Правителство, вдъхновено от американското посолство – кой и какво би спечелил от такова?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 7 април

Минаха поредните избори, след които измамените камилчета се оказаха повече, отколкото се очакваше. Оазисът на триумфалната победа за „добрите сили“ се оказа мираж. Оптическа измама. Кактусът, който камилчето от приказката ръфнало от яд, пък се оказа болезнено бодлив.

И още малко рекапитулации след махмурлука от неделната вечер: войната срещу паметника на Съветската армия се оказа глупава кампания в неподходящ момент. Или най-малкото изпреварила времето си. Или пък, което е по-близо до истината – безвъзвратно закъсняла. Ефектът „Магнитски“ пък излезе по-слаб от ефекта „Нексо“. „Кюлчетата“ избледняха на фона на офертите от половин милион за покупка на депутати. Къщата в Барселона отстъпи пред „парапета и неправилния ъгъл“. Кривите жълти павета в София се оказаха по-малко фатални от липсата и на един километър нови пътища. Обидната, умерено просташка, но все пак находчива песен „Депутатът Христо“, донесе на изпълнителя й победа срещу Бойко Борисов в софийския избирателен район, но се оказа единствената гордост за коалицията му след обявяването на резултатите. Каква иронична утеха, наистина. Затова пък по-просташките, но не по-малко находчиви песни на „Куку бенд“ за Лена и за Киро върнаха партията на Слави обратно в парламента. И превърнаха ПП в обект за присмех. Когато подигравките идват от доскорошен коалиционен партньор, чиито депутати си пробвал да вербуваш по най-безпардонен и калташки начин, те наистина попадат директно в целта. И боли много.

Потвърди се нещо, което бяхме анализирали тук още преди месеци – че на полето на субкултурата само един Хазарт не стига. И че пренасянето на войната от реалната политика в ъндърграунд сферата на закачките и ритмичните парчета няма да е от полза за „добрите сили“. Сега позициите на Слави ще се стабилизират още повече. Подобен ренесанс на бита политическа карта става рядко, но когато се случва, означава само едно – хората всячески търсят начини да накажат опонентите й.

В същата посока трябва да се тълкува и възходът на „Възраждане“ – щом дори антихаризматичният Костадинов бележи такъв ръст, представяте ли си какво е отвращението от противниците му? А какво ще стане, ако на следващи избори към него се ориентират и похарчилите сега нахалос гласовете си за няколко останали под чертата формации? Зад него вече няма да са 360 000 избиратели, а поне половин милион.

Впрочем, активистите на коалицията „Има как“ вече припознаха Копейкин като нов основен враг и започнаха да в типичния си стил да го демонизират по всякакви поводи. Това, освен че само ще налее нова вода във воденицата му, означава и още две неща – че се подготвя почвата за издаването на индулгенция „пито-платено“ за Борисов (той вече ще е по-малкото зло), и че те са наясно коя политическа сила тепърва ще бележи още по-голям ръст и ще застрашава „атлантическото статукво“. Неслучайно съставката „евро“ е пропусната – европейските интереси вече повече от година не са приоритет за глобалния наратив, който продължават да ни натрапват…

Размахването на пръст срещу президента Радев (за чието преизбиране, куриозно или не, реално оказаха решителна подкрепа), заканите, че ще влизаме още по-сериозно в украинския конфликт, йезуитското съюзяване на автентично дясно с популистко ляво, вкарващо държавата в небивала дългова спирала, от която дори Иван Костов вече се отвращава… Всичко това доведе до аритметичния парадокс сборът от двете „добри коалиции“ да е по-малък от последните им самостоятелни резултати. Но този парадокс е само привиден – ако се бяха явили поотделно, на тези избори, щяха да се представят още по-зле, и те отлично знаят това.

Впрочем, при евентуално разцепване на ПП и ДБ в две отделни парламентарни групи (каквото не е невъзможно и то поне по няколко причини), може да се стигне дори до куриозната ситуация формацията на „харвардските братя“ да се окаже чак на четвърто място в Народното събрание… И тогава песните и средният пръст на Ицо Хазарта ще останат единствената им утеха.

Сега големият въпрос на следизборните пазарлъци е ще дочакаме ли съставянето на редовно правителство. Ще има ли работещ парламент, който да гласува един по-нормален и разумен републикански бюджет? И каква ще бъде цената, която държавата ни ще трябва да плати, за да се сдобие с нещо толкова важно, но непостижимо през последната година?

За всеки здравомислещ е ясно – ако се стигне до сформирането на коалиционен (експертен, временен, анти-служебен или какъвто искайте го наречете) кабинет, той ще е конструиран в посолството на улица „Козяк“ и никъде другаде. Могат евентуално да си организират кръгла маса в близкия мол „Парадайс“. Както и да бъде формулиран, който и да го оглави, такова правителство ще има изцяло американска генетика и дневен ред.

Ако дресировката по манежа на цирк „Козяк“ постигне резултати, те няма да са непременно вредни и изцяло опасни за държавата ни – просто ще говорят за нейната тотална зависимост и завладяност. Няма да сме нито първите, нито последните европейци на този хал. Какво да каже например Германия, на която й взривиха основния енергиен канал и тя дори не гъкна?

В тактически и краткосрочен план да се подчиним на американците може и да ни донесе конкретни дивиденти. Най-малкото – един по-нормален държавен бюджет. Но в стратегически и дългосрочен това ще е самоубийствено за всички, които заиграят по тяхната свирка. От „Козяк“ няма да са против да изиграят ролята на „лошото ченге“ – служейки като извинение за ПП и ДБ пред избирателите им. „Не сме ние, Големите братя ни накараха и казаха, че иначе ще ни бият!“. И това извинение със сигурност ще проработи в партийните ядра в София, Пловдив и Русе – новия тризъбец на техния електорален съпорт.

ГЕРБ ще са ако не печеливши, то поне ще са най-малко потърпевшите от съставянето на какъвто и да е кабинет. За хората на Борисов ще бъде изгодно всички от евентуалната проамериканска коалиция да изсърбат попарата от нея, защото за ПП и ДБ вредата ще е много по-трайна и необратима. Той ще излезе от руините на бял кон, следван от каракачанско куче.

Въпросът ще се решава изцяло зад кулисите – доколко американското влияние и диктат са по-силни от инстинктите за самосъхранение на „добрите сили“. Но онова, което те вече интуитивно са усетили, е че са в състояние на цугцванг – липса на печеливш ход. Дали ще благоволят да дадат на Борисов индулгенцията за невинност, която ще се окаже смъртоносна за политическото им бъдеще, или няма да благоволят – самите резултати от изборите показват, че това ще има все по-малко значение. Колелото на историята ще продължи да се върти даже и без тяхната хамлетовска дилема да получи какъвто и да било отговор.