Във втория сезон на хитовия сериал, който не е лишен и от минуси, Драго и Борис явно ще действат в тандем – въпросът е ще се появи ли достатъчно харизматичен нов злодей

Финалният епизод на „Братя“ миналия петък постави повече нови въпроси, отколкото даде отговори, и точно така се очаква да завърши сериал, който подготвя следващ сезон. Има ли шанс да е оцеляла Лора след този взрив в колата или ще бъде „жертвана“ от чисто драматургични интереси, за да се помирят полу-братята веднъж завинаги, след като вече няма да има какво да делят? Ще се превърнат ли от врагове в тандем, който отмъщава на злодеите, причинили им всичко това?

Осемте таблетки приспивателно дали са донесли вечен сън на Снежана или героинята ще продължи да страда и в следващите епизоди? Ще прости ли Калин на Ива най-сетне, ще си получи ли заслуженото психопатът Велин и има ли някакви шансове Симката с Вики? В първия си сезон „Братя“ успя да създаде достатъчно интрига и да я поддържа без да прибягва до драматургични безумия и небивалици. Това си е сериозно постижение за толкова много епизоди (65), макар и едва по 25 минути. Заслужава да се отбележи като плюс и фактът, че всяка серия беше достатъчно съдържателна и сгъстена като фабула, без излишно размотаване с цел печелене на екранно време.

Експерименталният нов формат – пет делнични излъчвания по 30 минути – се оказа по-ефикасен, отколкото 2 едночасови серии седмично, и това е една от основните причини сериалът на Нова да се превърне в хита на сезона. Публиката е „закачена“ много по-здраво, историята присъства трайно и солидно в ежедневието й. Във всеки епизод, веднага след рекламната пауза и малко преди края му, имаше по една мини кулминация, която караше зрителя да чака с нетърпение утрешната вечер. Анонсите за нея също бяха доста майсторски монтирани.

Не че „Братя“ е лишен от каквито и да било недостатъци – има ги в изобилие, но те се оказаха засенчени от изненадващо многото плюсове. Претенциите са преди всичко към образа на Борис – твърде много гузност и нерешителност, твърде наситено чувство за вина и комплекс за малоценност. Като прибавим към това типичното за Калин Врачански преиграване, резултатът е герой, в който направо да се чудиш какво изобщо Лора (Йоана Темелкова) е намирала за обичане толкова години. Впрочем, същият беше казусът и с героинята на Елена Петрова в „Стъклен дом“ преди десетилетие – там химията между Боряна и Камен Касабов пак беше почти нулева, а вината за това както актьорска, така и драматургична.

Чисто сценарен минус на „Братя“ е и резкият завой в посока към психопатската натура на Велин. Не че е нелогично и неоправдано толкова много злини да са причинени от един алкохолик с нестабилна психика. Просто драматургичният пирует беше твърде рязък, а на актьора Тодор Танчев не бяха дадени достатъчно възможности да изгради нюансиран образ, да бъде показан в някакво развитие. Велин изведнъж се оказа тоталният злодей и бързо-бързо си получи заслуженото. От човек, от когото всички се страхуват, внезапно се превърна в арестант, когото едва ли не сме готови да съжаляваме. Съшито с бели конци.

Трети и може би последен недостатък на продукцията е полу-документалният реализъм, с който е заснета. На моменти наистина изглежда като режисираното риалити „София Ден и нощ“ – диалозите кънтят на кухо, камерата воайорски преследва героите и даже вятърът сякаш нашепва: „вие не гледате филм, а това не са актьори“. Всичко изглежда някак си снимано набързо и с много малко пари, а от зрителя се очаква да го приема абсолютно насериозно.

Но минусите като че ли са дотук. Освен с харизмата на Владимир Михайлов като Драго/Денис, която е в ядрото му, „Братя“ впечатлява с добре напипаните поддържащи персонажи и силната игра на актьорите в тях. Искра Донкова като Ива, Стойо Мирков като Калин, Леарт Докле като Боксьора, ослепителната Дария Хаджийска като Вики (едва 16-годишна актриса, а с такова нюансирано превъплъщение), Мартин Петков като Симката, Христина Джурова като Лина, Стела Ганчева като Мая… Това са все образи, с които зрителите или лесно се идентифицират, или им изглеждат напълно автентични. Заслугата тук е не само актьорска, но и на сценария. Към Борис, Лора, Велин и Снежана драматургията не е била така благосклонна и мъките на изпълнителите на тези роли изглеждат почти оправдани.

Макар и с някои нереалистични сюжетни обрати, „Братя“ все пак успя да прокара и достатъчно автентични теми и проблематика, които кореспондират с ежедневието. В това отношение почти всички скорошни сериали от същия жанр се провалиха далеч по-гръмко.

Сред достойнствата на „Братя“ е и неговата непретенциозност. Поставил си е леснодостижими цели, но успява да ги постигне. Изтърканата филмова тема „брат срещу брата“ е изсвирена ако не с джазменска виртуозност и артистизъм, поне достатъчно чисто и без фалшиви тонове. Понякога и това си е геройство.

Вторият сезон има всички предпоставки да стане дори по-добър – стига да бъде намерен достатъчно харизматичен нов основен антагонист. Образът и историята му трябва да са нюансирани, а актьорът, на когото поверят тази задача, да бъде на нивото на високата летва, вдигната от Владимир Михайлов.