За пръв път конфликтите не изглеждат предварително режисирани. Под пластовете делулу, мяукане и махленски подмятания се появи нещо рядко за това риалити – автентични сюжети

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 25 септември

Когато второто издание на „Ергенът: Любов в Рая“ стартира, събирайки млади момчета с жени над 30 години, учудването у публиката лесно прерасна в подигравки и дори възмущение. Репутацията на това шоу и без това отдавна е на критичния си минимум, а зрителите сядат да го гледат най-вече заради първичните си потребности да се подиграват на някого.

Само една седмица обаче беше нужна, за да се разбере, че тазгодишният сезон ще е по-различен и дори, колкото и да е странен този епитет в случая – успешен. Не става въпрос само за абсолютния брой зрители, които го гледат, нито дори за прословутия „шеър“, измерващ процента публика спрямо конкурентните телевизии. Говорим най-вече за ползата и смисъла от едно риалити шоу, от начина, по който присъства в общественото пространство. Тази есен, за пръв път от появата на предаването в ефира, бяха повдигнати, и методично се разработват, автентични проблеми и противоречия във взаимоотношенията между двата пола, а конфликтите не изглеждат форсирани от продуцентите, нито написани и режисирани предварително.

Поколенческите различия сами по себе си са достатъчен генератор на сюжетни линии и не е било необходимо участниците да се насъскват едни срещу други. Разликата между генерациите стана особено видима при влизането на тримата по-възрастни ергени две седмици след началото. Притеснението на младите момчета от по-зрелите мъже не можеше нито да се скрие, нито да се нагласи задкулисно. Същевременно веднага пролича и характерната за джен зи поколението безпринципна самоувереност – вродената наглост, която не е базирана на конкретни постижения и личностни качества, а просто е налице у неговите представители. Младите днешни мъже смятат, че някои неща им се полагат, само защото те са живи, съществуват, дишат въздуха на този свят.

Отношенията между момчетата и „каките“ може би са леко форсирани и режисирани зад кулисите – има достатъчно индикатори за това. Някои двойки са твърде странни, за да са автентични. Намесата на редактори и продуценти в това шоу продължава да се усеща, но сега е в много по-различна посока.

Колкото обаче и да са парадоксални създадените двойки между младежи и по-зрели жени, в тях се долавя и една особена, леко стряскаща реалистичност. Джензи момчетата дотолкова са свикнали някой да се грижи за тях, че нямат нищо против партньорките им в живота да заместват техните майки. Същото в голяма степен важи и за техните работодатели в живота отвън, в чиято роля тук са продуцентите на предаването. Младежите с охота се оставят в чужди ръце и нямат никакъв проблем с това някой да им се кара, да ги наставлява, а после да му се извиняват колкото пъти е необходимо. Да им се нареди да ухажват някоя какичка за тях е съвсем в реда на нещата. Важното е да не ги карат да правят нищо друго съществено, а просто да ги оставят да се наслаждават на себе си и на живота. Приоритетът за тях е да не им се налага да проявяват най-дефицитното качество сред своята генерация – инициативата. Жонглирането с достойнството – веднъж твърде хипертрофирано, друг път – с готовност заметено под килима, е най-характерната черта за тази генерация.

Моментът с влизането на трите млади хубавици и последвалите събития създадоха най-силните и автентични епизоди в „Ергенът“. В челото на тази класация без съмнение е и епизодът от миналогодишната пролет, когато Мартин Елвиса се сблъска челно със своята доскорошна приятелка от външния свят Йоана. Но сега се получиха едновременно няколко сюжетни линии, създаващи ситуации, каквито и най-опитния драматург не може предварително да напише. Завистта на по-застаряващите към младите и красивите, снизхождението към новодошлите, любопитството на ергените към новите попълнения, отказът на девойките да капитулират бързо пред нападките на излезлите извън кожата си какички… Какво по-добро доказателство, че животът е най-добрият сценарист? Едно жадувано завръщане към ранните времена на риалити жанровете у нас, когато всичко се случваше „от само себе си“, със съвсем леко и незабележимо продуцентско подбутване…

Основният минус на „Любов в рая“ си остава перманентният, интуитивен стремеж на продукцията да се подиграва на участничките, на които кой знае как се е молила преди това да влязат в предаването й. Концепцията да се вкарат персонажи, за които от самото начало се знае, че ще запълват екранното време с излагации и кавги, е все така отвратителна и отблъскваща. Докато е налице, репутацията на шоуто трудно ще отлепи от дъното, на което се намира. Но този сезон тя видимо не смогва да доминира над останалите теми и служи повече за запълване на луфтове в някои епизоди.

Мяукането в музикалния фон, докато показват перманентното делулу мърморене на Силви, е находчива продуцентска идея напълно в духа на джен зи меметата от социалните мрежи, но бързо омръзна. Подигравките срещу абсурдната й прическа и стил на обличане, а също и срещу постоянните заблуди, в които живее, имат кратък живот и в крайна сметка оставят горчив вкус у публиката. Продукцията със сигурност е можела да даде някой съвет (очевидно е, че го прави непрекъснато към останалите участници) и да направи присъствието на тази девойка в шоуто по-малко налудничаво. Но целта е била именно тази – Силви е вкарана, за да бъде дразнител и за публиката, и за повечето обитатели на имението.

Този похват – да превръщаш някои участници в предаването си в свои врагове и мишени – очевидно се котира добре сред известна прослойка зрители. Но това е кух, фалшив рейтинг. Това не е публика, с които една телевизия, особено „семейна“, за каквато поне доскоро се смяташе bTV, би могла да се гордее.

Факт е обаче, че извън отделни единици като Силви, Десислава-Джоана, Цвети и новодошлият ерген Георги, повечето участници този път не са поставени перманентно на продуцентската мушка. Оставени са да се вълнуват, интригантстват и сплетничат спонтанно и на воля, а камерите сякаш са по-дискретни като присъствие от друг път. Вече не всичко се снима така „от упор“, както преди, а често пъти оператор зад обектива напълно липсва.

Крайният резултат е едно риалити, за което е все така срамно човек да признае, че го гледа, но което се следи със значително по-голям интерес, и то от съвсем различен тип.

Сред другите открояващи се и силно въздействащи епизоди този сезон беше срещата на красавицата Памела с „Конан Варварина“ Павел, който я извади от комфортната й „връзка“ с миловидния Ашкар. Вълнението на момичето, което видимо почувства привличане към по-мъжествения (и като външност, и като поведение) екземпляр беше трудно да се прикрие, а избухването в плач, когато осъзна сложната ситуация, в която е поставена (и от която не би могла да избяга, както би направила в реалния живот отвън), докосна и развълнува всеки зрител. Чисто драматургично и операторски този епизод беше брилянтно разигран и заснет.

На този етап подобни бисери остават по-скоро изключения, отколкото тенденция в това компрометирано шоу. Ще му бъдат необходими и други сезони като този, преди публиката да започне да го взима насериозно, а не като някакъв евтин махленски сеир. Но промяната в него в положителна посока е твърде осезаема, за да бъде подмината и оставена без аплодисменти.

Ако „Ергенът“ запази тази посока, може би за пръв път ще се окаже по-интересен с истинските си реакции, отколкото с предварително зададените или форсирани скандали. И това вече би било не само отдавна чакан обрат, а малка реабилитация на целия жанр.