Спечеленото дело за клевета срещу бившата му съпруга Амбър Хърд е първа официална победа срещу кенсъл културата

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 11 юни

В най-шумния и пикантен съдебен процес от последните години холивудската жива легенда Джони Деп осъди бившата си съпруга Амбър Хърд за клевета, след като го беше набедила в домашно насилие. Тя трябва да плати и 15 милиона долара обезщетение на актьора, чиято кариера беше буквално съсипана след обвиненията й.

Важно е да се отбележи, че преди две години Деп загуби подобно дело в Англия, след като местният таблоид „Сън“ го нарече „побойник на съпруги“. Там обаче присъдата в полза на вестника, където Хърд беше не ответничка, а само свидетел, се решаваше от един-единствен съдия, докато сега в САЩ тя бе произнесена от група съдебни заседатели. Това е и едно от обясненията защо „кенсъл културата“ – ляволибералното течение, зачеркващо цели кариери и дори съдби на базата понякога на напълно недоказани твърдения – претърпя първо официално поражение от такъв мащаб. Ако е приет факт, че в англосаксонския свят съдиите вече са част от този нов вид тоталитаризъм, то у нормалните хора очевидно е останала някаква съпротива, някаква способност да разсъждават човешки и да вникват непредубедено във всяка конкретна ситуация. Така Джони Деп стигна до триумф, който се посреща с изумление от повечето медии в САЩ и Великобритания, но предизвиква еуфория не само у заклетите му фенове, но и у широките маси като цяло. Киностудията „Дисни“ сега се кани да върне замразения проект за поредната му роля като Джак Спароу в хитовата поредица „Карибски пирати“. Кариерата му, макар и почти стопирана за близо три години, ще може да продължи.

Сега самата му бивша съпруга е „канселирана“ – заговори се, че всички сцени с нея в предстоящото продължение на хита „Акваман“ ще бъдат изрязани. На Амбър Хърд ще й бъде трудно оттук нататък да получава роли и въобще да има изяви, представящи я като някакъв пример за подражание. Сам по себе си този факт е не по-малко тревожен – със същата свирепост, с която обществото се нахвърли срещу Деп преди 3 години, сега е готово да зачеркне и нея.

Но толкова ли виновна е Амбър, че е решила да се възползва от новите времена и либерални порядки, представяйки се за жертва на домашно насилие? Имало ли е кой да й каже кога да спре, да удари спирачки на алчността си и на жаждата за лично отмъщение? Вероятно не. Когато цялото общество е в плен на тази ултралиберална, дефакто тоталитарна нова идеология, когато се издигат в култ правата на отделната личност за сметка на обществените порядки и здравия разум, все повече хора ще губят чувство за мярка и дори елементарен разсъдък.

Раздаването на присъди в социалните мрежи в Щатите отдавна е заместило реалното правораздаване, базиращо се на писани закони и правила, спазвани от столетия. В България можем само да се радваме, че проникването на този нов тип фашизъм все още не е толкова голямо. Тук засега живеем в някакъв своеобразен оазис на „нормалността“, на границата между модерния ултралиберален свят и традиционното общество, а процеси като този на Джони Деп срещу Амбър Хърд достигат до нас под формата на информационна екзотика и клипчета за забавление в социалните мрежи. Тоалетните в ресторантите и моловете ни все още са само два вида – мъжки и женски. Имаме и разделение в актьорските и певческите си награди – все още сме в правото си да знаем представител на кой от двата пола гледаме, слушаме и аплодираме. В Щатите и в Англия публиката вече няма тази привилегия…

Дали първата значителна победа на отпора срещу безумието на кенсъл културата ще повлече след себе си някаква антилиберална контрареволюция? В Америка правораздаването е „прецедентно“ и е много вероятно и други съдебни заседатели оттук нататък да отсъждат в полза на недоказано обвинявани хора, чиито кариери са били прибързано зачеркнати. Възможно ли е махалото вече да тръгва в обратната посока, да е достигнало онази крайна точка на нетърпимост, след която следва движение в противовес? Нека не се увличаме чак толкова в мечти…

На този етап ултралибералната психоза продължава да набира инерция. Все по-съществено става не какво точно се случва някъде по света, а как то се представя и интерпретира, и войната в Украйна е най-драматичният пример в това отношение. А новата „желязна завеса“, новата виртуална Берлинска стена, този път се издига не откъм Изток, а откъм Запад.

Тези дни с европейска директива бяха забранени за излъчване и спрени още една група руски телевизии – вече не англоезични „пропагандни“ такива, каквато беше RT, а традиционни московски канали, които гледаше цялата руска диаспора на континента, а освен нея и много българи. Информационното затъмнение е красноречив пример за новия либерален тоталитаризъм, но е и показателно за самохипнозата, в която все повече изпадат западните демокрации. В епохата на масово достъпните технологии и Интернет да опитваш да блокираш различните гледни точки е не само обречена кауза – това говори за безсилие и дори отчаяние.

Затова и победата на Джони Деп в делото срещу Амбър Хърд не е само негова – тя е на всички хора, които се противопоставят на предварително произнесените присъди, на медийните манипулации и на криворазбраната демокрация на ултралиберализма. Общественото мнение си остава лесно за манипулиране, но не и когато се прекрачат границите на елементарния здрав разум и на инстинктите на хората към справедливостта и правдата.

Проблемът е, че групата на кръвожадните – на хората, свикнали непрекъснато да зоват за разправа срещу някого – не само продължава да расте, но се ожесточава все повече и повече. Всеки го е усетил и в личния си Фейсбук или Туитър – доскоро уж нормални и добродушни хора сега вече ежедневно кълнат някого, издават присъди, опитват се да налагат своите правила и убеждения над останалите. Все повече се възцарява отровна атмосфера на противопоставяне и омраза. Ако някой престане да пее в унисон с „ехо-камерата“, създадена от социалните мрежи и мини-общества, моментално бива сочен с пръст и заклеймяван. И всеки негативен коментар или публикация моментално събират десетки пъти повече одобрение от някой позитивен и жизнеутвърждаващ.

Но победно вдигнатият юмрук на Джони Деп дава някаква надежда. И е красив символ на една съпротива, която тепърва ще набира кураж и мотивация.