Седмият сезон на селскостопанското риалити – повече религия и възпитание, по-малко екшън, но със същия черен хумор

В някои сезони „Фермата“ беше почти копие на „Сървайвър“ – игри на глада, в които да оцелееш с малко храна при сурови условия беше основното изискване от участниците. В седмото си издание, което стартира миналия уикенд, селскостопанското риалити на bTV все повече задълбава в посоката, в която пое още от първите си сезони – да бъде най-вече патриотично шоу с образователни и възпитателни функции.

Междуличностните конфликти и сблъсъците с брадва и трион в ръка отново са налице и изглеждат не по-малко сурови. В първите битки един от участниците дори разрани ръцете си до кръв, отказвайки да използва ръкавици за цепенето на греди. После, разбира се, в типичния си мачо стил (или пък посъветван от продуцентите) обяви, че това са били стратегическа загуба и самонараняване, за да го подценяват съперниците. Но отвъд жестоките дуели на арената, която на всичкото отгоре тази година е на стръмна поляна под жарещото лятно слънце, „Фермата“ все повече се позиционира като познавателно шоу с акцент върху българската история и обичаи. Тази година темата е религиозна и е обвързана с възстановяването на един забравен манастир край Годеч и надали има зрител, който да я сметне за недостойна за националния праймтайм. Разбира се, в bTV всяка подобна мисия е акцентирана до крайност и доведена почти до абсурд.

Еманация на това беше встъпителното видео в самото начало на стартовия епизод, в което дикторският глас на bTV – актьорът Мариан Маринов – беше оставен да декламира патетични патриотични слова с присъствие в кадър. Ефектът от това беше по-скоро комичен. Принуден да визуализира своя емблематичен тембър със собственото си и неособено популярно лице, той изглеждаше повече като буфосинхронист, който си мърда устните върху чужд плейбек. Мимиката му беше скована и безизразна като онази на задкулисния нов водещ от „Гласът на България“. Крайният резултат, както би се изразила някоя тийнейджърка, беше „крийпи“ – пресилено тържествен и казионно официозен. Все едно гледаш идиличното начало на предстоящ филм на ужасите.

За щастие, водещите-продуценти Иван и Андрей влагат достатъчно хумор и самоирония през останалото време и всячески се опитват да тушират агитационния патос на предаването. Не е съвсем сигурно обаче, че това се оценява по достойнство от повечето хора, за разлика от пишещия тези редове. От една страна, по-циничната и сеирджийски настроена аудитория се дразни от възпитателния апломб на „Фермата“ и е склонна да предпочита по-елементарните като замисъл и послания риалити-формати на Нова телевизия. От друга страна – консервативната публика, която все пак остава на честотата на bTV, невинаги е склонна да приема майтапите и маймунджилъците на двамата водещи, колкото и оригинални и наистина забавни да са те в повечето случаи. Сечението на аудиторията – зрители, които хем оценяват смисленото и поучително съдържание на „Фермата“, хем се кефят на хумора в нея (в първия епизод видяхме изхождане на крава в кадър, преследване на две пуйки, инсценировка на двоен опит за самоубийство в миналото на участник, чието епично хъркане после слушахме минути наред) може и да не е малко като количество, но надали е достатъчно за големите амбиции на медия като bTV.

Извън този парадокс, който очевидно ще става все по-отчетлив с всеки следващ сезон, като риалити-шоу „Фермата“ остава продукт от най-висока телевизионна класа. Уикенд по-рано в „Игри на волята“ гледахме чудесно заснети и режисирани визитки на участниците и мислехме, че по-добре не могат да бъдат представени. Седмица по-късно обаче „Фермата“ показа, че това ниво може не само да бъде достигнато, но и надскочено. Чисто драматургически и кинематографично, въвеждането на всеки нов участник в шоуто беше като в холивудски филм. Е, леко дразнещо е, че кандидатите са принудени да произнасят думи, които не са техни, а написани от далеч по-опитни сценаристи. Но по-важен е крайният резултат – шоуто успява да те накара да симпатизираш на всеки от представените играчи. Дори се учудваш как за поредна година са успели да съберат толкова симпатични, достойни и качествени претенденти.

„Фермата“ без съмнение е предаването с най-майсторски кастинг в българската риалити-вселена. Във всеки сезон броят на участниците, заслужаващи победата, е по-голям от пръстите на едната ръка. Макар и да не оставя нито един междуличностен конфликт скрит и неразработен, това шоу не залага на скандалите и омразата между съперниците, а успява неизменно да прокара съзидателна и поучителна нишка. Докато го гледаш, понякога ти присладнява от патетика и патриотизъм, друг път хуморът леко ти нагарча, а нерядко направо изпитваш неудобство от самоиронията и майтапите на водещите. С толкова широк емоционален спектър и коефициент на полезно действие обаче, „Фермата“ си остава риалити без аналог в нашия ефир.

Конкуренцията на „Игри на волята“ тази година ще е по-силна отвсякога. Най-вероятно по-голямата част от аудиторията, търсеща приключения, сеири и сблъсъци, ще следи предимно плажните двубои по Нова. Но „фермоучението“ по bTV остава флагмански риалити проект и образец за съчетаване на приятното с полезното. Не са толкова много примерите за похарчени куп телевизионни пари, които не са отишли на вятъра.

Нормално е в седмото си последователно издание това шоу да е леко поомръзнало на публиката. Ако обаче отсъства от ефира, то би липсвало на мнозина – дори на много повече хора от тези, които го следят редовно всяка вечер. Така, както този сезон крещящо се усеща отсъствието на „Мастършеф“ от същия ефир.