Налудничавото шоу на „свидетеля Илчовски“ засенчи Слави и актьорите му. „Има такъв народ“ трябва да се притеснява, ако този пустиняк направи своя партия – ще има нов силен играч на нейния терен

Дори и най-запалените фенове на петъчното предаване по „7/8“ „Вечерта на Северозапада“ едва ли са предполагали, че същите пинизи внезапно ще се пренесат по най-високите етажи на българската политика. И то не разигравани от любимия им Краси Радков, от Годжито и Борис Солтарийски, а от съвсем нов шоумен, който, въпреки близостта си до Плевен, кой знае защо е останал извън „Шоуто на Слави“ и разказваните там вицове.

Свидетелят Светослав Илчовски, който без помощта на никакви стимуланти изпълни с адреналин и хумор залата на парламентарния трибунал „Манолова“, за броени минути напомни какъв тип изпълнения се очакват от партията на Трифонов в народното събрание. Показанията му бяха низ от противоречия, недомлъвки, бомбастично хвърлени кьорфишеци и някои факти, които не са непременно укорими от законова гледна точка. Затова пък бяха поднесени на класически северозападен диалект и с апломб, на който герои като Джо Бързия, Гацо Бацов, Бай Шиле и боксьора Киро-Роки могат само да завиждат.

Какво конкретно и неоспоримо научихме от новото рекламно лице на Северозапада? Че е получавал милионни заеми от бизнесмена, който уж го е рекетирал. Че властта искала да го „сдроби“, но софийската прокуратура (на която той после специално благодари в студиото на Сашо Диков) го спасила от старозагорски заговор и затвор. Подопечните на Иван Гешев скоро не бяха получавали толкова искрен комплимент от човек, който очевидно не питае никакви симпатии към тях. Научихме, и че той ходи на събирания, празненства и екскурзии, „правейки се на балък“, че е мъжкар, който си поръчва плеймейтки, живеещи на 500 метра от парламента, и че обича да заплашва бизнес-партньорите си, въпреки че иначе никога не е държал оръжие и не е убивал човек. Някои от заплахите се чуха ясно в ефир по време на изслушването му.

За истинността на всичко останало, изнесено от повелителя на царевицата, няма как да сме сигурни. Самият той промени спомените си по някои въпроси само в рамките на два дни. Но не достоверността или съмнителността на твърденията му превръщат Илчовски в ярка нова звезда на политическия небосклон. С шоумени, ловко жонглиращи с измислици и полуистини е пълно открай време. Нещо съвсем друго е, и то явно ще става все по-важен фактор в българската политика през следващите месеци и години. И в него този пустиняк е истинска звезда.

Отзвукът, който „Шоуто на Слави 2“ предизвика в социалните мрежи, показва очакванията на определена част от електората към политическия дневен ред. В „Светая светих“ на българската политика – оригиналната сграда на парламента, която новите управляващи с гордост възродиха от забравата, земевладелецът от Кнежа заговори на език, който е не просто близък на много избиратели – той е единственият диалект, който те знаят и разбират. Докато реторичното и управленско пришествие на Тошко Африкански и колегите му в 45-ото Народно събрание така и не се състоя дефакто (единствено лафът за Джипко Бибитков успя да зарадва за кратко избирателите им, всичко друго бе разочарование за тях), „мъжкарят“ от Плевенско нафърфори толкова много небивалици, закани, подмятания и междуметия за единица време, че хвърли в делириум цялата аудитория на „7/8“, Сашо Диков и Волен Сидеров накуп. Открадна й сърцето и се превърна в новия й идол.

Макар и без да иска, Илчовски достави онова, което се очакваше от десетки народни избраници, получили заплати за едното нищо. Създаде атмосфера на вендета, на кръвно отмъщение като в индийски филм, на народен съд от края на 1944-а. Въведе въпроса „Кое?“ като модерна алтернатива на „Моля?“. Казано накратко – въдвори безпардонността, простащината и дебелокожието като официален протокол в парламента. Показа невиждано и нечувано досега безсрамие, пред което дори Митьо Пищова изглежда като девственица от католическо училище.

Това дори и тандемът Кулеков/Сиромахов не би могъл да го съчини – нито за някоя Новогодишна програма, нито като политическа платформа. Изцепките на Илчовски сега подействаха като наркотик за феновете на тяхната все по-скучна шоу-продукция. Към опиата някакъв селянин да хвърля бомбастични твърдения и закани на висок тон пред парламентарен микрофон се привиква много лесно и трудно му се намира антидот. Сега вече шоуто на Краси Радков с имитациите ще бледнее, а речите на Тошко Африкански ще звучат беззъбо и ще кънтят на кухо. Друго си е когато автентичен агробизнесмен от Кнежа ти метне някоя-друга псувня точно срещу Мая Манолова. Какво точно казва и може ли да го докаже – няма абсолютно никакво значение. Нали звучи яко и заплашително?

Иронията настрана – очертаващият се образ на новия тип политик, призван да изчегърта досегашното управление, прилича много повече на „свидетеля Илчовски“, отколкото на Христо Иванов или на шахматистката Антоанета Стефанова. Да, вярно е, че „Да, България“ имат своя Иво Мирчев, а „Мутри вън“ – своя Бабикян. Но и двамата вече ще изглеждат скучни и плахи като тибетски монаси.

Гладът на аудиторията за още обиди, изцепки и мъжкарски откровения ще се изостря все повече. Главният губещ от това е „Има такъв народ“, чиято арогантност и храброст засега не е надскочила патриотичните песни от празната „Арена Армеец“ малко преди изборите. Ако доскоро те бяха хулиганите на родната политика (наследили барабаниста Волен, Бареков, Яне Янев и прочие смелчаци), сега се превръщат в най-обикновени кариеристи и привърженици на тънките задкулисни сметки.

Докато бае ви Илчовски не си поплюва. Тоа ако земе, че направи партия, ке утрепе рибата в Северозапада, а и не само. „Има такъв народ“ трябва или спешно да го приобщи, или да се притеснява от него не на шега.