Протестите срещу новата омбудсманка са кристално олицетворение на целия ни граждански фалш и псевдо-общество

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 7 август

• Кой път да поема? – попитала новата омбудсманка Мая Манолова.
  – Този, който ще те отведе най-далеч… – отговорил ѝ Константин Пенчев.
  – Абе, я не ми пробутвай цитати на Паулу Коелю, ами ми кажи как да си стигна до новия офис…

Този актуален виц от интернет-форумите чудесно синтезира образите на досегашния омбудсман и неговата новоизбрана наследничка. Той – интровертен почти до съзерцателност експерт, когото трудно ще чуеш да повишава тон. Ако зависи от него даже не би разговарял с никого, стига да имаше такава възможност. Тя – екстравертна псевдо-интелектуалка, цапната през устата, която никога не би се срамувала от невежеството си или каквато и да била друга своя черта. И ако зависи от нея – никога не би спряла да говори, с когото и да е, за каквото и да е.

Избирането на Мая Манолова за нов омбудсман на републиката стана повод за поредната буря в чаша вода, каквито са повечето ни политически скандали напоследък. В последния ден от работата на парламента преди лятната ваканция на площада дори се събраха 30-ина протестиращи, охранявани от двойно повече полицаи. „Омбудсрам“, „Мафия“, „Маямата ви мръсна“, „Тя не е нашият избор“ и прочие транспаранти украсяваха шареното хипстърско сборище.

Ако минаваш случайно оттам, инстинктивно започваш да се питаш какво толкова се е случило и каква е същината на поредното политическо предателство и депутатско коварство. Търсиш в Гугъл подробности за работата на омбудсмана, ровиш се в биографията на червената фурия Манолова, опитваш се да си спомниш за какво ставаше дума в аферата „Костинброд“. Накрая, точно като в един друг виц, инстинктивно си готов по навик да теглиш една майна на всички – просто така, да си знаят че ти не си от баламите и не одобряваш парламентарното задкулисие. Даже и жегите не одобряваш и дълбоко в себе си знаеш, че и за тях са виновни пак те. Пускат ги нарочно, за да полудява народът и така да го управляват по-лесно.

Лично аз сигурно съм последният, който би седнал да защитава хлевоуста соц-депутатка от нападките срещу нея или пък да одобрява избирането й за народен защитник. Ако зависеше от мен, цялата партия на Мая Манолова трябва да стои колкото се може по-надалеч от какъвто и да е вид власт.

Но в случая се опитвам да се поставя на мястото на обикновен човек. Под такъв разбира се нямам предвид някой от онези, превърнали висенето по жълтите павета с плакат в ръка в своя професия или в любим метод за убиване на лятна скука.

Какво знае обикновения човек за Мая Манолова и длъжността омбудсман и има ли причини да е недоволен от свързването на двете неща в едно?

Червената депутатка е една от малкото представителки на тази партия, които наистина имат „фасон“. Но не фасон по начина, по който го разбираше бившата социална министърка Емилия Масларова, например, която издигна до гениални висоти изкуството да се демонстрира самодоволство и дебелоочие. Манолова беше единствената от управляващите, която по времето на протестите през 2013-а не се боеше да отиде сред псуващата я тълпа и да разговаря с нея. Тя е и сред малцината депутати, които се отнасят с търпение и самоирония към пародийните подигравки, които редовно й устройват от „Господари на ефира“. Манолова е един от редките представители на тази партия, устоявали на канонадата от заядливи въпроси в студиото на Сашо Диков и успявали почти с достойнство да си тръгнат оттам. Не на последно място – Манолова дръзко наруши червените канони, впускайки се преди няколко години в бурна извънбрачна връзка със свой съпартиец (бившият говорител на БСП и военен министър Ангел Найденов – б.р.), което дълго време беше заклеймявано от повечето висши функционери на столетницата. Въобще – истинска „алена буква“, излязла сякаш от роман на Натаниел Хоторн.

Да, в масовото съзнание Манолова е свързана и с аферата „Костинброд“. Ако питате протестърите от „Протестна мрежа“, за тях това е доказателство за липсата на какъвто и да е морал у 50-годишната кюстендилска депутатка. Ако питате мен – тогава тя просто „изяде зелника“, който някой друг услужливо бе решил да й даде. Като гледам развитието на политическата ситуация у нас, не забелязвам някой да продължава да прави драми от онази история. Опитите да се демонизира точно Манолова, на фона на цялото лицемерие, което цари на политическата ни сцена и в нейните кулоари, не са нищо друго освен част от същото това лицемерие.

Ако човек се вгледа в дефиницията на длъжността омбудсман и си сложи ръка на сърцето, няма как да не признае, че кюстендилската поразяваща уста има всички шансове да се справи добре в тази роля. Предшествениците й Гиньо Ганев и Константин Пенчев се радваха на всеобщо уважение, но едва ли ще бъдат запомнени с някакъв сериозен принос в популяризирането на омбудсманската идея. Готов съм да се обзаложа, че едва в мандата на Мая този пост ще се изпълни с по-реално съдържание и ще бъде олицетворен от личност, на която наистина й отива.

Освен всичко друго, като идеологически противник на БСП и на левите идеи (надявам се и хипстърите от „Протестна мрежа“ да са такива) мога само да се радвам, че една от най-енергичните и лишени от комплекси представителки на тази партия ще бъде принудена да скъса връзките си с нея. Ако бях от управляващата коалиция, бих се радвал, че няма да имам такъв опонент от парламентарната трибуна и че кюстендилските червени бабички вече няма как да й подаряват китки цветя с просълзени от умиление очи. И не на последно място – Манолова ще липсва и на самите протестъри, защото вече няма да има кой да разговаря с тях, облечен в розова сакенце и с пластмасова чашка „3 в 1“ в ръка. Ще трябва да насочват омразата и енергията си към далеч по-дебелокожи и безцеремонни политици, които ще виждат много по-често на снимка, отколкото на живо.

Но какво значение има какво мисля аз или какво мисли обикновеният човек. В България протестите от доста време насам не отразяват някакво масово мнение. Те са или бизнес, или част от политическата игра, или инструмент, ловко използван от същите онези, срещу които уж се протестира. Хората с плакати пред една или друга държавна институция вече по нищо не се различават от онези вътре в сградата.

В горещото лято на 2015-а да твърдиш, че избирането на Мая Манолова за омбудсман е най-големият проблем на държавата и политиката ни е най-сигурният признак, че ти самият си съмнителен и най-вероятно си част от много по-сериозен проблем.

ЩО Е ТО ОМБУДСМАН

Омбудсманът е застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес, който се избира от парламента за срок от пет години. Той е независим в своята дейност и се подчинява само на Конституцията, законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България. Всеки гражданин (български или чуждестранен) може да се обърне към омбудсмана с жалба или сигнал срещу работата на държавните и общинските органи, лицата, които предоставят обществени услуги, като например топлофикационни, електроснабдителни, телекомуникационни, ВиК услуги, образование, здравеопазване и др.; администрацията на съдебната власт – например, когато неоправдано се бавят и не се решават с години съдебни производства. Омбудсманът няма правомощия да отменя административни актове. Неговата задача е чрез силата на аргументите и справедливото обществено мнение да убеди един държавен орган да поправи своята лоша администрация, да отмени свои актове, с които накърнява правата на хората. Омбудсманът не може да представлява гражданите пред съда и да води съдебни дела от тяхно име.