Плашилото Радев

на

Служебния му кабинет може и да е заплаха за стабилността на държавата, а може и да не е. Но като президент го въдвори именно Борисов и ако не беше, сега щеше да е по-лошо за него


Когато през 2016-а Борисов издигна като съперник на Радев не някой друг, а Цецка Цачева, малцина анализатори осъзнаваха, че това може би е калкулирана загуба.

Конфликтът по върховете на държавната власт, подклаждан и от протести в центъра на София, цяло лято беше сравняван от политолозите със семеен скандал, от който потърпевши са децата – тоест ние. Метафората изглежда примитивна, но всъщност е чудесна, защото в нея се съдържа и един факт, който мнозина днес подминават – че преди да се стигне до фазата на кавги между съпрузите, все пак е имало сключване на брак.

И истината е, че Румен Радев „си го избра“ именно Бойко Борисов – издигайки срещу него очевадно обречената кандидатура на Цецка Цачева. През есента на 2016-а победата на президентските избори беше за бившия военен летец, но актьорският „Оскар“ отиде при премиера и лидер на ГЕРБ. Малцина бяха анализаторите, които тогава съзираха хитър и далновиден ход в разиграната сценка с Цецка Цачева. Повечето многознайковци побързаха да обявят политическата смърт на Борисов и останаха неприятно изненадани, когато на 26 март 2017-а ГЕРБ спечели с близо 34% срещу 28% за сочената едва ли не като фаворит БСП. Една от причините за този политически сюрприз беше именно тази – че вентилът на напрежението върху Борисов беше изпуснат през есента. В очите на електората властта вече не беше изцяло в неговите ръце, а беше споделена. В лицето на Радев премиерът се беше сдобил с удобен и не особено талантлив в реториката опонент, с когото да се джафка по медиите. Неслучайно една от любимите мантри на Борисов е, че най-важният човек в държавата е именно президентът. Посланието, закодирано зад тази фраза, е просто – „не цялата власт е у мен, не ме набеждавайте за всичко“.

В онази есен преди 4 години обаче само хора като Нешка Робева и вече покойният историк Божидар Димитров, лека му пръст, гласно изразяваха версията, че Румен Радев не е нежелан, а търсен съперник на Борисов. Ако толкова много е бил против избирането му за държавен глава, спокойно можеше да сложи приемлива кандидатура на ГЕРБ. И тогава пилотът щеше да види „Дондуков“ 2 през крив макарон.

Само че от това за Борисов и партията му нямаше да има кой знае каква полза. Хората щяха да са настроени много по-негативно към ГЕРБ при избирането на един „нов Плевнелиев“. Щяха наистина да смятат, че цялата власт е концентрирана в ръцете на бившия пожарникар. И въобще не беше сигурно, че на изборите през 2017-а щяха да пожелаят да му дадат още власт. А в ситуация като днешната ако в президентството се мъдреше не вдигащият юмруци Радев, а някой човек на ГЕРБ, някой Росен №2, протестите по жълтите павета щяха да са далеч по-многолюдни и яростни. Всеки, който се съмнява в това, просто е късоглед или има някакъв друг интерес да се самозаблуждава.

Всичкото това инстинктивен политик като Бойко Борисов го беше калкулирал добре. Не се иска да имаш висше образование по социология или психология, за да го асимилираш. „Нагласеният мач“ с избирането на Румен Радев беше нужният вентил, който осигури бъдещия управленски мандат на ГЕРБ. Той даде на Борисов мотива и да поиска предсрочните избори от 2017-а, за да се отърве от партньорите си „реформатори“, чието нарастващо нахалство беше обратно пропорционално на популярността им. А Слави Трифонов с неговия референдум, който настояваше за мажоритарни избори и спиране на партийните субсидии (и за малко не се оказа успешен) му подаде невероятно удобна за отиграване топка, от която, както после се видя, Борисов ловко се възползва и постави БСП на колене.

Впрочем, подобен вентил за изпускане на напрежението, какъвто тогава беше избирането на Радев, миналата есен бяха, или трябваше да бъдат, кметските избори. Конкретно аз смятам, че Борисов беше калкулирал дори възможна загуба на София и беше прежалил Фандъкова за сметка на Мая Манолова или кандидат на „градската десница“. Това щеше отново да му позволи да дели отговорността и да му намери нови опоненти, върху чиито глави да стоварва един или друг проблем. Впрочем, в някои градове като Русе, Благоевград, Добрич, Перник, Разград и Видин се случи именно това и още в нощта след балотажите Борисов неслучайно заговори за „вече поделената отговорност“ в управлението на страната.

В София обаче този сценарий не се състоя – и то не защото лидерът на ГЕРБ не беше готов да го приеме, а просто защото Мая Манолова не успя да се наложи като всеобщо приемлива алтернатива, а на първия тур „градската десница“ по безумен начин допусна вотът й да бъде разпилян между две кандидатури (архитект Игнатов и Борис Бонев). Столицата никога не е била така „поднесена на тепсия“ за управление, различно от ГЕРБ, както миналата есен, но офертата – дали от глупост или заради нещо друго – просто не беше приета. Не че Мая Манолова щеше да остане дълго на власт – най-вероятно мандатът й щеше да приключи предсрочно. Но тя не успя да се пребори дори и за това. А с поведението си в деня на балотажа, когато се криеше в един фризьорски салон, показа, че самата тя не вярва в силите си.

Една от последиците от направо изненадващата победа в София беше именно това сгъстяване на облаците над главата на Борисов и създаването на усещането, че цялата власт е концентрирана в неговите ръце. Липсата на конкурентни кандидатури при избирането на нов главен прокурор допълнително наля масло в този огън. Съвсем логично е когато общественото мнение не вижда друга фигура, от която да недоволства за нещо, да се настройва все по-негативно и яростно срещу единствената такава.

Но да се върнем на „плашилото Радев“. Колкото и саркастична, гневна или притеснена да е реториката на ГЕРБ срещу него, всъщност без неговото присъствие в политиката ситуацията за тази партия щеше да е много по-тежка. Сега поне депутати от управляващите могат да развиват теории как един служебен кабинет на Радев ще дестабилизира държавата, как наесен заради потенциално задълбочилата се КОВИД-криза той може да реши да отложи изборите и така да управлява не само два месеца, а много повече… Фигурата на летеца с вдигнатия юмрук всъщност прави услуга на ГЕРБ, защото мобилизира и сплотява много хора срещу нея. Той е в ролята на куче, което лае, но реално не хапе.

Вероятно Борисов е калкулирал и това чугунено поведение на генерала-съперник и то всъщност му върши услуга, укрепява го в изпълнителната власт. Ако на „Дондуков“ 2 имаше един истински президент-обединител, който да вдъхва доверие у цялата нация (независимо дали издигнат от ГЕРБ или независим кандидат) и да предлага конструктивни варианти за излизане от ситуацията, за сегашния кабинет щеше да е невъзможно да оцелее. Той нямаше да оцелее и ако в президентството се мъдреше фигурант, чиито конци са дърпани от самия Борисов.

Дали Радев осъзнава, че с поведението си всъщност е в услуга на „мутрите“, срещу които толкова патетично зове да се въстава? Съвсем обективно погледнато – не прилича на толкова прозорлив. Не може да се очаква и от повечето му поддръжници да си дават сметка за тези реалности. Нека им простим тази наивност и да ги оставим да го смятат за месията, който ще оправи държавата.

Но поне феновете на Борисов би трябвало да не се гневят толкова на президента, а по-скоро да се радват, че именно той е там в момент като сегашния. С такъв опонент техния любимец Бате Бойко е обречен на дълга и все по-успешна политическа кариера.

Вдигащият революционен юмрук президент днес всъщност е удобен опонент за ГЕРБ и действа сплотяващо за поддръжниците на управляващите.
Кметските избори миналата есен се очакваше да бъдат вентила-отдушник за ГЕРБ и Борисов, но в София Мая Манолова и градската десница изненадващо не успяха да вземат поднесената като на тепсия възможност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s