Количество – има, качество – не съвсем

на

Трети сезон на „Братя“ и „Маскираният певец“, четвърти на „Ол Инклузив“, осми на „Гласът на България“… Изобилието от сериали и риалити-програми в ефира е рекордно голямо, но повечето проекти са ширпотреба, реализирани просто за отбиване на номера

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 24 септември

Двата най-скъпи формата от телевизионната есен – „Игри на волята“ по Нова и „Фермата“ по bTV – вече бяха обекти на анализ върху тези страници. Бързо стана ясно, че в седмото си издание селскостопанското риалити, снимано край Годеч, трудно ще постигне рейтинговите успехи на предшествениците си и причината не е само в засилената конкуренция от плажните дуели, заснети по Южното Черноморие.

Тази година регламентът във „Фермата“ е променен и усложнен – уж в полза на по-голямата интрига, но постига по-скоро обратен ефект. Личната мотивация за дуелиращите се сякаш не се е увеличила, а тъкмо наопаки. За публиката е много по-трудно да следи сюжета и интригата. А като капак на всичко, от чисто кинематографична гледна точка битките са заснети и монтирани още по-неясно и объркващо. В една от тях, досущ като в индийска сапунка, гледахме дълги минути как две жени се щураха из пътеки и поляни и си мърмореха нещо под носа.

Междувременно в „Игри на волята“ по Нова се отдадоха на любимите си режисирани сюжети и конфликти. Да дразниш публиката, изкуствено поддържайки оставането на определени участници, само и само за да бъдат катализатор на скандали и интриги, е запазена марка на риалити-форматите по тази телевизия и третият сезон на плажното риалити не стана изключение от това правило.

Но извън тези два приключенски формата, ефирът изобилства от други скъпоструващи проекти, които този сезон, уви, са по-скоро разочарование, отколкото приятна изненада. Количествените натрупвания в случая не водят до качествени подобрения, а напротив.

Първият скъп проект е маратонският сериал „Братя“, дебютирал почти сензационно миналата есен. Той успя да наложи новия формат от половинчасови епизоди всяка делнична вечер, обединявайки няколко сюжетни линии в класическа криминално-семейна интрига. В третия си сезон обаче поредицата се сблъсква с очаквани проблеми от чисто драматургично естество. Някои от най-интересните нишки – съпружеските конфликти между Лора и Борис и между Ива и Калин, както тийнейджърските трепети и любовен триъгълник между Вики, Мартин и боксьора Димитър, вече ги няма и очевидно е трудно да бъдат заменени с нови на същото ниво. Въвеждането на друг антигерой – Филип Карамитев (Христо Шопов) като противовес на Денис Топал (Владимир Михайлов) е добър, но закъснял ход. Новият образ на бияч – Сандо в изпълнение на Алекс Иванов – също е интригуващ, но е недостатъчно обоснован като драматургия и актьорска игра.

Съпоставката между актьори като Калин Врачански (Борис от първите епизоди) и Христо Шопов (сегашния антагонист Филип) е като да сравняваш автомобили със задно и предно предаване – единият завива прекалено много, а другият недозавива. Ако при Врачански фалшивият драматизъм и преиграването дразнеха публиката досущ като Ивайло Захариев в образа на Мартин от „Под прикритие“, при Шопов има по-скоро липса, може би съзнателна, на актьорски похвати. Той разчита основно на силното си присъствие в кадър и лична харизма, която изпълва всяка сцена с напрежение. В ключови моменти обаче съзерцателното му присъствие, сдържаната интонация и оскъдни мимики са по-скоро проблем, отколкото плюс за 25-минутни епизоди като тези на „Братя“. Сякаш актьорът априори е решил да не положи усилия публиката да хареса героя му – нещо, което не може да се каже за все така убедителния Владимир Михайлов в образа на Денис Топал.

В третия сезон на „Братя“ харизматичният, но безизразен Христо Шопов е пълен антипод на преиграващия Калин Врачански.

Другият рейтингов коз на Нова този сезон – „Маскираният певец“ – затвърждава позициите си на „шоу заради самото шоу“. То е рядък пример за риалити, в което всички се правят на нещо, което не са, или просто на ударени – участници, „детективи“ и най-вече зрители. Това е квинтесенцията на този жанр, който открай време си играе с публиката и я манипулира: в дадения случай от нея се очаква да се престори на по-глупава, отколкото е – ако изобщо държи това шоу да й бъде интересно и забавно.

„Маскираният певец“ предизвиква възхищение най-вече и може би единствено със самата си реализация – ефектни и сложни като замисъл и изработка маски, изискващи геройски усилия от участниците, невероятна логистика и организация зад кулисите, изобретателност в представянето на всеки изпълнител. Но начинът, по който „детективите“ се правят на заблудени (доживяхме да чуем предположение, че една от певиците може да е Дара – ментор в паралелно вървящо шоу по конкурентна телевизия) е не просто дразнещ – той е направо обиден и за самите тях, и за зрителите. Защо не предположиха, че някой участник може да е Бойко Василев от „Панорама“ – би имало същия ефект… Фактът, че този близък до цирковата клоунада формат за няколко сезона стана световен феномен, е само частично успокоение – очевидно очакванията на аудиторията към тв зрелищата стават все по-примитивни не само у нас, а и в далеч по-развити страни.

На цялата тази забавна, но и малоумна бутафория от bTV отговарят с осми сезон на „Гласът на България“ – музикалното състезание, което сякаш нарочно се старае нито веднъж да не произведе реална звезда от българската сцена. И тази година най-интересните претенденти са във фазата на кастингите и така и не достигат до същинската надпревара. За пореден сезон публиката следи шоуто с досадното усещане, че от самите ментори нищо не зависи и че всичко, което се случва в залата, е предварително изчислено и предрешено. Заедно с „България търси талант“ това е форматът, претендиращ за титлата „най-безсмислен в ефира“ – нито победителите, нито претендентите, нито интригата между тях са важни и запомнящи се. Дори сценките между менторите, които уж се карат за някой кандидат, са зле режисирани и изиграни и предизвикват предимно снизходителни усмивки. Приоритет е най-вече претенцията на телевизията, че ни занимава с нещо „социално значимо“ и че разказва лични истории, способни да отронят някоя-друга сълза в зрителските очи. Не е толкова лошо, ако понякога успяват, но защо всичко това трябва да е маскирано зад илюзията, че гледаме реално състезание между певци?

В „Гласът на България“ менторите разиграват почти същите сценки като панелистите в „Маскирания певец“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s