На българския телевизионен фронт битките са между коренно различни формати: Survivor и „България търси талант“ срещу „Капките“ и Hell’s Kitchen

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 18 март

Има нещо нелепо и дори тъжно във факта, че докато в Украйна се води война и умират хиляди бойци и стотици невинни граждани, у нас народът се избива за бутилка олио на по-ниска цена, а по телевизията гледаме изкуствено създавани конфликти между известни и не чак толкова известни сънародници и сънароднички. Тази пролет конкуренцията между bTV и Нова е особено ожесточена, като освен нови серали, които миналата седмица подложихме на съпоставителен анализ, във войната са включени и някои от най-скъпоструващите риалити-формати.

От bTV хвърлиха най-тежката си артилерия – „Сървайвър“, който се завърна в ефира след осемгодишна пауза и с увеличена премия за победителя (150 000 лева). Действието на шестия сезон се развива за втори път на Филипините, където протече и четвъртото издание от 2009-а с победител Георги Кехайов.

След като през последните три есени единственото подобно шоу в ефира беше „Игри на волята“, снимано от Нова телевизия на български плажове, сега публиката тутакси си припомни какво означава истински мащабна продукция от световнопризнат формат-феномен. Чисто визуално „Сървайвър“ изглежда на светлинни години от конкурента си, но по-важното е, че кастингът и най-вече представянето и психологизирането на отделните участници са на съвсем друго ниво. Конфликтите не изглеждат така изкуствено подклаждани, нито се акцентира с такова продуцентско настървение върху умишлено вкарани в играта дразнители, каквато беше например Мани от последното издание на „Игрите“.

Почитателите на „Сървайвър“ със сигурност помнят и по-качествени селекции от играчи и по-интригуващи сюжети в предишните сезони, но дори и в сегашния си вид това приключенско риалити се откроява като недостижим връх в жанра и еталон за риалити-телевизия. Не бива да се премълчава обаче, че първоначалното разделяне на играчите в двата отбора беше направено необичайно прибързано и дори мистериозно претупано пред камерите. Впоследствие се наложи прегрупиране на племената, което създаде усещане за ненужна режисираност – нещо, което в предишни сезони не се бе случвало. Появиха се неизбежни асоциации с „Игри на волята“, което, въпреки високия си рейтинг от последните два сезона, се бе превърнало в нарицателно за очевадна продуцентска намеса в надпреварата.

Но като изключим лекото усещане за режисираност, каквато преди не сме наблюдавали в „Сървайвър“, това шоу е на изключително визуално и съдържателно ниво – все едно гледаме не българска, а някаква чужда телевизия.

В понеделнишката вечер обаче филипинските игри имат чудовищен конкурент в лицето на „Като две капки вода“ по Нова. И в десетия си пореден сезон това шоу не слиза от рейтинговия трон, тъй като е уникална за нашия ефир комбинация от непретенциозно масово зрелище и надпревара на доказани таланти, които нерядко влизат в ожесточена конкуренция. Гримьорите все така вършат чудеса, всяко изпълнение е подплатено с атрактивна хореография и режисура, а актьорските скечове на Рачков и Геро в паузите имат самостоятелна стойност, която нерядко надскача тази на самите изпълнения.

Кастингът отново е достатъчно интригуващ и звезден, въпреки че тази година залитането в посока поп-фолк внася известен дисбаланс. Доста зрители не без основание подозират, че някои изпълнители са къде деликатно, къде напълно открито фаворизирани от журито. Дори и най-запалените почитатели на Анелия например не могат да си изкривят душата, че тя очевидно не се справя с имитациите. Изпълнява всяка песен „просто като Анелия“, все едно е на поредния си концерт, а съдиите се чудят как да си изкривят душата и да й дадат по-висока оценка. За сметка на това колежката й Есил Дюран и актьорите Моню Монев и Дарин Ангелов имат всички основания да се чувстват умишлено ощетявани при гласуването.

Но както и друг път е ставало дума – в „Капките“ реалното класиране сякаш няма никакво значение, ако не броим накърненото его на някой обиден участник. Ако зрителят предварително се е отказал да обръща внимание на оценките и аргументацията им, може да се наслаждава на шоу, каквото може би и в най-големите световни телевизии се среща рядко. Хвалбите в ефир от Магърдич Халваджиян към екипа му несъмнено дразнят много зрители, но истината е, че са напълно заслужени, а публиката невинаги си дава сметка за положения колосален труд, както и за добре уцеления баланс между хумор и сериозност. Така че – за десети път браво!

На фона на „Сървайвър“ и „Капките“, другите два скъпи риалити проекта на bTV и Нова за пореден сезон бледнеят. „България търси талант“ отново се радва на висок рейтинг в неделната вечер, но той не е постигнат в битка с особено свирепа конкуренция. Макар и със симпатични съдии, сред които се откроява добродушният професор-зевзек Тодор Кантарджиев, това шоу си остава една лъскаво поднесена читалищна самодейност, където основното достойнство на повечето състезатели се състои във факта, че изобщо са се осмелили да участват.

Готварското състезание „Хелс Кичън“ пък върви в събота и неделя по Нова, но то само привидно се позиционира в жанра, в който са „Мастършеф“ и новото предаване на Силвена Роу „Моето звездно парти“ по bTV. Реално кулинарията тук е на заден план, а на преден са скандалите и крамолите между отделните готвачи. Наистина жалко за харизматичен и способен шеф, какъвто е Виктор Ангелов. Ролята на „български Гордън Рамзи“ може и да му отива, но той със сигурност си дава сметка, че основната му публика са не кулинарно изкушени зрители, а любители на сеира и кавгите – една отглеждана с години аудитория на Нова телевизия. Язък и за готварския, и за артистичния му талант.

Както и при „България търси талант“, „Хелс Кичън“ присъства в ефира някак си самоцелно – за да се запълва тази ниша, за да има точно такива проекти, предназначени за конкретен тип рекламодатели. Но и двата риалити-формата реално не представляват автентичен обществен интерес и не създават нови телевизионни звезди. И в bTV, и в Нова със сигурност си дават сметка за това, но в случая публиката не е важна за тях – важни са най-вече рекламодателите…