Кой се страхува от един ректор

на

Какъвто и да е резултатът от президентските избори, кандидатурата на Анастас Герджиков ще повлияе трайно върху политическите пластове. Румен Радев вече няма да бъде сравняван с Цецка Цачева, а с коренно различен типаж

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 8 октомври

Професор-класик срещу генерал-авиатор в съревнование за държавен глава: не е сигурно, че електоратът ще вземе по-мъдрото решение, но важното е, че „героят от Шипка“ има достойна конкуренция и алтернатива, с която ще го съизмерват оттук нататък.

Ректорът на най-стария ни университет не беше сред най-популярните български учени и интелектуалци, колкото и респектираща да е длъжността, която заема вече втори мандат. Да си начело на най-престижното учебно заведение и да си лидер на ректорите на всички останали е сериозен авторитет и доказателство за редица личностни качества. Но факт е, че професор Анастас Герджиков не бе сред фигурите, които само допреди седмица повечето хора виждаха като алтернатива на сегашния български президент.

Е, вече е. Дали кандидатурата му е сензационна или пък е логичен резултат от някакви еволюционни политически процеси – в случая е подробност без обществено значение. Но фактът, че и от крайно левия, и от крайно десния спектър, отделни хора започнаха да спекулират какво би могло да се крие под достолепната му ректорска тога, показва само едно – Герджиков е заплаха за сметките, които досега са си правили. В подреденото пост-протестърско статукво някой си е позволил да влезе неканен, досущ като Джеймс Бонд на сбирка на подземната организация „Спектър“. Ще им стигне ли времето до изборите, за да му намерят цаката?

Засега единствената опорна точка срещу професора по класическа филология (с дисертация за владетелските наръчници в античността и ранното средновековие) e тази: щом ГЕРБ го подкрепят, значи е съмнителен. Звучи абсурдно, но всеки, който някога е симпатизирал, и евентуално още симпатизира, на Иван Костов ще се закълне, че това е желязна логика. Вариация на същата опорка е „той не е подкрепен от ГЕРБ – той е подмолно издигнат от ГЕРБ – значи е още по-съмнителен“. Тоест, ако ще и Иван Костов да бяха харесали хората на Борисов, щом като те го правят, значи този Иван Костов няма да е същият Иван Костов.

Подобен начин на мислене не е изненада – той върлува открай време по нашите ширини. И именно заради него така нареченото тъмносиньо дясно е обречено на вечна поддържаща роля в политическия живот. Отричането на правото и способността на конкурентите да се развиват и еволюират, неспособността да се оценяват хората съобразно личните им качества (а не съобразно някакъв конюнктурно наложен наратив), е типична черта за „модерната градска десница“. Точно тя още дълго занапред ще я държи надалеч от всякаква реална власт.

От другата страна, откъм левия полюс на спектъра, нещата не са много по-различни. Там неприязънта към Анастас Герджиков не е така абстрактна и духовно извисена, както е при десните либерали, а има много по-насъщно измерение. Професорът просто е първата смислена алтернатива и конкуренция на евразийския кумир Румен Радев. Възпитаникът на Класическата гимназия и Хумболтовия университет в Берлин днес е пълен антипод на кандидатурата на ГЕРБ от 2016-а, когато се сдобихме със сегашния „герой от Шипка“ на „Дондуков“ 2.

Помните ли всъщност Цецка Цачева? Ако отхвърлим теорията (в която има доста логика, макар и прикрита под повърхността), че това беше умишлен пораженчески ход и заблуждаващ маньовър за разсейване на вражеския огън, допускането, че тя може да победи генерала-летец беше върховна проява на глупост и самозабравяне. Е, сега урокът изглежда научен и срещу Радев се изправя не полукарикатурна фигура, предизвикваща в най-добрия случай снизхождение, а достолепен, уважаван и обичан от студенти и колеги ерудит. Типичната „бащинска фигура“ на човек-обединител с уравновесен характер, аристократични обноски и четири чужди езика в умствения багаж. Най-вероятно не може да прави коремно превъртане на лост. Със сигурност осанката под тогата му няма да е стегната като на агент 007, нито пък си поръчва скъпи костюми по поръчка като агент Гоце, но в левицата са наясно – тези аргументи трудно ще проработят в хода на кампанията. Ще са нужни и други. Опорките и тактиките на тази част от политическия спектър срещу професора-класик засега се изчерпват с любимите на техния електорат фалшиви новини.

С лъжата, изречена в национален ефир, Татяна Дончева замени прякора си „Мадам 500К“ с нов – „Мисис Фейк нюз“.

Миналия уикенд одиозната адвокатка Татяна Дончева не се посвени да пробута безсрамен фейк в национален телевизионен ефир. Едва ли е чак толкова глупава (въпреки че стилът й на обличане навява и такива съмнения), че да не знае, че Борисов никога не е бил обявяван за „доктор хонорис кауза“ на СУ, нито е имало възхвална реч за него от ректора. Тя просто знае, че за голяма част от публиката, и главно за скромния процент нейни симпатизанти, фалшивите новини доказано вършат работа. Вярно е, че после се извини за лъжата си в своя фейсбук-профил, но опитна политическа лисица като нея е наясно, че измишльотината винаги се помни и цитира повече от опровержението.

Дали Анастас Герджиков има шанс да стане следващия български президент? Дали би бил по-достоен такъв, дали би обединявал по-добре нацията в решителни моменти? Най-вероятно да, но това е друг въпрос, на който отговор ще дадат избирателите. Напълно възможно е човекът с вдигнатия юмрук да спечели втори мандат в президенството. Няма и да е учудващо фигура като него да се окаже с достатъчно симпатизанти – сефте ли ще е в България генерал да побеждава професор на избори?

По-важното към днешна дата е, че все пак се появи достатъчно достойна алтернатива на „героя от Шипка“. Че интелигентните, уравновесени и прогресивни хора имат за кого да дадат своя глас, без да се срамуват. Всички, които през есента на 2016-а предпочетоха да пасуват, вместо да пуснат бюлетина за Цачева, Каракачанов, Марешки, Трайчо Трайков или Орешарски, сега ще могат да дадат своя вот за човек, който би обединявал нацията с ум, интелект и мъдрост, и би ни представял достойно пред целия прогресивен свят.

Доколко ГЕРБ ще извлече пряка или косвена полза от издигането на Герджиков и подкрепата си за него? Най-вероятно в сериозна степен, но и това не е съществено в случая. Надали тази партия държи да управлява страната в предстоящите трудни месеци. Ще спечели изборите, но следващото правителство се очертава да е последната, лебедова песен на генерала-авиатор.

Кой обаче ще управлява страната ни не след тези, а след следващите избори, и доколко скоро ще бъдат те? Със сигурност няма да дойдат след пълен четиригодишен мандат, а по-скоро. А още по-сигурно е, че човек като Анастас Герджиков би бил чудесен коректив и балансьор, ако държавата има нужда от такъв междувременно. Това са изводите от последната политическа седмица – без спекулации, фалшиви новини и самохипнозата на пожелателното мислене.

За Румен Радев предстоят трудни времена, даже и да остане на поста си. Обществото ни просто вече знае, че той има много по-достойна алтернатива, каквато досега не изглеждаше налице.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s