Каквото и управление да дойде след тези избори, то няма как да е по-различно от избирателите си. Така че ако очаквате чудеса от храброст и съвест, потърсете ги първо у себе си

Ако не са билбордовете по улиците и тъпите реклами по телевизията, човек по нищо не би разбрал, че имаше предизборна кампания за толкова решителен вот, чакан цяла година. Политиците си обикалят градовете и селата, но в киносалоните и по площадите с тях се срещат предимно кандидати от листите им и техни близки. Реално това са и единствените агитиращи и силно развълнувани от предстоящия политически развой.

Как се получава така и на какво се дължи? Само на летните горещини ли, които вече настроиха хората на съвсем друга вълна, а голяма част от тях отпратиха трайно по морето или в Гръцко? Едва ли. Ако избирателната активност тази неделя се окаже ниска, причина за това няма да са само жегите, нито прословутите машинки, въдворени по силата на един глупав инат. За повечето хора последните три месеца бяха достатъчно време, за да разберат, че след този обявен за повратен парламентарен вот нищо кой знае какво няма да се промени. Или и да се промени, то надали ще е към добро. Най-много някой важен инфраструктурен проект да се позабави повече от необходимото. Но какво пък – нали приоритетът е да не се краде?

Всъщност обаче – дали няма да се краде вече? На този въпрос само наивник би отговорил с категорично обещание.

Самата идея, че честният, отруден и измъчен български народ е яхнат насила от едни политици, които сякаш са се взели ей така от нищото (примерно докарали са ги с камиони отнякъде) и вече десетилетия наред го експлоатират, тормозят, манипулират и мачкат, е наивна до безумие.

Разгледайте внимателно кандидатските листи на коя да е партия (нищо, че онзи рапър-наркоман, който в началото на април стана за посмешище, вече не е в тях – вписани са други, не по-малко нелепи фигури) – там са вашите съседи, бивши или сегашни колеги, познати или роднини. Повечето имена отсега предизвикват иронични усмивки  – това ли са хората, които утре ще владеят държавата? Това ли е промяната и очистването на досегашните управляващи, това ли е алтернативата на доскорошната опозиция? Нима виждате муцуните само на честни, неопетнени, добросъвестни и работливи? И да има такива, повечето са на долните неизбираеми места. Ще си впишат този епизод в биографията и ще продължат да си вършат работата. А държавната баница все така ще е в ръцете на хора, които похапват от нея от години – било то като управляващи, било то като опозиционери.

Ако на доста хора през последните месеци им е олекнало, че „вече няма да има кой да ни краде“, нека още отсега да им е ясно – винаги ще се намери кой. Даже и, дай Боже, да се намерят нови управляващи, които да обявят война на корупцията, кражбите и далаверите на всички нива на държавната администрация, това би означавало само едно – да обявят война на половината си народ. Кой ще ги търпи дълго време на власт, при положение, че крадящите може да се окажат по-голям брой от окрадените? Това са елементарни констатации, които биха били тъжни и обезверяващи, но в тях надделява сарказмът. Когато крадецът вика „дръжте крадеца“ и когато повечето хора, съзнателно или подсъзнателно, са наясно, че алтернативата просто няма как да е коренно различна от досегашното положение, да се възлагат големи надежди на изборите от 11 юли е висша форма на глупост. Нека първо се опитаме да поумнеем поне малко, преди да се отдаваме на пожелателно мислене и мечти!

Докато българинът продължава комфортно да търси виновници за всичко, което му се случва, навсякъде другаде, но не и у себе си, той неизменно ще си заслужава съдбата и ще бъде мачкан от нови и нови поколения политици от всички възможни цветове. Винаги ще се намери някой, който да сочи с пръст персонални виновници и да насъсква електората срещу тях.

Внушенията на новите кандидати за власт, че идват на бял кон като „освободители“, акцентирайки върху това колко лоши са другите, без да посочват с какво конкретно те са по-добри, са долнопробна манипулация, която обаче като в кошмарен сън всеки път попада в целта. Как новата власт ще намери стотици и дори хиляди нови държавни администратори, сред които няма да има корумпирани и крадливи елементи – на този въпрос дори вездесъщите сценаристи на Слави Трифонов едва ли ще могат да отговорят. Не е достатъчно само да си завършил Класическата гимназия или Харвард, за да управляваш успешно – необходимо е да намериш нужния голям брой честни и работливи хора, които да управляват заедно с тебе. Доколко такива са налице и са били извън досегашната администрация? Как смятате – дали са много и дали ще са достатъчно?

Надеждите за по-светло бъдеще са хубаво нещо и никой няма право поне в последните часове преди изборите да отнема на хората правото да вярват в него. Но да се подклажда фалшива увереност, че ей сега, всеки момент, с мъките ни се свършва, и че праведните и добродетелни управляващи, които досега са се крили незнайно къде, най-сетне идват на жълтите павета, е цинична гавра с електората. Какъвто ще да е той – глупав, мързелив, крадлив… По-добре е всички да са наясно – както живеят и работят самите те, така ще бъдат и управлявани. Ако допускат ежедневието им да минава в мръсотия и мизерия, ако скатават пари от данъци и осигуровки, ако чукат някъде на частно и минават по втория начин пред катаджии, нападжии или други проверяващи – такава ще бъде и страната им. Едва ли у нас ще се появят цинично откровени лидери с харизмата на Уинстън Чърчил или Джон Кенеди, които да назовават нещата с истинските им имена и да не флиртуват по най-евтиния начин с избирателите си. Но ако след всеки следващ вот поне мъничко осъзнаваме, че съдбата си я решаваме не просто с натискане на някакъв екран на избирателна машина, а с ежедневната си работа и принципи – това рано или късно ще ни донесе по-добри дни. А дано да е по-скоро рано, отколкото късно, ама надали.