Тук можете да чуете една от големите балади на „Металика“, само че изпълнена от звезди на индийския рок, поп и рап. Всъщност, целият The Metallica Blacklist (общо 53 кавъра!), излязъл наскоро, е манна небесна за феновете на групата и легендарния й Black Album отпреди 30 години. В различни периоди или часове от деня може да имате различен фаворит от него. На мен отначало най-много ми допаднаха версията на Juanes (La Camisa Negra, anyone?) на Enter Sandman, Wherever I May Roam на J Balvin и най-вече Nothing Else Matters на кънтризвездата Крис Стейпълтън (над 8 минути).
Но голямото откритие е под номер 20, където The Unforgiven е оставена в ръцете на три коренно различни звезди от съвременната индийска музика. Вишал Дадлани е автор на песни и режисьор на видеоклипове, който твори и пее в широка палитра от жанрове. Divine е 30-годишен рапър от Мумбай (да, същия от парчето Jungle Mantra в нетфликс-хита „Белият тигър“), а Shor Police (те са и продуценти на кавъра) са смесено електро-поп дуо. Резултатът е завладяващо, магическо изпълнение – мога да го сравня с кавъра, който преди 6 години метълите Disturbed направиха на The Sound of Silence на Саймън и Гарфънкъл от 1964-а.
Рап-речитативът на Дивайн е основен обект на спорове – удачно ли е включването му или отмества парчето в ненужна посока? Според мен то е сред най-силните моменти, но преценете сами. Майка Индия, една все по-модерна и прогресираща държава, пулсира и диша с пълни гърди във всяка секунда от това изпълнение:
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Хуанес. И Металика. При това- Enter Sandman. Не за друго, ами заради абсолютно жестокото изпълнение на Леми Килмистър. Легендарно парче. Както обичам да казвам- когато Леми направи кавър на твоя песен, това вече не е твоята песен. 🙂 И сега- Хуанес. Изненадващо. Поне за мен. Ама няма лошо. Всички обичаме Металика. Очевидно и Хуанес също.
Аз днес чух Dave Gahan и неговият прочит на “Nothing Else Matters”. Заслужава едно ухо според мен. Подейства ми малко странно. Но е красиво изпълнение, без съмнение.
ХаресвамХаресвам
Слушах, разбира се, целия албум с всичките 53 кавър версии. От Дейв очаквах повече – ако не знаех предварително, че той пее, сигурно щях да скипна парчето по средата и да търся нещо по-завладяващо. Харесва ми, но не повече от останалите в албума.
ХаресвамХаресвам
Съвсем НЕблагородни Ви завиждам. 🙂 Още не съм имала време да чуя целият този наистина огромен албум с 53 изпълнения. Но ще го направя, без съмнение- вероятно не на веднъж. За сега успях да намеря време за десетина от кавърите. И за част от ремастерираният Черен Албум.
За Дейв вероятно сте прав- всички винаги очакваме повече. Може би това е малка част от неуловимата магия на всяко изкуство- особено на музиката. Все очакваш повече. Особено от изпълнители, които харесваш.
И ако може, нещо лично. Извън темата. Днес прочетох интервюто с Любо Киров от последния БИОГРАФ. Радвам се, че този човек е намерил място на страниците на любимото ми списание. Един от много малкото съвременни български музиканти, които харесвам истински. Според мен- все още не напълно и заслужено оценен. Като искрено се надявам, че преценката ми е погрешна! Благодаря, наистина. Поздрави и както винаги, бъдете здрави.
ХаресвамХаресвам