в „Реал“ или „Барселона“.

Затова и каквото и да се случи в събота вечер по БНТ, публиката няма как да е съвсем недоволна – просто нивото на очакванията не е много високо, а досегашните опити на „Сан Стефано“ в същия жанр не бяха успешни. Всъщност, „Шоуто на Канала“ не беше чак толкова лошо като съдържание, но цялостната му опаковка беше твърде евтина, непретенциозна и изглеждаше демоде. Докато сега „Събота вечер с Митко Павлов“ има визията на модерно и скъпо ток-шоу.

Е, не е като да няма кусури. В БНТ например така и не се научиха да работят добре с прожекторите в студиото – тъмнината върху лицето на водещия го кара да изглежда като прекалил със солариума точно като Доналд Тръмп или Георги Христов. Началният надпис, който предупреждава, че експериментите с гостите не бива да се взимат насериозно, пък е твърде дълъг и заема излишно много време. За килимите вече споменахме – изглеждат странно и карат зрителя да търси някакъв закодиран в тях подтекст без да има такъв. Дали създават домашен уют? Спорно е да се твърди.

Същевременно по bTV Цитиридис е обречен постоянно да се равнява по високите изисквания и стандарти на медията, която го е наела. Колкото и да са неоспорими личните му качества, ще му бъде трудно да го постигне – особено със сегашния си, явно неособено талантлив, екип от сценаристи.

Какво би станало, ако в началото на годината bTV беше взела Митко Павлов за водещ на своето вечерно шоу? Вероятно и към него претенциите щяха да са високи, а публиката щеше да негодува, че се лансира „изтъркано лице“ в най-гледаното време. На „Сан Стефано“ сега той видимо се чувства по-спокойно, макар и да не разполага с гарантиран рейтинг от над половин милион зрители.

Какво би станало, ако пък БНТ беше заложила на непознато лице като Цитиридис? Провалът щеше да е пълен и в това никой няма съмнения. Затова в крайна сметка в жанра се възцарява някаква хармония.

Ако има нещо, за което сега в bTV биха могли да се поучат от БНТ (това наистина се случва рядко), то е колко важни елементи са хуморът, сценарият и най-вече способността на водещия да представя всичко като свои собствени думи и мисли. В това отношение Митко Павлов се справя много по-добре от Цитиридис, а за Слави Трифонов изобщо да не говорим.

И последният въпрос, който неминуемо възниква от тази новосъздадена, макар и задочна като позициониране, конкуренция между bTV и БНТ, е: кога Нова телевизия ще се върне отново със свой продукт в същия жанр?