Триумфът не е само за Джони Деп

на

Спечеленото дело за клевета срещу бившата му съпруга Амбър Хърд е първа официална победа срещу кенсъл културата

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 11 юни

В най-шумния и пикантен съдебен процес от последните години холивудската жива легенда Джони Деп осъди бившата си съпруга Амбър Хърд за клевета, след като го беше набедила в домашно насилие. Тя трябва да плати и 15 милиона долара обезщетение на актьора, чиято кариера беше буквално съсипана след обвиненията й.

Важно е да се отбележи, че преди две години Деп загуби подобно дело в Англия, след като местният таблоид „Сън“ го нарече „побойник на съпруги“. Там обаче присъдата в полза на вестника, където Хърд беше не ответничка, а само свидетел, се решаваше от един-единствен съдия, докато сега в САЩ тя бе произнесена от група съдебни заседатели. Това е и едно от обясненията защо „кенсъл културата“ – ляволибералното течение, зачеркващо цели кариери и дори съдби на базата понякога на напълно недоказани твърдения – претърпя първо официално поражение от такъв мащаб. Ако е приет факт, че в англосаксонския свят съдиите вече са част от този нов вид тоталитаризъм, то у нормалните хора очевидно е останала някаква съпротива, някаква способност да разсъждават човешки и да вникват непредубедено във всяка конкретна ситуация. Така Джони Деп стигна до триумф, който се посреща с изумление от повечето медии в САЩ и Великобритания, но предизвиква еуфория не само у заклетите му фенове, но и у широките маси като цяло. Киностудията „Дисни“ сега се кани да върне замразения проект за поредната му роля като Джак Спароу в хитовата поредица „Карибски пирати“. Кариерата му, макар и почти стопирана за близо три години, ще може да продължи.

Сега самата му бивша съпруга е „канселирана“ – заговори се, че всички сцени с нея в предстоящото продължение на хита „Акваман“ ще бъдат изрязани. На Амбър Хърд ще й бъде трудно оттук нататък да получава роли и въобще да има изяви, представящи я като някакъв пример за подражание. Сам по себе си този факт е не по-малко тревожен – със същата свирепост, с която обществото се нахвърли срещу Деп преди 3 години, сега е готово да зачеркне и нея.

Но толкова ли виновна е Амбър, че е решила да се възползва от новите времена и либерални порядки, представяйки се за жертва на домашно насилие? Имало ли е кой да й каже кога да спре, да удари спирачки на алчността си и на жаждата за лично отмъщение? Вероятно не. Когато цялото общество е в плен на тази ултралиберална, дефакто тоталитарна нова идеология, когато се издигат в култ правата на отделната личност за сметка на обществените порядки и здравия разум, все повече хора ще губят чувство за мярка и дори елементарен разсъдък.

Раздаването на присъди в социалните мрежи в Щатите отдавна е заместило реалното правораздаване, базиращо се на писани закони и правила, спазвани от столетия. В България можем само да се радваме, че проникването на този нов тип фашизъм все още не е толкова голямо. Тук засега живеем в някакъв своеобразен оазис на „нормалността“, на границата между модерния ултралиберален свят и традиционното общество, а процеси като този на Джони Деп срещу Амбър Хърд достигат до нас под формата на информационна екзотика и клипчета за забавление в социалните мрежи. Тоалетните в ресторантите и моловете ни все още са само два вида – мъжки и женски. Имаме и разделение в актьорските и певческите си награди – все още сме в правото си да знаем представител на кой от двата пола гледаме, слушаме и аплодираме. В Щатите и в Англия публиката вече няма тази привилегия…

Дали първата значителна победа на отпора срещу безумието на кенсъл културата ще повлече след себе си някаква антилиберална контрареволюция? В Америка правораздаването е „прецедентно“ и е много вероятно и други съдебни заседатели оттук нататък да отсъждат в полза на недоказано обвинявани хора, чиито кариери са били прибързано зачеркнати. Възможно ли е махалото вече да тръгва в обратната посока, да е достигнало онази крайна точка на нетърпимост, след която следва движение в противовес? Нека не се увличаме чак толкова в мечти…

На този етап ултралибералната психоза продължава да набира инерция. Все по-съществено става не какво точно се случва някъде по света, а как то се представя и интерпретира, и войната в Украйна е най-драматичният пример в това отношение. А новата „желязна завеса“, новата виртуална Берлинска стена, този път се издига не откъм Изток, а откъм Запад.

Тези дни с европейска директива бяха забранени за излъчване и спрени още една група руски телевизии – вече не англоезични „пропагандни“ такива, каквато беше RT, а традиционни московски канали, които гледаше цялата руска диаспора на континента, а освен нея и много българи. Информационното затъмнение е красноречив пример за новия либерален тоталитаризъм, но е и показателно за самохипнозата, в която все повече изпадат западните демокрации. В епохата на масово достъпните технологии и Интернет да опитваш да блокираш различните гледни точки е не само обречена кауза – това говори за безсилие и дори отчаяние.

Затова и победата на Джони Деп в делото срещу Амбър Хърд не е само негова – тя е на всички хора, които се противопоставят на предварително произнесените присъди, на медийните манипулации и на криворазбраната демокрация на ултралиберализма. Общественото мнение си остава лесно за манипулиране, но не и когато се прекрачат границите на елементарния здрав разум и на инстинктите на хората към справедливостта и правдата.

Проблемът е, че групата на кръвожадните – на хората, свикнали непрекъснато да зоват за разправа срещу някого – не само продължава да расте, но се ожесточава все повече и повече. Всеки го е усетил и в личния си Фейсбук или Туитър – доскоро уж нормални и добродушни хора сега вече ежедневно кълнат някого, издават присъди, опитват се да налагат своите правила и убеждения над останалите. Все повече се възцарява отровна атмосфера на противопоставяне и омраза. Ако някой престане да пее в унисон с „ехо-камерата“, създадена от социалните мрежи и мини-общества, моментално бива сочен с пръст и заклеймяван. И всеки негативен коментар или публикация моментално събират десетки пъти повече одобрение от някой позитивен и жизнеутвърждаващ.

Но победно вдигнатият юмрук на Джони Деп дава някаква надежда. И е красив символ на една съпротива, която тепърва ще набира кураж и мотивация.

Един коментар Добавяне

  1. ДР. МАРИЯ ПЕТКОВА каза:

    Не съм следила това дело. Нито отгоре- отгоре, нито в подробности. По ред причини. Имам си по- важни неща за вършене. Но понеже всички говорят- поназнайвам това- онова. И лично според мен истинският, големият, сериозният проблем тук НЕ Е дали Деп е насилник, а Хърд- обикновена алчна истеричка. За мен истински същественият проблем е, че поведение като това на въпросната госпожа има един ТРАЕН и ОПАСЕН резултат. За който никой не говори. Но това не прави този резултат по- малко съществен. Утре, вдругиден, след година, някоя жена, някъде по този свят ще има ИСТИНСКИ проблем. Ще е ИСТИНСКА жертва на отвратително, ИСТИНСКО насилие. Ще има нужда от подкрепа и помощ. И НИКОЙ няма да й повярва. Да я вземе насериозно. Заради такива като Хърд и подобните й. Ето това направи цялата истерия #METOO. Да, насилието не бива да се премълчава. Да, насилникът трябва да си получи заслуженото. Но нима някой все още вярва, че става дума за истинска битка с насилието и защита на жените и техните права? Никога няма да забравя какво каза пред съдия някоя си госпожа Х, обвинила Пласидо Доминго, че…съсипал психиката й преди 40 години!? Тя, разбира се, не излезе пред обществото с името и лицето си. Имала била право да остане анонимна. Та, тази госпожа Никоя каза ето това: ” След официална вечеря, в асансьора на хотела, докато бяхме само двамата, той ми каза, че имам много красива рокля. И се усмихна многозначително. Отвратителен намек! Това накърни психиката ми за десетилетия наред, съсипана съм!” Отказа се от съдебно дело срещу Доминго. Срещу…6 милиона долара!
    ???????
    Наистина ли живеем в ТАКЪВ свят?! Да. Наистина. Уви. Затова и аз се радвам, че Деп спечели. Жалко, че не познавам нито една от тия “спасителки на жени”. Да им задам един въпрос. А именно- защо не направят нещо ИСТИНСКО за правата на жените? Нещо реално? Някоя от тези скучаещи, мразещи света дами дали е наясно, че дори в ЕС една жена- хирург получава между 20 и 45% ПО- МАЛКО от всеки свой колега- мъж?! Нищо, че в общия случай жената- хирург е по- добре подготвена, по- професионална, по- внимателна?! Ето това е истински проблем за мен. А не кой на кого направил комплимент с подтекст преди 40 години.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s