Недоволството срещу ограничителните мерки някак от само себе си прерасна в ропот срещу здравната система. Както и управниците обаче, медиците ни също притежават едно основно качество – принадлежат към все същия народ, който негодува срещу тях

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 20 ноември

Рядко животно е българинът. Каква удивителна способност притежава да си променя мнението и настроенията – не за месеци, не дори за седмици, а за броени дни! Ако през пролетта и лятото масовото негодувание беше срещу ограничителните антиковид мерки, сега вече основният вопъл и стон е срещу безсилието на здравната система, която не смогва да удържи наплива в болници и кабинети.

Ами нали това ни разправяха още от март, аланкоолу? Нали именно за да не опираме всички до тази безпомощна здравна система беше целият зор да се пазим, да внимаваме, да взимаме епидемията насериозно? Но не, нямаше начин Ганьо да повярва – не и докато не започнат да го стягат гърдите и не се наложи да се нареди на опашка пред някоя лаборатория или кабинет. Докато не види, че наоколо е пълно с болни и още по-притеснени и нещастни и от самия него.

Ганьо сега е ядосан, че още от пролетта управниците не са наричали нещата с истинските им имена и не са повтаряли до несвяст изпуснатата реплика на Мутафчийски как се очаква масово да измрат. Тогава му се смееха и го сатанизираха за нещо, казано след официалния край на едно интервю с журналистка, която един час го въртя на шиш с въпроси, повечето от които извън неговата компетенция (като например защо в еди коя си болница приемали само с PCR тест), само и само да го компрометира някак си.

Но Ганьо продължава да не си дава сметка, че нито един министър, кмет или член на щаба няма как да излезе и да каже в прав текст – молете се да не стигате до болниците, защото там ще ви посрещнат същите хора като вас – или медици-ковидиоти като преподобния Мангърий, които с безхаберието си ще натръшкат сума ти хора в интензивните отделения, или страхливци, които са се наакали от шубе, че могат да лекуват някой заразен и предпочитат да дезертират от иначе благородната си професия, заради която са полагали Хипократова клетва и са получавали сума ти подаръци и бакшиши в стъкло през годините. Подобна липса на политкоректност не може да си позволи нито един политик или член на щаба – само някой журналист-непукист, евентуално. Е, аз си я позволявам.

Хем ме е яд, че сме стигнали изобщо дотук и че болниците са пълни с хора (голяма част от които наистина са спазвали мерките, а са се заразили я по лошо стечение на обстоятелствата, но най-вече заради нечие безхаберие), хем не мога да скрия достатъчно надълбоко злорадството си, като гледам как някои за броени седмици си промениха позицията от пълен непукизъм и ирония към „така наречената епидемия“ (ако мога да цитирам маститата си колежка Светла Петрова) до заупокойна молитва за загиващото българско здравеопазване.

Чета из интернет-форумите и не вярвам на очите си. Тези, които сега оплакват прекрасния човек, журналист и директор на БТА Максим Минчев, погубен от ковид-заразата, същите многознайковци и многознайки ли са, които допреди месец пропагандираха нацистската евгеника на Мангъров и неговите заключения, че просто си отиват най-вече хората, „навъртели повече километраж“? Суха съчка ли беше пътешественикът-космополит Максим, лека му пръст, колеги и колежки?

И още нещо. Как пък почти никой от сега боледуващите – някои от тях доста тежко – не излезе публично със самокритика, да има достойнството да каже – да, страдам сега, но това е защото не бях внимателен и подценявах това чудо. Събрахме се с компания еди къде си на лаф мохабет и явно там съм се заразил. Хортувахме си с колеги в офиса на кафе и бяло сладко. Отидох на една екскурзия, на която можеше и да не ходя, и на другия ден бях пипнал вируса. Не си слагах маската никъде на закрито, а за последния месец посетих сума ти мероприятия… Такива хора са единици, а откровенията им биха могли да свършат повече работа от десет пресконференции на Мутафчийски, Балтов и Кантарджиев. Повечето болни предпочитат да фокусират цялата си ярост и красноречие върху закъснялата линейка или върху нечие докторско безхаберие и равнодушие. Каква изненада, наистина!

Не е нужно непременно да си гледал епизоди от сериала „Откраднат живот“, за да си наясно, че медицинското обслужване у нас от години е в плен на поквара и корупция. Зад гърба на всеки честен, работлив и грижовен лекар, каквито, слава Богу, все още се намират, се крият по десетина некадърни, алчни и безчовечни негови колеги. Държавата всяка година излива нови милиони и милиарди в здравеопазването и по статистика сме най-болната нация в цяла Европа – с най-много болнични, най-много ТЕЛК-удостоверения и инвалидни стикери. Целта е да се усвояват парите от бюджета, разбира се.

Но подобни неща някои българи ги осъзнават само когато се сблъскат лице в лице с тази уродлива система. Докато някой им говори нещо по телевизията и се опитва да ги вразуми, предпочитат да плямпат тъпотии във фейсбук и да зоват към бунтове срещу световната конспирация ковид-19. Бармани, диджеи, сервитьорки и малоумни чалгаджийки продължават да си искат дискотеките отворени и да сравняват купонясването там с пътуване в софийското метро.

Още по-нелепи са някои ресторантьори, скрити зад фасадата на одиозния си говорител Алибегов. Само за броени месеци и седмици, от негодувание, че ги карат да държат дистанция между маси и клиенти и подценяване на опасността от заразяване в заведенията им, стигнаха до днешното вайкане, че клиентелата им спаднала с 80% и вече искат компенсации поради тази причина. Ама чакайте бе, защо ви е спаднала клиентелата, нали е напълно безопасно да се сяда във вашите помещения? Толкова ли много хора изведнъж са се уплашили от „така наречената епидемия“?

Явно са се уплашили, защото вече всеки познава я по един починал, я поне тежко болен. Но е безумно да искаш субсидии от държавата само заради факта, че клиентите ти нямат доверие. И просто защото са дошли времена – къде за кратко, къде за по-дълго – в които онова, което предлагаш, се е сблъскало с някакво всеобщо бедствие, а ти отказваш да положиш каквито и да било усилия да се адаптираш към ситуацията.

Но най-дразнеща и тровеща въздуха е вълната от негодувание от здравеопазването. Тя е нагледен пример за типичното българско късогледство и егоизъм – докато един проблем не ни касае пряко, той сякаш не съществува. Но да се очаква, че медиците (също както и управляващите) са някакъв по-различен животински вид от народонаселението, е не само наивно, но и нагло. Не е възможно доктори, медсестри и санитари да са качествено различен тип хора от останалите в това общество. Няма как само те да са честни, принципни, добросъвестни, некорумпирани и безстрашни, а всички останали наоколо – учители, полицаи, държавни администратори – да не са.

Този вирус рано или късно ще го преборим, това е ясно. Обаче неспособността да виждаме по-надалеч от собствените си носове, и винаги да си намираме някой друг виновник за мизерията си, ще ни тормози още дълго – дано не е завинаги.