И за двамата политиката е като небрано лозе, но по-лошото е, че покрай тях мишкуват много тошковци, а хиляди хора останаха с излъгани надежди

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 17 октомври

Две събития от последните седмици, привидно нямащи нищо общо помежду си, откроиха по нагледен начин политическата безпомощност на двама лидери, които доскоро се ползваха със значителен авторитет сред достатъчно широки народни маси. В София градоначалникът Васил Терзиев поведе библейска война със сенките на неясна и неназована от него мафия, взирайки се в препълнените кофи за боклук на два столични квартала. Междувременно лидерът на „Има такъв народ“ – най-обичаният български шоумен от близкото минало Слави Трифонов – изпадна в конфузна ситуация покрай проектозакон на неговите хора, предвиждащ затвор за всеки, който „изнася на лична информация“, каквото и да означава това.

Има значителна ирония във факта, че и кметът, и Дългия – някога истински звезди в своите среди – днес изглеждат като политици, които са се изгубили в лабиринта на властта. Не се чувстват никак добре в него, видимо са сърдити и изнервени, но не е много ясно на кого точно се ядосват. Общото между двамата е, че не посочват никакъв възможен изход от тъпата ситуация, в която се намират. Единият се оплаква по медиите без план, другият се извинява за грешки на екипа си. Изглеждат толкова безпомощни, че спокойно може да се каже – ако решат да разменят местата си, всеки ще върши работата на другия с горе-долу същия успех. Даже никой няма да разбере, че са се трампили.

IT-предприемачът и комунистически наследник Терзиев влезе с гръмки фанфари в политиката преди две години. Съосновател на компания, която западняци после купиха за четвърт милиард долара, той изглеждаше като перфектния антипод на старите кметове. Обеща прозрачност, зелени улици, европейски стандарти. Но две години по-късно реалността се оказа друга.

Самата политическа кариера на кмета започна с фалстарт – още преди изборите избяга от уговорено интервю в БНР. След това, през ноември 2023-а, спечели на косъм с 4786 гласа преднина пред смуглата синдикалистка Ваня Григорова. Стигна се до обжалване от нея в съда и се заговори за грешки в отчитането на вота – случай, който показа крехък е мандатът му от самото начало. Побърза да нареже един паметник в сърцето на града, оставяйки след това мястото като цирей насред красивата градина. После се мина през транспортната стачка, оставила за пръв път от десетилетия столичани без общински превоз в продължение на дни наред. Гръмнаха и чутовни корупционни скандали с негови заместници, стигна се до арести и оставки. Но на кмета все някой друг му е виновен, само не и той. Видно е и че около него няма стабилни хора, на които той да се опре. Изглежда сам и объркан и се държи като сърдито дете.

Днес София направо е истинска комедия абсурда, чийто апогей стана кризата с боклука в „Люлин“ и „Красно село“. Кофите преливат, граждани се самоорганизират и разнасят чували. А Терзиев? Вместо ясен план, той вижда „сблъсък на два свята“ и обвинява „мафията“ и общинския съвет в кметството. „Това не е криза с боклука. Това е сблъсък на два свята“, философски обобщава сърдитият градоначалник. Говори за рекет и саботаж от „хора, които десетилетия тъпчат града“, без да навлиза в конкретика, без да завежда съдебни дела, без да предприема и никакви решителни действия по овладяване на ситуацията. От „Продължаваме промяната“ го подкрепят с гръмкия манифест: „София няма да бъде град на мафията!“. Звучи чудесно, почти като девиза на земеделците „Мир, хляб, народовластие“. Но къде е решението – в мобилизираните затворници и доброволци ли? Затова ли софиянци си избраха толкова умен кмет-предприемач?

Безпомощният плач послужи като високо вдигната волейболна топка за вечния забивач Бойко Борисов. „Ако има мафия, Терзиев две години е плащал на мафията!“, каза лидерът на ГЕРБ и хитро предложи помощ, ако кметът отиде да се помоли в парламента. Отново „уин-уин“ ситуация за политика от Банкя…

Генетично свързан с някогашната Държавна сигурност чрез дядо си (началник на Военното разузнаване), Терзиев изглежда е наследил повече некомпетентността, отколкото здравата предприемаческа хватка. Когато един управник не предлага конкретни решения, а само оплаквания и сочене с пръст на неясни врагове, това е ясен симптом, че политиката просто му е чужда. Направо е чудо как е бил и толкова успешен предприемач – явно заслугите там са били на други хора.

Но да погледнем и Слави Трифонов – шоуменът, който през 2021 г. създаде ИТН с обещания за антикорупция и реформи. „Гласът на суверена“, често повтаряше той в легендарното си шоу. Но кариерата му в политиката бързо се превърна в поредица от провали, които го правят да изглежда като комик, забравил най-успешните си смешки. Партията му веднъж даже стигна до цели 66 мандата в парламента, но Дългия излезе с нелепи предложения за правителство и премиери. Разочарованията от политическите му действия се трупаха методично, месец след месец, и само безумието сред конкурентните партии позволяваше на ИТН да се задържа на повърхността. Междувременно Слави все по-често изпадаше в дълги периоди на диванно мълчание, а когато се обаждаше, се отдаваше на носталгични спомени и на смътни обещания за нов концерт на националния стадион.

Пикът на политическата неадекватност бе достигнат този месец с проектозакона за лична информация, внесен от одиозния Тошко Йорданов, който преди това беше успял да настрои и цялото лекарско съсловие срещу себе си и партията си. Текстът предвиждаше до 6 години затвор за „престъпления против личния живот“. Обществото скочи веднага: журналисти, коментатори, интелектуалци, дори екипът на телевизия „7/8“. Трифонов побърза да се извини – в любимия си Фейсбук и в любимия си стил: „Ще направя всичко, за да изразявате свободно омразата си“, „99% не са чели проектозакона“, и че Борисов „не е чел нищо в живота си“…

Най-добронамерените и упорити негови фенове все още са склонни да му влизат в положението – опитват се да търсят разлика между него и хора като Тошко или Станислав Балабанов, вече масово приемани от хората като жалки глашатаи на политическата проституция. Но истината е, че Слави открай време е предпочитал да се обгражда с неособено кадърни нискочели сътрудници. Ако в шоубизнеса тази тактика му носеше успех – той изпъкваше като върлина в гора от джуджета, в политиката става точно обратното – безумието, простащината и непоследователността на съратниците хвърля кал върху грижливо лъснатото му теме.

Терзиев и Трифонов привидно са пълни политически противоположности, но никога не са си приличали така, както днес. И двамата са като риби на сухо: единият е бивш предприемач, попаднал в свят на компромиси и задкулисие, с които не може да се справя, и където „мафията“ е лесен отговор за липсата на план и решителност. Другият е комик и певец, излязъл на сцената на сложни коалиции и законотворчество, където няма място за песни, шеги и експерименти.

И двамата просто не са родени за това, въпреки че в началото патетично играеха тази роля. Терзиев систематично губи кадри и доверие, Трифонов – сценаристи и репутация.

Може би е време да се върнат на корените си – единият към кодовете, другият към екрана. София и парламентът заслужават повече от оплаквания и конфузни оттегляния.