Демокрация за ковидиоти

на

Не е нужно да се паникьосваме на тема коронавирус, но носенето на маска е най-малкото, което всеки от нас дължи на околните. Ако бойкотираш най-елементарните и лесни за спазване правила, нямаш право да изискваш от държавата каквото и да било

В Чехия полицията разгони с водно оръдие и сълзотворен газ протестиращи срещу затягането на ковид-мерките. Ако подобно нещо се случи у нас, тутакси ще бъде обявено за посегателство срещу демокрацията и свободата на словото, а опозицията ще поиска оставката на вътрешния министър.

Призракът на втората ковид-вълна броди из Европа. Някои от най-големите западни държави отново са почти парализирани. В столицата на Чехия – страната, регистрирала най-голям скок новорегистрирани случаи, полицията използва водно оръдие и сълзотворен газ спрямо протестиращи срещу затегнатите мерки и ограничения.

На този фон България все още е някакъв оазис в корона-пустинята. Дали трябва да сме благодарни на прословутата БЦЖ-ваксина, задето степента на заразяване у нас и смъртността все още са по-малки на фона на средноевропейските? Вероятно да. Доколко навременните мерки през пролетта позволиха да имаме що-годе нормално лято, а дискотеките, баровете, кината и спортните зали и днес да работят необезпокоявано? Със сигурност също да, въпреки че от щаба вече свикнаха с липсата на благодарност, а медиците сякаш обръгнаха от липсата на каквото и да било съчувствие към тяхната натовареност.

В България все още има немалко хора, които не познават нито един официално регистриран корона-болен и продължават да отричат, че здрави и прави хора си отиват мърцина от тази коварна зараза. Този парадокс го констатирахме още през пролетта – докато положението не стане зле, и то критично зле, неверието у ковидиотите ще става все по-силно и неизкоренимо. Звучи перверзно, но факт – вероятно има медици, които тайничко биха искали болните българи да са много повече, за да секнат най-накрая тези безумни съмнения и конспиративни теории, че цялата тази пандемия е една голяма лъжа. Затова и ежедневното акцентиране върху статистиката с нови случаи не бива да се тълкува като умишлено всяване на паника – то просто е един от малкото не-насилствени методи да се постигне някакво внушение у неверениците, че положението не е шега. Нито новината за загубата на обичания от пациенти и колеги акушер-гинеколог д-р Хубчев от Бургас, или за шокиращо скоростната смърт на фитнес-гуру от Украйна, който допреди броени дни не вярвал в сериозността на COVID-19, са в състояние да преборят безхаберното невежество.

Слаба утеха е, че в това отношение българинът не е по-различен от ковидиотите в останалите държави. Дори може би у нас те са по-малко на глава от населението отколкото в други страни. Но въпреки това са достатъчно много и това може бързо да се констатира при най-обикновена разходка из най-близкия мол.

80-90 на сто от хората са дисциплинирани, слагат си маските още преди да са влезли в сградата, а тези, които са си ги забравили, първо се насочват към най-близката аптека на партера. Трогателно е да видиш и деца в ранна тийнейджърска възраст, които принципно е изключено да имат симптоми и да представляват потенциални заразоносители, как чинно спазват правилата и са прикрили устата и носовете си. Очевидно всичко опира до възпитание. Но гледката на възрастни, безцеремонно крачещи сред хората из моловете или пътуващи в обществения транспорт без никакво намерение да спазват правилото за носене на маска, е масово явление. Ясно е, че тези хора не вярват в опасността да се заразят – никой не може да им вмени инстинкт за самосъхранение, ако не притежават такъв. Но липсата на елементарна емпатия, отказът да осигурят на околните най-елементарния комфорт да са спокойни от тяхното присъствие наблизо, не може да предизвиква друго, освен разочарование и дори погнуса.

Някой ще каже – такива хора от добро не разбират, за тях трябват само вечерни часове, полицейски контрол, глоби и арести. Уви – не е съвсем сигурно, че и това би помогнало.

„Ако човек сам не иска да спазва една мярка, как да му обясниш, че трябва да спазва по-тежка?” – в тези думи на държавния здравен инспектор Ангел Кунчев се съдържа цялата драматичност на проблема. Затягането на дисциплината с нови ограничения, забрани и затваряне на обществения живот повече ще засегне добросъвестното мнозинство, отколкото безотговорното малцинство. Да, бихме имали по-малко срещи с ковидиоти, но това няма да означава, че те не съществуват – просто ще ни напомнят за себе си по други начини, а брожението в обществото и напрежението заради неизбежните икономически последици ще ни тормозят дори повече от корона-страха.

Наглото безхаберие, отсъствието на какъвто и да било импулс за солидарност у някои хора, покрай тази пандемия лъснаха нагледно и брутално. Досега просто не сме имали поводи да обръщаме такова внимание върху този проблем, но през есента той ще боде очите на всички дори повече, отколкото през драматичните март и април.

Носенето на предпазна маска и спазването на социална дистанция са толкова дребно изискване, че бойкотирането му е нагледно доказателство защо демокрацията изживява толкова критични времена напоследък – и то не само в България. Щом за някои хора е така трудно и немислимо да положат толкова микроскопично усилие на солидарност и обществено съзнание, как би могло да се очаква те да дават своя принос към прогреса и икономическото ни развитие с някакви по-енергични действия, с някакви сериозни усилия и дори жертви?

За същите тези ковидиоти винаги ще е по-лесно да търсят някакви други виновници за проблемите и мизерията си. За тях винаги държавата и управлението ще са лоши, която и партия да е на власт. Все другите ще са корумпирани, крадливи и нечестни, а те ще са онеправданите, унижените и оскърбените. Ще вярват в нови и нови конспиративни теории и ще плуват в собственото си самодоволство и егоизъм. Либералната толерантност и демократичното снизхождение, с което приемаме присъствието на тези хора наоколо, в крайна сметка вредят на всички останали. И тази вреда нанася много по-дългосрочни поражения от пандемията, която, дай Боже, скоро ще отмине. Докато сме заобиколени от безмозъчни егоисти, пък били те и малцинство, демокрацията ще остане не просто химера – тя се превръща в рискован лукс за нас.

Ваксините се задават на хоризонта – най-късно около Коледа ще са факт. Място за паника няма – големият брой регистрирани новозаразени е функция на много по-големия брой тестове в сравнение с пролетта. Вирусът тепърва ще се разпространява все по-масово, но ако човек спазва стриктно елементарните правила за защита, вероятността да пострада е минимална. Сълзотворен газ и водни оръдия срещу ковидиоти у нас едва ли ще има някога. Но към ковидиотите е нужна солидарна нетърпимост и твърдост. Защото тези хора ще продължат да ни тровят даже когато коронавирусът остане далечен спомен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s