„Героят от Шипка“ за пореден път си изми ръцете като Пилат Понтийски – този път собствените си министри.

Но президентът вече изгуби комфортната роля на безпринципен критикар, който иска всички да са богати, здрави и млади

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 29 октомври

Срещата на президента Радев с назначените от него служебни министри миналата неделя беше класическа сценка „а ла Пилат Понтийски“. Измиване на ръце, по стар юдейски обичай, от „героя от Шипка“ – човека, който на 3 март миналата година говореше за „вируса на манипулацията“ и „вируса на страха“. Същият, който не се поколеба месеци наред да използва ковид-кризата в изгода на собствения си политически рейтинг, платен с цената на хиляди животи на наивни хорица.

Най-новите опорки на Радев са все така парадоксални и взаимно противоречащи си, както и всичките му предишни. От една страна, той най-сетне каза в прав текст, че „животът на нашите сънародници е по-важен от изборния резултат“. Но когато друго правителство и чужди министри въвеждаха ограничителни мерки и локдауни, тогава животът и здравето на хората не бяха чак такъв приоритет.

В предизборната си реторика държавният глава обаче не се посвени и да заяви, че недоверието към ваксините било насадено от предишните управляващи. С тези думи Радев поставя своеобразен рекорд – да му се смеят не само хората, които не го харесват, но и собствените му симпатизанти. Говорейки, че „недоверието към ваксините“ е вина на неговите опоненти, героят от Шипка не просто разочарова своите верни привърженици – той вероломно ги предава. Забива им нож в гърба. Отрича се от тях, отнема им едно от най-ярките знамена на свободата, които те веят вече над година и половина.

Ако не броим световни ковидиоти като бразилеца Болсонаро, българският президент е може би единственият държавен глава (особено пък сред членките на елитния Европейски съюз), който не е призовавал публично към ваксиниране и не е давал личен пример пред телевизионните камери. В едно от многото си противоречиви изявления (на 19 октомври в Перник) той намекна, че вече се е имунизирал (още миналото лято???), но не искал да вика камери и да прави спектакъл от това. Сякаш би било срамно да дадеш личен пример, с който да спасиш живота и здравето на хора, които биха го последвали…

В прословутата си „пилатовска среща“ с министрите Радев едва ли не им се скара, че се е наложило да ги подкрепя, рискувайки рейтинга си, но и че начинът на въвеждането на новите мерки „търпи критика“. Те трябвало да бъдат „пропорционални“ и да „изключват дискриминация“. Преведено на по-прост език, а не изречено от устата на Пилат Понтийски, това просто означава – редно е да има мерки, но за да няма недоволни от тях, по-добре е да няма такива.

Да се караш на министър-антиваксър, че най-сетне е предприел нещо, за да спре поголовното измиране на нацията, чийто държавен глава си, е висша проба политическо лицемерие и исторически цинизъм. Реториката на „героя от Шипка“ открай време рециклира максимата „най-добре е да бъдем богати, млади и здрави“. Сякаш някой нормален човек би имал нещо против това и е някаква революционна дързост да я чуем от неговите уста. Никога досега държавата ни не е била управлявана от човек, който няма конкретно предписание и предложение по нито един проблем, а просто изисква той да бъде решен или да не се е появявал въобще. Той няма вина за нищо, което се случва. Не е причинил косвено смъртта и заразяването на хиляди хора с безотговорното си поведение и изявления. Министрите, които създадоха хаос в държавата през последните месеци, сякаш не са назначени от него, а от враговете му.

Той просто иска да бъде там, на „Дондуков“ 2, и да бъде все така обичан. Е, неминуемото се случи – дойдоха времената, в които освен критика и пожелателно мислене, от него се очакват и конкретни действия – назначения на правилните хора, уволнения на такива, които са се отказали неподходящи… И най-вече – взимане на страна по най-важния въпрос, разделил нацията ни през последните години – в защита или в неглижиране на човешкия живот и здравето на българина. С „героя от Шипка“ се случва неизбежното – да търпи последиците от собственото си конюнктурно и недалновидно поведение в досегашните месеци. Сега вече не той, а едни други хора „истеризират и спекулират, без да имат смелостта да предложат алтернатива“. О, нима? Да не би президентът да се е заразил с „вируса на манипулацията“? Или с „вируса на страха“?

Чак сега хора като Радев (а също и като премиера Янев и здравния министър Кацаров) осъзнават какво е да носиш отговорност за хора, голяма част от които не са в състояние да носят отговорност дори за самите себе си. Да се грижиш за инертна маса без инстинкт за самосъхранение, чието самоубийствено поведение после ще тежи на твоята съвест. Да се налага да взимаш не едно, а поредица от решения, всяко от които разделя нацията минимум на две и моментално изпраща стотина кресливи протестиращи под собствените ти прозорци.

Дали след изборите на 14 ноември „героят от Шипка“ ще продължи да бъде начело на държавата? Съдейки по мазохистичната склонност на българите да си причиняват „още от същото“ – нищо чудно. За разлика от предишни президентски и парламентарни избори обаче, на тези Румен Радев няма да влезе в комфортната роля на критикар, от когото нищо не зависи, и чийто вдигнат юмрук се е превърнал в герб на една полу-дебилна тълпа.

Този път той е човекът, срещу когото недоволстват същите хора, които му дадоха толкова власт в ръцете. Опълченец срещу собствения си електорат.